EG-14B

Поради липсата на вяра „не можеше да извърши там никакво чудо“

Земята се променя, хората се променят, приятелите и семейството се променят, работата се променя, вие и вашата съпругa може да се промените, с годините дори Църквата се променя. Но Бог не се променя. Той беше всемогъщ, справедлив, свят и праведен в началото, когато сътвори този свят, и е същият и днес. Той е предвечен и неизменен. Той е завинаги Бог.

Интересно е, че и в днешното Евангелие от свети Марк слушаме една история за Исус, която също не се променя. Векове са изминали, а името и мисията на Христос предизвикват или съживление и радост, или недоволство и бунт, или щастие и обич, или омраза, или гняв, или изкупление.

 И в наше време има много хора, които не се интересуват от личността и делото на Бог, и това отношение винаги е съществувало, така че не бива да ни изненадва. Откакто дойде в този свят, за да изпълни спасителната си мисия за нас преди две хиляди години, Христос се сблъска с омраза, твърдостта на сърцата ни, яростта, богохулството и умишленото тънене в невежество на човечеството, когато денят на завръщането Му на земята все повече приближава.

Спомняме си Неговото обещание, отбелязано в книгата „Деяния на апостолите“: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“, и виждаме, че то вече достига до всички части на света, но малцина го приемат с радост. Колко по-често евангелската проповед е възприемана просто като легенда, мит или дори като никому ненужна глупава притча вместо като спасителна истина, осмисляща цялото ни съществуване.

И в днешното Божие Слово, предадено ни от свети Марк, виждаме началото на отхвърлянето и омразата към Господа, което ще доведе до кръста, на който Христос ще бъде коронясан с цялата ярост и гняв на човечеството, докато хората около Него ще се подиграват и надсмиват над съдбата Му. Затова е важно да подчертаем, че отхвърлянето на Исус, за което сега слушаме, не е безобидно, именно защото това презрение ще доведе до Неговата брутална и мъчителна смърт в бъдеще.

Въпреки добрите Му дела, фарисеите и книжниците казваха, че Той е инструмент на сатана, а хората от града, в който бе израснал, не искаха да имат нищо общо с Него след проповедта Му в синагогата, но дори учениците, които Го следваха, често не разбираха учението Му. Неприемането на Исус от страна на хората от Назарет се проявява до степен, че повече никъде в евангелския текст няма да прочетем, че Той се е завръщал там след този епизод.

Интересно е също, че когато Христос пристига в Назарет, новината, че върши добри дела, че е лекувал хора и изгонвал демони в други градове и региони, вече е стигнала и Той има „добра репутация“, но въпреки това жителите на града не Го приемат сърдечно, а са изпълнени със скептицизъм относно онова, което са чули. И после, когато се изправя в местната синагога, за да говори, Той не дава равински тълкувания и коментари на Писанията и традициите, смятани до този момент за свещени, а с Божествената власт в себе Си изрича проповед, каквато не е чувана досега. Но вместо да изпитат покаяние, страхопочитание и възхищение, местните започват да се питат как Той се е сдобил с цялата тази мъдрост и как е извършил всички тези чудеса, отнасяйки се към Него, не като към Господ и Спасител, а като към обикновения син на Йосиф и Мария.

Хората в града, в който Исус е израснал, с лека ръка Го отхвърлиха дори като религиозен водач, защото през целия си живот се ръководеха от своята  култура, предавана с векове от поколение на поколение. Тук авторът свети евангелист Марк, макар и недиректно, вмъква въпроса за семейството и произхода на всеки един от нас, за възпитанието ни и за традициите, сред които сме израснали. Семейството на Исус не беше водещо сред религиозните първенци и днешното Евангелие изследва точно тази човешка черта и ни показва защо е грешка да съдим другите според обстоятелствата, независещи от тях.

А вие какво ще кажете за себе си? Случвало ли ви се е да бъдете обвинени или по презумпция приети за виновни само заради някого, когото познавате или е ваш близък или роднина?

