V. Неделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

„Вие сте солта, вие сте светлина...“

В миналото медицински изследвания установяват, че има връзка между прекомерната консумация на сол и сърдечните заболявания. По тази причина здравните власти дори провеждат мащабна кампания в подкрепа на здравето, в която солта упорито е представяна като „лоша“ и вредна със съответната препоръка да бъде премахната или поне драстично намалена в диетите.

Подобен бе случаят и с картофите и маслото, но както неведнъж се случва, следващи медицински изследвания показват, че телата ни се нуждаят от сол, за да функционират правилно, и най-добрият начин, по който тялото може да получи сол, остава чрез приема на храна.

Нещо повече, в крайна сметка заключението на специалистите е, че солта е не само незаменима подправка, придаваща добър вкус и аромат на ястията, но и жизненоважна за организма. Без сол физическото здраве се влошава и тялото може да започне да страда от мускулни крампи, гадене и понижена устойчивост на инфекции.

Има и някои любопитни факти, свързани със солта. През 1812  година липсата на сол става една от сериозните причини за поражението и оттеглянето на Наполеон и неговата армия от Русия. Хиляди от войниците му загиват, когато телата им поради липса на сол не успяват да устоят на болести и инфекции.

В някои райони, където солта е била оскъдна, тя се е разменяла за злато. В древна Гърция дори е било обичайно да се разменя сол за роби. В древен Рим солта е била толкова ценна, че се е раздавала на войниците на Цезар като част от дажбата и заплащането за труда им, наречена „салариум“, откъдето произлиза и думата „заплата“.

По времето на Шекспир солта все още е била истински ценна стока, затова на гостите с най-висок статут в обществото е било позволено да седят най-близо до солта на масата за вечеря.

Днес знаем, че солта е много важна за тялото, но нейното значение по времето, в което Исус е живял е много по-голямо. В наши дни познаваме различни видове консерванти: сулфати, нитрати, бензоати, но в древния свят хората използват единствено солта като истински консервант, а там, където Исус живее, климатът е по-горещ и тя е особено ценна.

В днешното Евангелие Бог ни казва, че повярвалите в Него  последователи са светлината и солта на земята, и тези думи не са еднозначни, защото това означава, че ние „подправяме“ света, придавайки „добър“ привкус там, където осоляваме.

Сега Исус се обръща към нас, давайки ни съвсем реален призив за живота ни. Солта и светлината на пръв поглед може да не звучат като страхотна стратегия, с която да победим злото в света, но всъщност именно чрез тези метафори Исус отправя много силно послание към нас, защото те имат радикално влияние върху това, с което влизат в контакт.

Ние трябва да бъдем солта и светлината на света, не сочейки някой друг, а привличайки хората с добрия пример на собствената си вярност, доброта и сериозна ангажираност към Бога.

Поверено ни е от Исус да излезем от Църквата и да пренесем посланието Му в домовете си, в нашите общности, на работното си място, на близките ни роднини и на приятелите ни.

Ние можем и трябва да се опитваме да помогнем на другите да разберат кой е Спасителят. А и нима има нещо по-вълнуващо или радостно от това да знаем, че предаваме Божието послание за благодат, надежда, прошка и вечен живот на някой, който все още не е познал и изпитал Христовата любов?

Днес Исус ни казва: „Вие сте солта на земята и вие сте светлината на света“, и това не е просто някакво предложение, а много сериозно изискване точно към нас, защото тези „вие“ всъщност сме ние и това е основна част от нашето призвание и наша цел като Негови ученици. Ние сме, които живеем в този свят
и сме приели Исус като спътник в живота си, и това е отговорност, която веднага ни ангажира със задачата да функционираме като солта на земята и светлината на света.

Да обичаш и да следваш Исус, малко или много означава да бъдеш мечтател, не любител на силни усещания, а неуморен търсач на доброто.

