EG-13B

"КОЙ МЕ ДОКОСНА?"

„Кой ме докосна?“

Днешният евангелски текст ни разказва две много различни, но преплетени истории – на родител, който отчаяно се опитва да спаси дъщеря си, и на една неназована по име жена, която отчаяно се опитва да спаси себе си.

Яир е управител на местната синагога, уважаван и заможен човек, който идва при Исус, падайки в краката му, за да търси помощ за умиращата си дъщеря. Той е привилегирован с богатство и власт, но те не го освобождават от болката или страха за загубата на детето му и въпреки отчаянието в сърцето му, удивително е, че той е единственият еврейски религиозен водач, за когото слушаме в Евангелието, че има вяра в Исус и търси спасение при Него. Пробивайки си път през тълпата, двамата тръгват към дома на Яир и тогава Исус внезапно спира и пита: „Кой ме докосна?“. Странен въпрос, защото Той е притиснат от много хора, докато буквално се бори да се отдели от тълпата, но едно докосване Му се струва специално, защото „сила излезе“ от Него и сега Той иска да види този, чиято нужда го накара да се обърне.

И ето я, тя беше слаба и окаяна. Жената излиза напред, пада в краката Му и казва цялата истина, че в продължение на дванадесет години страда от кръвотечение и вече е посетила какви ли не лекари, предприела е всякакви лечения, но без резултат. И наред с физическото ѝ страдание повече от десетилетие, здравословният ѝ проблем я е изтласкал вън от нейната общност, защото според еврейския закон жените по време на менструален цикъл са нечисти, а жена с този вид заболяване беше постоянно нечиста, поставена под карантина и изолация, защото представлява заплаха за всеки в нейното обкръжение.

Един древен еврейски текст предупреждава, че дори само непосредствената близост до жена в такова състояние може да причини смърт, а също и че може да отнеме силите на лечителя, така че докосването до кървяща жена беше повече от табу. Сега вече можем да разберем, че в тази история нейното присъствие сред тълпата е скандално. Тя излага на опасност всеки, до когото се докосне, и рискува да „унищожи“ лечебните сили на Исус със собствената си предполагаема мръсотия.

И тази жена се смесва тихо с цялата тълпа в града, която иска да види Исус. Тя е чула за способността Му да върши чудеса, за изцеленията на болни и избавленията от зли духове и как Той беше поставил високомерните фарисеи на място, докато Го изпитваха, чула е и за учението Му, което подновяваше и усилваше вярата на хората в Бога. Тя знаеше също, че не може да се изправи срещу Него в сегашното си състояние, но измисли план, основан на огромното ѝ отчаяние и силна надежда. Тя прецени, че ако може само да докосне подгъва на дрехата му, нейният акт на вяра ще бъде видян от Исус и Той ще се смили над нея и ще я излекува.

Тази жена е смела до степен на непослушание. Тя рискува всичко, включително спокойствието на хората около нея, за да получи последен шанс. Тя е твърдо решена да не пропуска тази възможност и влиза в тълпата, а когато вижда Исус, се навежда и докосва дрехата Му и веднага усеща свръхестествена сила, вливаща се в тялото ѝ, която незабавно спира кървенето, дарявайки я с изцеление и позволявайки ѝ отново да бъде част от обществото. От този момент нататък тя е церемониално чиста и вече е в състояние да отиде при свещениците в храма и да принесе жертва на благодарност за случилото се.

А какво се случва после? Много интересен момент за размисъл в днешното Евангелие от свети Марк е защо историите на тези двама герои са не просто подредени една до друга, а са буквално преплетени.

Да се върнем на Яир. Можете ли да си представите как се чувства той и какво си мисли? „Хайде, Исусе, губим време, дъщеря ми умира! Остави тази егоистка, тя е никоя, а дъщеря ми е малка и невинна. Съсредоточи се върху мен и моя проблем, аз винаги се стараех да постъпвам както трябва и заслужавам помощта Ти!“

Но Исус спира и намира смелата жена. И я изцелява. В този момент, когато Той говори за мир и спасение над нея, Яир получава опустошителната новина, че дъщеря му е починала и повече няма нужда от Учителя.

