VII. Неделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Желание за отмъщение – християнско ли е?

„Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата…“ Няколко симпатични палави момчета слушали необичайно внимателно тази неделна проповед на свещеника в църквата, а на следващия ден единият от тях ударил свой приятел в училище, след което двамата хубаво се сбили и накрая този, който започнал, обяснявал с почуда на майка си, че другият не е чул добре проповедта, защото не трябвало да му отвръща.

„Око за око и зъб за зъб!“ И ние, възрастните, много по-лесно възприемаме тези думи от Стария Завет, нали? Те идеално се припокриват с инстинктите ни, със здравия разум и с чувството на гняв и желание за отмъщение, на които понякога сме подвластни, и затова се налага Бог да ни говори като на малки деца.

Няма нищо, което наранява самоуважението на човек, като шамар по лицето от някой, който те презира. Защо Исус ни кара да пренебрегнем такъв акт на нападение над достойнството и личността ни и изисква дори още по-голямо подчинение от нас, ако някой иска да ни вземе горната дреха, та чак и ризата си да му дадем? Та нали без риза практически ще останем голи, а горната дреха ни е нужна, за да ни стопли в студените дни?

Да бъдем публично унижени или да замръзнем до смърт? А да извървим две мили с някой, който ни кара да изминем една? Може и да не разбираме съвсем точно какво означават тези думи, но евреите от първи век са наясно какво има предвид Исус, защото римските войници имали право да се разпоредят всеки от тях да им носи екипировката според законовите ограничения в продължение на една миля.

Неслучайно тази неделя за пореден път през последните седмици слушаме Христос да изрича думи, които, откровено казано, ни стряскат. Проповедта на планината призовава учениците тогава и нас сега да действаме по начини, които сякаш са недопустими за здравия разум и най-вече за човешките ни инстинкти: „Казвам ви, не се противете на злото!“

Как така? Опитът ни категорично противоречи на такъв съвет, който ни обърква, а и всички си имаме „причини“ да не сме съгласни и да противостоим на тези нареждания и препоръки.

Думите на Исус от днешното евангелие, макар и радикални, поне са ни добре познати, но как ли са реагирали хората, които за първи път са ги чули, когато Исус произнася проповедта на планината? Сигурно са клатили глава от объркване и неверие, защото всичко това просто няма смисъл, нали?

И ние разполагаме с достатъчно доказателства, че ако не се съпротивляваме на онези, които вършат зло, те ще продължат да вършат още по-големи злини на все повече и повече хора. Знаем със сигурност и че ако оставим някой да ни удари от едната страна на лицето и не направим нищо по въпроса, той незабавно ще удари и другата ни страна и изобщо не сме съгласни да преживяваме подобно нещо. Смятаме, че е напълно несправедливо да се дава два пъти повече, отколкото се дължи в законовото споразумение, и не виждаме оправдание да се подложим на сурово мъчение от враг или противник.

На теория всички сме в състояние да изричаме добри думи, но дали на практика това, на което Исус ни учи, е наистина приемливо за съзнанието ни, след като разполагаме с куп аргументи срещу призива за непротивопоставяне на злото?

Този въпрос е колкото общ, толкова и личен, защото малките крачки водят до големи промени. Тук е моментът всеки от нас да направи дълга пауза за размисъл, за да преразгледа своята вяра, но не през призмата на собствения си опит и мъдрост, които винаги са едностранчиви и пристрастни, а през обектива на проповедта на планината, лишена от присъщата ни доза егоизъм и разказваща за „етиката“ на Божията любов.

Каквото и да си говорим, за нас остава трудно да приемем радикалната рецепта за живот, която Бог ни предписва, поради непълното познаване на Божията природа и това прави твърдения като тези за обич към враговете ни освен непосилни и доста стряскащи.

Добрата новина е, че Бог винаги действа в живота ни за наше добро и често ни преобръща буквално с главата надолу, за да ни накара да погледнем на света от съвсем нова гледна точка, от перспективата на небесното царство.

Ние не мислим като Исус, защото искаме да живеем в рамките на здравия разум, според който имаме право на самозащита. И точно в това грешим, защото днес Исус предизвиква не друго, а именно нашия здрав разум и инстинкта ни за самосъхранение.