От една страна, понякога губим вярата и оптимизма си и невинаги сме в състояние да преодолеем негативното си вътрешно усещане, че в световен мащаб обществото преживява цивилизационен упадък, защото сме свидетели на социална несправедливост, омраза и противопоставяне, но погледнато през призмата на историята, в хода на вековете последователите на Христос, тоест тези, които са ни предшествали във времето, винаги са се борели за християнските ценности, скрити в основата на въпроси като хуманитарна грижа за пострадалите и бедстващите от войни и катаклизми; за децата, изоставени в сиропиталища; за премахване на робството и цялостно подпомагане и благотворителност към тези, които стоят на най-ниското стъпало на обществената стълбица на класовите разделения.

Днес Исус преди всичко ни ободрява и въодушевява, че ако живеем по начина, който Той ни предписа в блаженствата и благодатта, животът ни ще действа като „консервант“. Нещо повече, ще бъдем и светлина, която ще помага и на други да намерят верния път към истината.

„Но ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли навън и да се тъпче от човеците.“

През изминалата седмица в едно от своите насърчителни слова в социалните медии папа Франциск каза, че светът се нуждае от радостни евангелизатори. Доста добър съвет и тема за размисъл, първо, дали сме евангелизатори изобщо и, второ, с радост ли носим Благата вест в света?

Или с други думи, живеем ли за Бога, или очакваме Той да живее за нас? Ако отговаряме на този въпрос с „да“, то ние сме добра сол. И да, като християни можем да изживеем един страхотен и изпълнен с радости живот и да покажем на света кой е Исус. И каква полза, ако сме кисели и сърдити?

Но да погледнем и един друг аспект на това какво прави солта. Когато си похапваме солено сирене, пуканки и картофен чипс, бързо ожадняваме.

Факт, солта прави хората жадни, не само подправя ястията, подобрява вкуса и действа като консервант. И ние можем да живеем такъв живот, който да кара хората да жадуват истината за Христос, достатъчно е само да Му  позволим да отразява светлината си в нас.

Не сме безгрешни, понякога и солта има примеси, но трябва да полагаме усилия да се пазим от греха. Когато имаме проблем в работата си, който ни ядосва, и се справяме с него с викове и изблици на гняв, това няма да помогне на колегите ни да познаят Исус. Но ако подходим по положителен начин, ще демонстрираме реално светлината на Христос, а това ще породи жажда в други хората, защото в техните очи ще бъдем привлекателни.

Да бъдем радостни евангелизатори, ни казва папа Франциск, а не хленчещи, оплакващи се и негодуващи сърдити хора; не сол, която е стъпкана. Вместо това трябва смело да предприемаме положителни действия.

Живеейки живот като „консервант“ на Божията благодат, ние помагаме да се забави скоростта на моралния разпад, но откъде да вземем сили и ресурси, след като понякога толкова много се уморяваме?

Ами само от Бога можем, от вечния и непресъхващ извор на радост и светлина. Затова нека не спираме да Го призоваваме за мъдростта и мира, от които се нуждаем, за да осветяваме със състрадание и доброта там, където има враждебност и омраза.

Вероятно ни се иска и мечтаем за по-добри съпрузи, колеги, роднини, за по-всеотдайни приятели, за по-добри хора в църковната ни общност, за по-добър свят, и сигурно имаме основание да мислим така, но единственият начин това да се случи е първо ние да станем по-добри и да бъдем солта, която
е жизненоважна за духовното здраве на обществото.

Малко неща в този свят са като аромата, който придава солта, и озаряващи сърцата като един обикновен акт на доброта, извършен в името на Исус. Ако прекрачим прага на много тъмна стая, когато затворим очи, тя ще продължи да бъде тъмна, ако покрием главата си, тя пак ще си остане тъмна, но само един светъл лъч ще бъде достатъчен да разсее нейния мрак.

Нека ние бъдем този светъл лъч в света и си позволим с пълна сила да блестим!

Last Updated on Saturday, 15 February 2020 23:23