IV Неделя на Великия Пост Drukuj
Brak tłumaczenia artykułu

Вярвам, Господи!

В днешното Евангелие се срещаме с човек, който е сляп по рождение и има труден живот. Той е роден във време, когато медицината е с ограничени възможности и нищо не може да се направи за него. Можем да си представим какво преживява една майка на сляпо дете и колко различни мехлеми е готова да използва в желанието си да помогне на своята рожба. И нищо не става. А и самият незрящ вероятно е опитвал какво ли не, въпреки че предварително знае, че никъде не се е чуло и видяло „слепец по рождение да прогледне”.

И тогава идва Исус точно при този белязан и точно при този „тежък случай”. Идва неканен и от никого непотърсен за помощ. Никой не го е молел да помогне на слепия и никой не мисли, че той може да оздравее, даже и самият страдалец не вярва, че е възможно.

В такава ситуация обикновено се поражда съмнение за нечия вина. Може би неговите родители са виновни, защото са извършили тежко престъпление, или самият той е заслужил тази тежка съдба, защото е голям грешник. За Исус нито една ситуация не е нито докрай лоша, нито напълно добра. Цялото това евангелско събитие има двойствен смисъл. От една страна, това е историята на слепеца, а от друга – историята на Кръщението. Исус смесва пръстта на земята, която е образ на сътворението, със своята слюнка и с дъха си, тоест с Духа си, сътворява целебна кал, но и това не е достатъчно. Слепият човек трябва да се умие във вода, за да прогледне. Името на къпалнята е Силоам, дума, която значи „пратен”.

Исус е Пратеникът и е изпратен от Отца, за да можем ние да се окъпем във водите на Кръщението. Решително и без никаво колебание, незрящият отива във водите, към които Исус го изпраща, и се случва чудо. Слепият проглежда, а онези, които досега са виждали, вече не виждат. Не разпознават този човек. Той ли е, или не? След като се е изкъпал във водите на изцелението и спасението, неговият вчерашен изглед не е достатъчен, за да го познаят другите. Сега той ходи, говори и мисли различно. Бившият слепец вече знае, че съществува светлина, той я е видял с очите и душата си, докато онези около него виждат и разбират все
по-малко. Да обърнем внимание на това, че този човек все още не знае кой е Исус. Той бегло Го познава, мисли Го за обикновен човек. По-късно разбира, както и самарянката, кой наистина е Той – Син Човечески и Господ. Макар с отворени очи пред бившия слепец все още да стои дълъг път, който трябва да извърви. Но той тръгва всеки път с признание, че не знае кой е Исус и не познава светлината. За съжаление, мнозина биха извикали на глас – знам кой е Исус и виждам светлината, но не смеят да направят и крачка към това, което Христос дава – нов живот в нова светлина. И затова някои от тези, които изглежда, че най-много знаят,всъщност, най-малко виждат. Докато пред очите им се случва чудо и покрай тях преминава новината на живота като проглеждането на незрящия, те потъват във все по-непрогледната тъмнина на заблудата. И остават истинските слепци, незнаещи какво правят...

Дали това, което слепият прави, наистина е вяра, или е поредното действие на отчаяние и следващият случаен опит за изцеление. Какво можем да кажем ние, които не сме преживяли това?

Нека не забравяме, че всички имаме недъзи – телесни и душевни, и таим у себе си стар бунт или завист, грозна наклонност или някой повтарящ се грях, с който не можем да се преборим. И ние сме „слепи по рождение” за някоя истина, възможност или проблем, който смятаме, че е неразрешим, а толкова би ни се искало да променим. Ето как се оказва, че сами успяваме да убедим себе си в невъзможността на дадено събитие, а днешното Евангелие ни показва точно обратното. За Бог всичко е възможно, защото Исус отваря очите на слепеца не само заради самия него, но и заради нас – за да повярваме, че Той наистина е загрижен за нас и че може да ни избави от всяка духовна слепота и болест, която ни терзае. А после какво? Оздравелият има какво още да преживява в своя живот, той вече е решил да се отвори за нов живот, знаейки, че пътят му е пътят, по който го води Христос. Когато бившият слепец среща отново Исус и разбира кой е, той пада на колене и изповядва своята вяра с думите: „Вярвам, Господи!”. Изцелението за всички ни е едно и пътят към него – същият. Вяра, кал и вода! Днес отново получаваме покана. Исус ни приканва да участваме в тайнството покаяние, да се помирим с Бога, да се изчистим от калта и с Духа да се умием с вода. Слепецът повярва в Него и оздравя, но не забрави и да благодари. Колко е важно да благодарим! Благодарността е основата на всяка наша молитва. Длъжни сме да благодарим. И винаги има за какво, най-малкото заради това, че чрез Исус ставаме истински Божии деца и участници в небесното царство. Днешният герой от Евангелието не само благодари, но и става свидетел на щастието, че е срещнал Бог. И ние срещаме Бога всеки ден! Нека отворим очите си и видим светлината, която Той ни дава, а след това да продължим по пътя на радостта, който отвежда чак до безкрая на вечността!

От най-далечните и стари времена на християнството кръщелниците се кръщават в нощта на Възкресението и пред цялата евхаристична общност изповядват вярата си в Христа. Приближавайки се все повече към празника на празниците – Възкресение, Литургията ни подсеща, че всички сме преминали през светлината на Кръщението и трябва да спрем и да помислим колко е светло в живота и в сърцата ни? И колкото и светлина да има в нас, навярно има място за още – там, където не достига радост, мир и любов. И дано никога не забравим – Бог ни предлага от всичко светло и добро в неограничени количества от безкрая на вечността. Стига само да погледнем с очите на вярата...

Poprawiony: piątek, 31 marca 2017 08:22