EG-20B

„Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой!“

Днес по особен начин се прекланяме пред величието на смирението и доверието в Бога до степен на пълна отдаденост, връщайки се към спомена за живота и смъртта на Дева Мария. „Нека ми бъде според волята Ти!“ Силата на нейните думи към ангела при Благовещението е толкова голяма, че цял един живот няма да ни стигне, за да размишляваме върху тях.

Със своя живот Мария ни показа, че да се предадеш на Бога, не означава вечно да преживяваш духовен меден месец, а че ден след ден все повече си готов да следваш пътя, по който Той ще те отведе. Нейният живот не беше никак лесен и евангелският разказ предупреждава за това още при представянето на Исус в храма, когато старецът Симеон ѝ казва, че душата ѝ ще бъде пронизана от скръб. Особено тежък е моментът, когато Синът ѝ увисна на кръста, потънал в небитието на неимоверни страдания, докато преминава през тъмните дебри на смъртта.

Днешното Евангелие връща часовника на времето назад, към началото на историята на Мария и ние се опитваме да надникнем в сърцето на това младо момиче, прославящо Бога в душата си с песен сред горчиво-сладките обстоятелства в живота ѝ. Когато човек мисли за жените от древния свят, първият емоционален отговор в него обикновено е ако не съжаление, то поне малка доза съчувствие. Имаше толкова много неща, които не бяха позволени на жените, а ограниченията на библейското откровение  в съчетание с културните особености от онова време превръщат женството дори в проклятие в очите на съвременното общество. Ръководните роли по духовните въпроси се падаха на мъже, докато жените изглеждаха подходящи само за домакинска работа и раждане на деца, роля и днес често възприемана като второстепенна и лишена от просперитет, но трябва да знаем, че в миналото също имаше доста библейски героини, получили големи привилегии и отговорности.

Евангелист Лука е добре известен с високата си почит към жените и с важното място, което им отрежда и в двата си разказа и днес ние насочваме вниманието си към първия случай на неговото изтъкване на жени в първата глава на неговото Евангелие, където светлината на прожекторите е насочена към две благочестиви жени – Елизабета, бъдещата майка на Йоан Кръстител, и Мария, бъдещата майка на Месията. И двете бяха скромни жени, без някакво извънредно социално или икономическо положение. Елизабета е съпруга на свещеник. Тя и Захария бяха праведни хора, които живееха някъде сред хълмистата част на Юдея, но върху тях тегнеше стигмата на позора, че нямаха деца и, без съмнение, в съзнанието на хората те бяха наказани от Бог за някакъв грях. Мария също беше смирено селско момиче, което не можеше да се похвали със своя произход или класа, нито дори с достойнството на житейския опит на възрастта. Но историята им отреди незаменимото място имената им да греят със силната светлина на светостта и именно тези жени се превърнаха в образци за нас и всички истински ученици на нашия Господ в продължение на хилядолетия.

Слушайки днешното Евангелие, за нас е интересно защо Мария посети Елизабета? На първо място, тя се нуждаеше не от някакви сантиментални думи на утеха, а от духовно напътствие и подкрепа в своето трудно положение, когато със сигурност се е чудела какво да прави и къде да отиде и към кого да се обърне? И Бог я водеше да посети Елизабета. В този нелек и дори критичен момент от живота ѝ Мария не спираше да размишлява над Божието Слово в сърцето си, но тя имаше нужда от духовния съвет на някой по-зрял Божи служител от нея. Можем ли да си представим обаче колко трудно е било това решение да предприеме такова опасно пътуване, докато все още е изпълнена със смесени чувства и съмнения? Нека не забравяме, че на първо място, Елизабета живееше далеч. Друг проблем беше как тя можеше да напусне Йосиф в момент като този, но може би най-голямата от всички трудности е разликата във възрастта между двете жени, защото Мария не знаеше дали Елизабета ще разбере нейната ситуация и дали изобщо ще повярва на историята ѝ. И ето че за пореден път тази млада Божия рабиня намира сила и смелост и тръгва уверено и решително там, където Бог ще я отведе, докато ние настойчиво продължаваме да се питаме как и защо?