За съжаление, докато четем този разказ, разбираме, че много често и ние сме склонни да хвърляме сянката на вината върху някого само поради асоциациите, които поражда умът ни. И докато съзнанието ни е настроено в режим на критичност, може да пропуснем и нещо много съществено в живота си подобно на хората от Назарет, от които Исус беше отхвърлен като учител на Божието Слово, тъй като учението и думите Му оставаха непознати и неприемливи според установената култура на времето, в което живееше.

„Не е ли Той синът на Мария и дърводелеца Йосиф?“, следователно ние Го познаваме и Той не би могъл да има Господния Дух в Себе Си. Много важно е да подчертаем, че пренебрежението към Исус не беше защото хората не харесаха посланието Му, а заради културните им убеждения и дълбокото потапяне в тогавашната закостеняла религиозност и традиция, които им попречиха да прозрат истинността на Неговите думи.

Ние ставаме свидетели на хвърляне на вина по асоциация дори в Църквата, когато прибързано приписваме слабости и недостатъци от един свещеник, когото сме познавали в миналото, на друг или преценяваме някого според впечатленията ни за неговите родители или роднини, които не са сред любимите ни приятели. Възможно е някои от тези асоциации да се окажат верни поради мощната сила на генетичната информация, закодирана в ДНК на нашите клетки, наричана понякога молекула на наследствеността, но когато напуснем обвивката на тялото си и застанем на прага на небесното царство, нашата родова линия и кръгът на приятелите ни няма да имат никакво значение.

На земята ДНК кодовете са доста силни и те определят връзките между нас, превръщайки ни в кръвни роднини. Така, от една страна, ние не сме сами на земята, защото имаме близки хора, но за съжаление, често това става причина за създаване на малки и по-големи групи от родове и нации, които в даден момент започват да воюват помежду си. Новият световен ред обаче, който Исус донесе със Себе Си, казва, че нашите ДНК връзки са без значение.

Време е да помислим как ние бихме реагирали, ако Исус дойде да проповядва днес сред нас? Ще приемем ли забележките и всички промени, които Той иска да направи за наше добро, или ще Го отблъснем? Ще приемем ли Неговото присъствие, слово и сила и ще Го накараме ли да се чувства добре дошъл в това място за поклонение?

Знаете ли, с нас Той ще направи същото, което направи в Назарет – няма да ни принуждава към нищо, оставяйки ни свободно да избираме. Само че ако не Го искаме тук, Той ще отиде другаде, защото има много места по света, които очакват евангелското благовестване и те не са само в Църквата. Жадни за Бога човешки души има и отвън, докато ние, които сме запознати с нещата за Бога, с посланието на Библията, с разпятието, смъртта и възкресението на Исус, невинаги сме дълбоко трогнати от тях, защото сме позволили на сърцето си да изстине. Затова днес е най-подходящият ден да направим изпит на съвестта си дали не сме заприличали малко на хората от Назарет, които, стоейки в храма, за да почетат Бога, Му обърнаха гръб. Сега е и най-подходящият момент да  отправим молитва към Исус да докосне и стопи леда, сковаващ душите ни, за да се поклоним искрено на този жертвен олтар пред очите ни, на който Неговото Тяло и Кръв ни спасяват.

       И накрая, важно е да помним, че ние служим на суверенен Бог, Който действа спрямо Своя Промисъл, и нашата вяра или липсата на такава не представляват проблем за Него, защото, ако тя липсва, Бог просто ще откаже „да хвърли бисерите Си пред свинете“. Хората от Назарет не приеха Христовото послание, поради което загубиха и чудесата, но не само Божиите благословии, изразяващи се в делата на изцеление, умножаване на хляба и рибите или задоволяването на насъщните им нужди, а най-голямото дело на Божието милосърдие – спасението на изгубените им души. Затова нека се огледаме около нас и видим какъв е отговорът в нашия храм в Назарет, в който години наред идваме, за да търсим и намерим истината за себе си и за Бога, а после тихо да се помолим!

о изречем: „Господи, ако искаш, очисти ме!