III пасхална неделя Print
There is no translation of this article

Възкресението – центърът на евангелието

„Защо се смущавате и защо такива мисли влизат в сърцата ви?“ И в контекста на днешното Евангелие, и извадени от него, тези думи пасват идеално на много ситуации в нашия живот. Нещо добро се е случило с нас или близо до нас, но ние сме смутени. Виждаме чудото с очите си, но ни е трудно да повярваме. Друг път имаме проблем, който ангажира цялото ни съзнание, и отново сме объркани и тревожни.

Такава е човешката природа – търсеща и неспокойна. Искаме най-доброто за себе си и за близките си, а понякога се чувстваме безсилни и не знаем накъде и как да продължим. Предстои ни преместване в нов град, защото сме приети в желания университет, получаваме предложение за добра работна позиция в чужда държава, фалираме или ни обзема още по-силна тревога – чуваме лоша диагноза за здравето си. В такива моменти реалността ни се променя до неузнаваемост и се превръща в такава, каквато дори не можем да си представим.

Ние обаче сме хора на надеждата. Накъдето и да сме се запътили  и каквото и да правим, оставаме хора на надеждата. Сега преживяваме едни от най-светлите дни в годината, но нашата вяра в Христос осветлява всеки миг от живота ни.

Да послушаме думите на апостол Петър от първото четиво, с които проповядва онова, което се е случило – предателството към Исус, отричането на тълпата пред лицето на Пилат, когато той решава да го пусне, и изборът на убиеца Варнава пред Него и последвалото Възкресение от мъртвите, на което „ние сме свидетели“. Петър изброява случилите се събития и ни подсеща за онова, което Христос преживя, но за всичко говори със спокойствие и като за необходимост.

Да, тази тълпа извърши това страшно и грозно дело срещу Спасителя, но в думите на Петър няма укор: „сторихте това по незнание“…

Истина е, понякога дори не осъзнаваме злото, което вършим, но ако искаме да напредваме във вярата, все пак са нужни усилия да извличаме с мъдрост поука от грешките си и да се опитваме да ги поправим:„И тъй, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви!“.

След всичкото сторено зло можем да намерим и прошка, но първата крачка е да признаем вината си и искрено да разобличим себе си пред Бога, Който и без друго ни познава.

Възкресението на Исус е центърът и кулминацията в Евангелието и цялата Библия, но преди да настъпи тази радост, която преживяваме днес, Бог Отец допусна сред евреите да има такива, които да отхвърлят Христовата любов, за да може да се изпълнят Писанията и вестта за спасението да се разпростре по цялата земя и да достигне до всички народи.

Ето, радостта днес обхваща целия свят и всички ние, които благодарим за Неговата жертва, сме братя в Христа. Можем да ликуваме и да се веселим, да се обичаме един друг. Общението помежду ни не е състезание с нисък или висок старт и никой няма преднина пред другия, защото всички малко или много сме омърсили душите си, докато с греха си сме крещяли „Разпни Го!“, или сме забивали гвоздеи в Тялото Му. Моисеевият закон и пророчествата са изпълнени, Христос победи греха и смъртта и днес не само не ни отхвърля, а ни дарява с прошка и с печата на живота, когато се обърнем към Него.

Това е най-голямата ни надежда и радост! Христос Възкръсна! Да занесем добрата вест на тези, които са тъжни, наскърбени и опечалени, на онези, които наричаме езичници!

Нашият Бог е Бог на живота и затова и сърцата ни са изпълнени с радост! И сега Той е сред нас, някъде по средата между мен и теб, за да бъде еднакво близко до всеки един от своите, който е дошъл да Го търси. Чуваме ли думите Му на утеха и насърчение?: „Мир вам! Не бойте се!“. Познавате ли Го в лицето на онзи, който преломява хляба в тайнството Евхаристия, виждате ли очите Му в човека, който е седнал до вас?

Неговият мир искаме всички и живота, който ни дава, търсим! Христос Възкръсна от смъртта! Алилуя! Да се радват душите ни и да се веселят!

Last Updated on Sunday, 15 April 2018 22:19