Той ни учи да реагираме без насилие над онези, които са наши насилници, да обичаме тези, които ни мразят, и да се молим за нашите врагове. Само така като християни ще покажем, че сме различни. Това е и начин да кажем „не“ на войната и „да“ на мира, изграждайки нови приятелства във „вражеска среда“.

Да започнем да практикуваме „етиката“ на Исус за ненасилие е единственият ни шанс да спасим себе си от орисията на обреченост да живеем със закоравели сърца, потъвайки в порочния кръг на вражди и негодувание един към друг и предаваши тази войнственост дори на децата си.

Но как да започнем да живеем така, както е живял Исус? И изобщо възможно ли е? Как да разберем онези, които ни обиждат, да се молим за враговете си и да правим добро на онези, които ни преследват?

Ами нека поне опитаме с промяна в отношението, като напълно премахнем от сърцето и душата си идеите за отмъщение и негодувание. Това е сърцевината на онова, което ни казва Исус, че не трябва да се противим на злото. Тази фраза „око за око и зъб за зъб“ съдържа в себе си целия закон за отмъщението, който ни е до болка познат. Всъщност той възниква като начин за ограничаване на насилието и на кръвните вражди на древните общества, които заличавали цели родовеи семейства в отговор на смъртта на един член на семейството. „Око за око“ все пак санкционира отмъщението и поставя някакви граници пред него.

Но ние не сме старозаветни месиански почитатели, а християни, имащи цел и желание да следват учението на Спасителя в Неговата пълнота. Ние имаме Исус и затова сме толкова богати на щастие и благодати, защото имаме надежда отвъд смъртта и обич отвъд омразата.

Днес Исус иска да премахне всяка следа от отмъщение, долавяща се в сърцата ни. Някой ни е „забил нож в гърба“, друг ни е ужилил с обидата, която ни е нанесъл, нека не отмъщаваме и дори не се възмущаваме. Възможно е и да не сме ранявани с унизителен шамар в лицето, но със сигурност сме преживявали друг вид разочарование. Отказ от приятелство във фейсбук, защото някой ни е изтрил от списъка си, недооценяване и неблагодарност у дома, неуважение и липса на признание за вложени усилия, изненада, че не сме сред гостите на нечий празник, и тази година не сме повишени в работата си, а друг получава незаслужена награда, и така до безкрайност трупаме обиди и болки в сърцата си. Понякога това усещане от лично става национално и се оформят лагери и съюзници.

Днес живеем в общество, потънало в бюрокрацията на безчет съдебни дела и понякога самонадеяно и самозабравило се под влиянието на отсъствието на самокритичност и присъствието на „закони“ за права, подвеждащи ни, че е съвсем нормално да осъждаме всеки, който си позволява да ни омаловажава
по какъвто и да било начин.

Такова поведение обаче с всичките му законови основания продължава да бъде незаконно за всеки верен ученик на Христос, понеже ние признаваме, че пред Бога нямаме ни най-малкото право да защитаваме своята чест, защото знаем, че сме грешници, спасени преди всяко наше усилие и заслуга поради Божията милост и благодат.

Хващайки се око за око и зъб за зъб, накрая всички ще се озовем беззъби и слепи, голи и боси на кръстопътя на безизходицата. Затова учението на Исус е не толкова радикално, колкото доброжелателно към нас, защото, вкопчвайки
се в отмъщението, ще бъдем само и единствено нещастни – малтретирани и малтретиращи, презрени и презиращи, а това не е живот, изпълнен с християнска любов, нали? По-добре е да изминем две мили с добра воля и смирение, отколкото да „изтърпим“ една миля с горчивина и приглушен гняв.

Но какъв в крайна сметка е начинът да се сдобием с дара на християнската любов? Ще го открием, когато наблюдаваме как нашият Небесен Баща се отнася към нас – Своите малки или пораснали деца.

Да, Библията ни учи, че ще има възмездие някой ден, но междувременно Бог кара слънцето да изгрява над злите и добрите и изпраща дъжд върху праведните
и неправедните. Бог не дарява любовта си в замяна на тези, които го обичат,
а остава милосърден към всеки един от нас. Затова нека първо Му благодарим
за Неговата доброжелателност, а после да Му отвърнем със същото!

Last Updated on Saturday, 29 February 2020 22:18