Но какво следва! Тези думи не спират Исус да влезе в къщата, да премине покрай опечалените и да хване ръката на мъртвото момиче и да каже: „Талита куми, момиче, стани!“. И тя се събужда сякаш от сън, защото дори черното було на смъртта не е достатъчна преграда, за да спре чудодейната сила на Господа. И тук, в този кулминационен момент, всички, които слушаме и четем този емблематичен евангелски откъс, се изпълваме с такава силна радост, която често ни кара да забравим, че докосвайки се до мъртвото момиче, Исус за втори път нарушава закона за чистотата, описан в книгите „Левит“ и „Числа“. Като християни ние не следваме сляпо еврейския закон или закона на която и да е нация, а очакваме Исус да ни покаже пътя на правдата, справедливостта и спасението, но в контекста на случващото се в миналото, тези нарушения са сериозни и в действителност със своето поведение Исус показва един съвсем нов и много различен начин на мислене и действие.

А иначе Яир и смелата жена в днешната история не биха могли да бъдат по-различни. Той е човек с привилегии, с добро име и видно положение в обществото. Тя е никоя. Той е религиозен водач, тя е прогонена именно от религията си. Той е заможен. Тя е похарчила всичко, което е имала, за неуспешни опити за лечение. Той е родител, тя не, защото най-вероятно болестта ѝ е попречила да изпълни тази роля. Ако изобщо имаше семейство, то вероятно беше изгубило всяка надежда за нейното изцеление. Той се приближава към Исус с официална молба, тя си пробива път без да иска разрешение и без да има ни най-малко право на това.

Но интересно, въпреки привидно огромната пропаст между тях, те са свързани и техните истории зависят една от друга. Жената страда от дванадесет години – през целия период от живота на дванадесетгодишната дъщеря на Яир. И двамата, по много различни начини, изразяват невероятна вяра. И двамата падат в краката на Исус. И двамата изпитват Божието спасение и Божието изцеление чрез Исус. И жената, и момиченцето бяха нечисти поради кървене или поради смърт и в двата случая Исус наруши религиозните правила и закона, за да им помогне.

Тяхното изцеление и тяхното спасение не е в конкуренция. И не е в противоречие. Техните съдби са свързани точно като нашите.

Чудите ли се как бихме разказали тази история днес? Може би вместо за водач на синагога евангелист Марк щеше да пише за баща имигрант, който се моли Бог да спаси живота на малката му дъщеря от болести, причинени от тежкото пътуване. Или може би вместо кървяща жена към Исус днес би се приближила жена с нелечимо заболяване, чиито посещения при лекарите ѝ костваха всичко, а положението ѝ само се влошава и която е толкова болна, че постоянната ѝ нужда от грижи и тежката гледка кара хората около нея да я избягват. И понеже всички ние живеем в един свят, историите ни са свързани и дори преплетени една в друга. Нещо повече, историите в Евангелието на свети Марк се нуждаят една от друга така както нашите истории се нуждаят една от друга.

Понякога нашият свят изглежда толкова разделен и егоистичен, че може да започнем да чувстваме, че моето и вашето изцеление са в противоречие. Но в днешните ни истории Исус ни показва, че колкото и да сме различни, нашето спасение и освобождение са свързани, и колкото и да са различни начините, по които стигаме до Исус, независимо дали сме опазили достойнство си, или сме го изгубили някъде сред житейските си падения, с привилегии или без, всички идваме при Исус в отчаянието си и всички падаме в краката Му, за да намерим Божието спасение в Него.

 А Бог, вглеждайки се в лицето на всеки един от нас и на всеки, който е толкова различен от нас, нежно ни нарича поименно дъще, сине, любимо дете. Затова  нека и ние се опитаме да погледнем със състрадание и милост на цялото отчаяние в света и на всички начини, по които хората търсят помощ, и да признаем, че нашите истории са свързани помежду си.

И нека и ние като Исус изречем думи на мир и изцеление, защото същият Исус, който осигури нов живот за тези две жени, е Исус, Който осигурява нов живот и за нас!