Отговорът е, че Мария вярваше, че Бог, който я призова към тази трудна мисия, е същият Суверен Бог, който ще продължи да я води стъпка по стъпка, докато славната Му цел за живота ѝ бъде напълно изпълнена. Тя вярваше, че нейният живот и съдба не са плод на случайност и късмет, а въпрос на Божията суверенна воля и любов, и вярваше, че тъй като Бог е едноличен владетел на живота ѝ, Той контролира цялата история и всичко ще се случи според Неговия промисъл въпреки нейните трудности. Честно казано, Мария се страхуваше от Бог и от нищо и никого друг, така че тя успя да вземе решение да следва повелята на Господ с откровена увереност и доверие. За нас такова поведение и светоусещане не е чак толкова лесно за разбиране, колкото изглежда, и понякога в стресови времена ние сме склонни да търсим човешко съчувствие, а в мигове на духовна борба то може да бъде само пречка пред преодоляването на кризата, пред която се изправяме. Мария не се нуждаеше от човешко съчувствие, а от духовен съвет за душата си.

Когато Елизабета чу поздрава на Мария, детето скочи в утробата ѝ и Елизабета се изпълни със Светия Дух. На висок глас тя възкликна: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!“.

„И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ?”

Може да изглежда, че тези думи не са думи на съвет, а по-скоро поздрав, но това бяха думи, изпълнени с мъдрост и точно това, което Мария трябваше да чуе. Елизабета разбра ситуацията на Мария и ѝ оказа истинска подкрепа в осъзнаването, че положението ѝ не е случайност, нито грешка, а самата воля на Бог за нейния живот, и че тази мисия е извор на неповторимата Божия благодат в живота ѝ.

Историята след това ни е позната, а днес със своя пример образът на Мария ни вдъхновява в осъзнаването, че Бог е верен във всичко, верен във всяко от своите обещания, верен на нас лично като свои деца. Бог се свърза с нас чрез Новия Завет на живота и чрез кръвта на своя Син Исус, пролята на кръста, и този славен завет не може да бъде нарушен, нито променен. Затова е радост да знаем, че макар и за разлика от Мария ние често да сме неверни и да се проваляме в служението си, Неговата милост е вечна и Той ще продължи да ни помага в духовното ни поклонение и пътя ни към вечния живот и Божието царство.

Познато ли ви е изкушението понякога сами да бъдем малки богове? Този кратък миг от вечността, заключен между времето на раждането ни и нашата смърт, е предопределен да бъде посветен на Бога, на Когото да предложим повече от себе си, но ние имаме важни стремежи и големи планове и толкова ни се иска да ги осъществим, че съзнателно или не не позволяваме на Бог да ни води, дори когато преминаваме през пустинята на живота или се изправяме пред дълбоките и непреодолими води на извънредни и тежки обстоятелства, които ни застигат със силата на ураганен вятър. Невинаги се предаваме с доверие на Бащиния промисъл на Небесния ни Отец и дори забравяме величието Му и Неговата необятна висота, докато протягаме ръце, пълни със себе си, отнемайки Му възможността Той да постави в тях своите безценни дарове. А колко различен би бил животът ни само ако се предадем изцяло на волята Му и допуснем Той да бъде истинският Бог в живота ни.

Мария предаде толкова много на Бог, че Той я изпълни със своето свято присъствие, така както изпълва и нас с благодати във всеки миг, когато се предаваме в ръцете Му с вяра. Непорочното зачатие на тази, която роди въплътения в човешки образ Бог е естественото начало на нейния живот, а отнасянето ѝ с тяло и душа на небето – естественият край.

Затова поздравяваме всички ви с честит празник и ви насърчаваме да не спирате да търсите начин да се предадете на Бога и да се изпълните с присъствието Му като Мария, отправяйки ежедневно молитвата на Светата броеница, която ще ви приближи до Него, докато размишлявате върху петнадесетте велики събития в живота на Христос и се радвате на подкрепата на нашата небесна майка!