Какво е най-важно в живота?
Вярващите винаги са били мислещи хора, които във всяко време и ситуация търсят и се опитват да отстояват истината, независимо от променящия се фон на световни идеологии в редуващите се една след друга кризи и политически системи и режими, на които ставаме свидетели и в настоящия момент. И така както ние разпалено коментираме и дори понякога влизаме в спорове помежду си и в общността, така и днешното Евангелие ни представя един подобен казус, който изправя еврейската общност пред изключително важен теологичен въпрос и той е: „Коя заповед е най-важната от всички?“.
Може би за нас точно сега това не е най-популярната богословска тема в провеждания синод на диоцезиално ниво в Църквата, в туитър или енорийската ни група във фейсбук, но този въпрос беше горещо обсъждан по времето на Исус и интересът към него съвсем не е случаен, защото в Стария Завет книжниците идентифицират цели 613 закона, а това наистина са много закони и както при всяка сложна система, някои от законите се смятаха за леки, други имаха по-голяма тежест. Освен това много хора вече бяха правили опит да ги обобщят. Например известен религиозен лидер още от времето на цар Ирод Велики, на име равин Хилел, е казал: „Това, което не искаш да ти се прави, не прави на ближния си. Това е същността на закона и всичко останало е просто коментар в допълнение към него.“ Така представени, нещата обаче изглеждат незавършени и тук дори не се споменава името на Бог, а Исус има по-добър отговор, поставяйки любовта към Бога и към ближния на една плоскост.
Книжникът хареса този отговор, защото беше дълбоко вкоренен в Стария Завет и подчерта два важни пасажа. Първият, който чухме днес в неделните четива, е от книгата Второзаконие за любовта към Бога и това беше нещо, което всеки израилтянин знаеше наизуст и всеки ден задължително рецитираше. Най-важната заповед беше първо да обичаш Бога с всичко, което си. Вторият пасаж, който Исус използва сега, е от книгата Левит: „Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си“. Тази комбинация обобщава закона по начин, който всъщност има смисъл. Бог иска както любов към Него, така и любов към другите. Но едното е на първо място. Да обичаш другите като себе си, произтича от това да обичаш Бог с всичко, което си.
Какво означава „да не си далеч от Божието царство“? Интересно е, че често виждаме и слушаме за отделни личности като младия богаташ или групи от хора като фарисеите, иродианите и садукеите, които спорят с Исус в двора на храма и доказват, че са далеч от Божието царство, но днес се срещаме с книжник, вероятно също член на фарисеите, за когото Исус казва, че не е далеч от Божието царство. Той се приближи по-близо от всички останали, но дали ще стигне докрай, Евангелието не ни казва.
И така, какво води човек вътре в царството? Дали това е познанието на Божието Слово? Или силното послушание и съгласие с Божия закон? Или е нещо съвсем друго? Това е, за което трябва да помислим днес.
Първо, виждаме, че познаването на Божия закон не е достатъчно. Всички, които влизаха смело в дискусия с Исус през този ден, знаеха Божия закон и именно те – фарисеите и садукеите, бяха учителите на Израел. И този книжник беше признат експерт по Божия закон, който използваше начетеността си и способността си да го преписва. Така че тук сред фарисеите и садукеите имаме куп умни хора, които знаеха закона и пророците, но за нито един от тях Исус не казва, че със сигурност ще влезе в Божието царство.
Това е малко изненадващо, нали? Това са хората, за които сме сигурни, че познават Библията, но знанията им не им донесоха никаква полза. Техните познания не се превръщат в разменна монета за вход в Божието царство, нещо повече, когато застанаха пред Исус – Въплътеното Божие Слово, евреите бяха толкова сигурни в своите вярвания и заповеди, че отхвърлиха Месия.
Защо така? Ето ни един страхотен казус. Този книжник, с който се срещаме днес, може би е по-добър от всички останали, които сме виждали досега. Той не нападаше Исус с агресия и не се опитваше да Го притисне и притесни с въпроси като други и не се отнасяше към Исус като към заплаха. Той дойде да зададе въпрос, защото видя колко добре Исус отговаря на всички останали. Най-накрая важно е да кажем, че пред себе си виждаме човек, който познава Библията и не мрази Исус и всъщност е и модел на поведение, защото представя начина, по който толкова много хора се отнасят към Бог и в нашето съвремие.
Всъщност книжникът прави страхотен първи ход. Той дойде при Исус, но дали се приближава достатъчно освен да зададе въпрос, за да види и същността на истинския отговор. Дали вижда в Исус не само учител, но и спасител, човек като себе си на външен вид, но различен от него по божественост. Честно казано въпреки позитивния отговор на Исус, не сме сигурни, защото не знаем продължението на това, което впоследствие се случва, понеже той не идва враждебно настроен към Исус, но не идва и със съзнанието на грешник, нуждаещ се от спасение, а като книжник, нуждаещ се от сериозен богословски отговор.
Разликата между това да си близо и да си в Божието царство е малка, но не и лесна и се свежда до това какво правим с познанията си с Исус. Учител ли е, или спасител Той за мен? Можем ли да видим какво е направил за нас, или просто се възхищаваме на учението Му? Като че ли сме малко затруднени, че Исус формулира закона в такива положителни термини и действия, а ние сме склонни да мислим за законите като за ограничения, за нещо, което не трябва да правим. И това е вярно. Те наистина са забранителни, но са и призив за действие в друга посока. Например Бог казва: „Не убивай“. Да, всички можем да се подчиним на тази заповед днес, никой не планира да убива тази вечер, нали? Добре, но в проповедта на планината Исус каза, че истинското значение на тази заповед е не само да се избягва физическият акт на убийство, но и да се избягва вътрешният акт на гняв и омраза към друг човек. Да мразиш, означава да извършиш убийство в очите на Бог.
Застанал пред Исус, има вероятност книжникът никога да не го е видял такъв, какъвто е наистина. Дали този, който е преписал старозаветните събития за Божията слава, идваща в храма, е видял Исус в слава, докато е стоял пред Него. Може никога да не е виждал смазващата тежест на закона, но и никога да не е осъзнал, че мъжът пред него е Спасител, а Бог не само ни призовава да избягваме негативните действия, но изисква от нас любящи, положителни действия, които произлизат от чисто сърце. Това е Божият закон! Спазвали ли сте този закон?
Разбира се, отговорът е не. Никой не се е подчинил. Библията е много ясна по въпроса. И затова всички сме веднъж осъдени и втори път спасени чрез Христовата жертва пред Небесния ни Баща. Но ние дори не обичаме Бога с всичко, което сме, и изобщо не обичаме ближния си като себе си, въпреки че лесно се съгласяваме с Исус относно това кой е най-важният закон, но често нашето съгласие не означава нищо, защото в Божието царство не се влиза само чрез богословско знание и съгласие. Нашата надежда не може да бъде дори и в нашето послушание, нито в характера ни, който толкова се опитваме да изгладим. Надеждата ни трябва да бъде насочена в силата на разпнатия, възкресен, възнесен, прославен и идващ отново Христос, и ако оправданието ни е някъде другаде дори в Божия закон, пречупен през призмата на собствената ни самоправедност, макар и близо, все още стоим извън царството.
А трябва да сме вътре, защото животът е там и това не е въпрос на богословски дебат, а най-важната евангелска истина.