EG-1AdventA

В навечерието на Коледа едно малко шестгодишно момче се опитва да събуди болната си майка във влажното и студено мазе, в което живеят. Изненадан от вледененото ѝ тяло, той излиза навън, където е заслепен от красивите витрини, ярките светлини по улиците и оживлението, което цари там. Скитащ, премръзнал и гладен из града, той забелязва и прозорците на къщите, които също горят в пламъчета от преливащи се цветове. Поглежда през един от тях и вижда момиче и момче, които танцуват, а в следващия – няколко дами, които щедро раздават парчета торта на всеки, който пристига в дома им. Подтикван от глада, той отваря вратата към този магически свят на богати гости, стоящи край голяма коледна елха, приготвена за празника. Момчето влиза в къщата, но една от дамите, разпознавайки бързо лицето на малкия просяк, припряно му подхвърля стотинка в ръцете и отваряйки вратата, го изгонва навън. Уплашеното момче изпуска монетата и бяга. Той се блъска в тълпа от хора, които гледат куклено представление, което наистина му харесва, но скоро ударите на един голям хулиган безмилостно го повалят на земята.

Момчето отново хуква, забелязва купчина дърва за огрев в един двор и се скрива зад тях. И тогава видението на разкошно коледно дърво, заобиколено от движещи се кукли, приковава погледа на малкия просяк. Наричало се дървото на Христос. Детето почувствало топлина и чуло глас, който го канел да се приближи към многото радостни момчета и момичета, които също били наоколо. Самият той радостно се впуснал в забавлението с тях.

Това били духовете на други деца, отишли в рая. Бъдещето тук, в този свят, пред тях така и останало мрачно, а тъжната перспектива в живота им била да се превърнат в крадци и престъпници. Тези деца произхождали от нещастни семейства, в които пиянството и кражбите били ежедневие, но в този миг вече били щастливи и показвали на новия си приятел Христовото коледно дърво, посветено на малките деца, които никога не са имали собствено у дома. Всички тези ангели, малки момчета и момичета, същите деца като него, преминали при Бога в ранна възраст – едни, защото замръзнали в безмилостно студените нощи, други, лишени от храна, умрели от глад, но сега с радост са се събрали със своите майки. На сутринта портиерът намерил мъртвото тяло на измръзналото дете, подпряно на една дървена дъска в двора, а майка му починала в едно близко студено и тъмно мазе броени часове преди него.

Тази история е най-трагичната коледна история, писана някога и е озаглавена „Момчето на Христовата елха“, а нейният автор е световно известният руски писател Фьодор Михайлович Достоевски. Действието се развива в Петербург през XIX век, а историята на малкото момче не е уникална, а универсална, защото разказва за тежкото положение на хилядите деца, които гладуват и замръзват във време на веселие и радост. Това е свят на нещастия, но в основата на тази толкова тъжна история има силно коледно послание. Контрастът между заможните и бедните е стряскащ в своята несправедливост, но по-важно е ние да успеем да прогледнем отвъд собственото си неведение и безразличие към състоянието на живота на онези, които са окаяни и преминават дните си в страдание.

Достоевски завършва историята, като казва, че това, което се е случило, е истина, но той не е сигурен има ли Христово коледно дърво. Той е напълно сигурен за окаяността на нашето съществуване, но кой знае какво се случва отвъд смъртта. Наистина мрачно изявление.

И ето ни отново в началото. Днес навлизаме в коледния сезон с прелюдията на адвентното време, което в следващите дни със сигурност ще ни изпълва със смесица от различни противоположни мисли, емоции и чувства, които понякога ще ни навяват радост, а друг път тъга. Тези дни в настроението ни може и да се прокрадва нотка на меланхолия, но със сигурност сантименталният привкус на студеното време навън сега ни кара по-често да посягаме към Божието Слово и към подредените рафтове на домашната библиотека, грижливо пазещи като скъпоценни камъни произведения с универсална привлекателност, изобразяващи щастието, но и скръбта и страданията, съпътстващи човешкия живот. Какво чудесно време да се предадем напълно на неистовия ни копнеж по доброто, който се ражда с подновена сила в отражението на чувствителността на писателското перо и да му позволим да осветли дълбините на нашите души. И колкото повече се приближаваме към радостта и камбанния звън на Рождество Христово, толкова повече ще се увеличават гостоприемството и щедростта в нашите сърца, затова нека побързаме да дарим поне малко от тях, като внимаваме да не допуснем доброто да се изплъзне от шепите ни, подобно на пясък, изтичащ неумолимо между пръстите ни.

Сега всеки от нас идва в църквата и прекрачва прага ѝ, носейки със себе си необикновената си лична история, прошарена от многоцветни оттенъци на сбъднати и изоставени мечти и желания, на щастие, но и на наранявания и болки. Характерно за този сезон е, че той подсилва скритите нюанси в душите ни и заедно с вълнението от приближаващия празник, на повърхността на съзнанието ни започват да изплуват спомени за най-хубавите мигове, прекарани с любими хора, за тежките загуби и прекъснатите взаимоотношения, за добрите стари приятелства и за съпътстващите ги в годините предателства, а стремежът у нас да следваме вярната посока непрекъснато расте, докато все повече се изгубваме в контекста на събития, които не разбираме и докато потъваме сред атмосферата на разговори, в които не виждаме голям смисъл. По време на пътуването, наречено живот, ние вървим към Обетованата земя и Божието обещание, и през целия този път, провокирани от истории като тази на Достоевски, многократно задаваме един и същ въпрос на Бога, а именно: Защо? Защо? Защо?

Адвентът ни обещава сигурното идване на Бог в лицето на Христос и затова светът вече е озарен не само от пламъка на многоцветните запалени коледни украси и светлини, но и от естествената светлина на надеждата на идващия празник, в който ще възпоменаваме най-важното събитие за човечеството, а именно, че Бог слезе от небето и се въплъти в човешки облик, за да живее с нас. Очакваме да се сбъдне и обещанието, че Бог ще се завърне в края на света. Въпросът е, какво ние правим междувременно?

Днешното Евангелие ни казва: Бъдете будни, събудете се, подгответе се! Но как трябва да се приготвим за надеждата, която очакваме?

Да се подготвим, отвръщайки се от всичко, което ни отделя от Бог и един от друг. Нека се обърнем към Този, който ни предлага коледното дърво на мира, обичта и подкрепата. Сигурно е, ще се молим повече и ще се отдадем на размисъл и милосърдни дела, докато сме в очакване на страха, безсилието и паническите действия на Ирод, предстоящото пътуване на мъдреците, празничните песни на ангелите, но нека не оставаме безучастни към чуждите болки и страдание. Сега ние вървим и сякаш прекосяваме територията на два паралелни свята, единият, който ни изпълва с толкова много радост от предстоящото възпоменание на отминалото Рождество на Бога сред нас и друг, който успоредно ни води към предстоящата среща с Него, но превеждайки ни през хълмове и долини от падения, изпитания и тревоги.

Сигурно някъде около нас виждаме тревога или недоимък и познаваме някой, който е покосен от болест или печал. Покрай веселието на приближаващия празник винаги гори и огънят на страданието и докато нашата култура се подготвя за Коледа, нека ние се подготвим, за да напомним на хората, че Бог е с нас и е готов да ни посрещне във всяка ситуация и обстоятелства, в които се окажем, защото Христос дойде и Христос ще дойде отново!