Папата се моли за единението на свещениците в Пресвятото Сърце Исусово Печат
Написано от Радио Ватикана   

„За да бъдат свещениците единени с Пресвятото Сърце Исусово и да бъдат винаги истински свидетели на грижовната и милостива Божия любов!” Така е формулирано общото молитвено намерение на Светия Отец за месец юни. Още в началото на своя понтификат Бенедикт ХVІ призова всеки свещеник да бъде „вкоренен” в Христовото сърце. В навечерието на празника Пресвято Сърце Исусово Папата отново припомня, че всички свещеници трябва постоянно да гледат към Христос - единственият ориентир в тяхната мисия.

„В литургията, с която отбелязваме празника на Светото Сърце Исусово, ние се взираме в сърцето на Исус, прободено от копието на римския войник. Сърцето Исусово в действителност бе прободено за нас и пред нас, и по този начин бе прободено самото Божие сърце. Литургията ни говори с езика на Исусовото сърце, което ни казва преди всичко, че Бог е нашият пастир – на цялото човечеството, разкривайки ни по този начин свещенството на Исус, което се корени дълбоко в сърцето Му. В същото време ни разкрива вечните основи и действения критерий на цялото свещеническо служение, което трябва винаги да се уповава на Сърцето на Исус и да бъде живяно с Него.”

Нека осъзнаем какво означава, че Бог иска от нас като свещеници в малкия отрязък от историята, в който живее всеки от нас, да споделим Неговата загриженост за хората. Като свещеници ние трябва да споделяме Неговата заинтересованост за доброто на хората, да бъдем конкретен пример за Божията грижа. Каквато и да е областта на дейност, възложена на свещеника, той, в едно с Господа, трябва да бъде в състояние да каже: „Познавам овцете си и те ме познават”. С израза „познавам” в Светото Писание никога не се изразява просто едно външно познаване, каквото е на пример да знаеш телефонния номер на някого. „Познаването” означава да бъдеш съкровено близък с другия. Това означава да обичаме другия. Ние трябва да се стремим да „познаваме” поверените ни мъже и жени, както прави Бог и заради Него ние трябва да се стреми да вървим заедно с тях по пътя на приятелството с Бог.”