Любовта не изчислява, а харчи щедро!
„И седна Исус срещу съкровищницата и гледаше как народът пуска пари в съкровищницата.“ Можем ли да си представим по време на неделната литургия свещеникът да слезе от олтара и да съпроводи дискоса, наблюдавайки внимателно кой колко „пуска“ в него? И ако отговорът ни е, че такова действие е оскърбително и скандално, днес много ясно виждаме, че всъщност самият Исус прави това. Да не забравяме, че това се случва по време на празника Пасха, когато в Йерусалим се стичат хиляди поклонници и почти всички щели да правят своите приноси.
Да, Исус наблюдава как богатите дават своите големи дарове. Чудесно е да дадеш голям принос на Господ и ако Бог ви е благословил с голямо богатство, тогава е правилно да дадете и големи дарове. Да си признаем – къде щяха да бъдат църквите и служенията днес, ако богатите хора не бяха щедри в миналото и не подкрепяха Божието дело?
Исус гледа, когато даваме, но Исус не е в храма само за да види колко и какво дават хората, а наблюдава и как правят своите предложения. Дали Бог се интересува как хората се разпореждат с парите си? Има хора, които смятат, че именно те са коренът на всяко зло, но такова разбиране не идва от Библията, която по-скоро ни учи, че парите са страхотен слуга, но лош господар.
Всички познаваме днешния евангелски текст като „историята за бедната вдовица“. Чували сме и десетки проповеди и коментари, че тя е един от най-емблематичните образи на Новия Завет, превърнал се в пример за великодушие, порядъчност и щедрост. Да бъдем щедри като нея или нещо подобно, е препоръка, която въобще не ни изненадва, защото ние сме толкова наясно с тази история, че вече почти не чуваме или дори не търсим друг смисъл в нея, а по-скоро очакваме и се задоволяваме с обичайните интерпретации на този текст, често използван като критика и приканване към богатите да дават повече, припомняйки, че светът тъне в неравномерно и несправедливо разпределение на природните ресурси и повечето хора живеят без достатъчно пари, храна, подслон и незадоволително ниво на образование и здравеопазване.
Всичко това е валидно. Има истина в тези интерпретации. Но в тази история се случва и нещо друго и това Евангелие не може да се отнася само за съкровищницата на парите, а по-скоро насочва размишленията ни и към съкровищницата на бедността. През четиринадесети век един велик персийски поет Хафиз, възприеман от своя народ като Шекспир от англичаните и като Пушкин за руснаците, отправил молитва към Бога, която гласяла: „Боже, дай ми богатството на бедността, защото в такава щедрост се крие моята сила и слава“.
Богатството на бедността! Вероятно не всички сред нас познават бедността отблизо и това не е изобличение или укор, но вместо това не е тайна, че почти винаги ние сме склонни да разглеждаме бедността като проблем, който трябва да бъде решен, а не като източник на сила и слава. И да, обикновено бедността наистина е сериозен проблем, който трябва да бъде премахнат и решен, но не и в днешното Евангелие, защото бедността на вдовицата е по-скоро добродетел, върху която сега отново размишляваме.
Много интересно е, че повечето хора от обкръжението на Исус в онзи момент дори изобщо не обръщат внимание на тази жена, а Той не само вижда как богатите принасят големите си подаръци, но забелязва и бедната вдовица, даваща само две малки медни монети, казвайки, че тя дава повече от всеки друг.
Днес горката бедна вдовица става наш учител, а ние нейни ученици, защото тя олицетворява добродетелта на духовната бедност. Тя няма нужда от парите на богатите, от дългите дрехи на книжниците и фарисеите, символ на знание и мъдрост или от специално уважение и признание в обществото. Тя няма нужда от най-хубавата къща или дори от някаква изключителна святост и няма никакво изобилие, а само богатствата на бедността, но точно отсъствието на нуждата на вдовицата да притежава се превръща в нейна сила и огромно богатство и затова тя прави това, което привидно няма смисъл – дава последните си две монети. Богатството на бедността идва не от придобиването, а от даването, едновременно свързано с „пускането“ и освобождаването, и като се замислим, цялата автентична духовност е свързана с това да се откажем от перфекционизма, конкуренцията, изключителните очаквания, стремежа към получаване на най-високата оценка, статут, репутация, най-добрия външен вид, домогването до властта и контрола, до непреодолимото желание да успееш, да спечелиш, да докажеш, че си бил прав.
Но най-хубавото послание на този евангелски текст е поканата не просто да дадем монета или банкнота с по-голям номинал в Църквата, но едновременно с това да се освободим от всички илюзии, които създаваме или купуваме, за да се почувстваме по-добре. Духовната бедност започва с „пускането“ и освобождаването и винаги разкрива крехкостта на живота, отвеждайки ни до границата между живота и смъртта, където няма гаранции, а само надежда, където няма отговори, а само вяра и където няма сигурност, а само любов. Тук живее бедната вдовица и тук живее Бог. И живеят в съюз като едно цяло. В лицето на бедната вдовица – лицето на духовната бедност Христос вижда и разпознава Себе си.
Днес си задаваме още един въпрос – какво е истинската религия? Исус предупреждава учениците си срещу грешния вид религия. В изобличението на книжниците и фарисеите, които са религиозните експерти на Неговото време, Той предупреждава срещу три опасности: желанието за известност, а не безкористното служение, желанието за уважение и признание, вместо стремежа да се насърчава доброто на другите чрез смирени действия и жестове на благотворителност и любов и не на последно място опита да използваш позицията си, била тя и религиозна, за собствено облагодетелстване и напредък. Греховете на тези религиозни хора не бяха груби грехове на плътта, те бяха греховете на гордостта, алчността, егоизма и враждебността, всичко онова, което се обобщава като „религиозни грехове“. И в рязък контраст с този пасаж, в следващите няколко стиха откриваме, че истинската религиозност е да се отнасяме правилно към Бог и към ближния с любов, почит и благоговение. Господ влага Своя Дух вътре в нас, за да можем да бъдем изпълнени с радостта от Неговото присъствие, радостта от истинското поклонение и радостта от безкористното даване и любовта към другите. Истинската почит към Бога освобождава сърцето да дава щедро, както на Бога, така и на ближния.
Исус преподава на учениците Си драматичен урок за даване с любов. Наистина любовта не изчислява, а харчи щедро! Исус представя това на учениците Си, докато седи в храма и наблюдава хората, които принасят десятъците си. Исус хвали бедната вдовица, която дава най-малките монети, за разлика от богатите, които дават по-големи суми.
Как може някой в бедност да даде повече от някой, който има достатъчно средства? Отговорът е много прост: любовта е по-ценна от златото! Исус учи, че истинското даване трябва да идва от сърцето. Подарък, поднесен снизходително или показно, губи по-голямата част от стойността си, но подарък, даден от любов, с дух на щедрост и жертвоготовност, е безценен. Размерът на подаръка не е толкова важни, колкото каква е стойността му за дарителя.
Това, което имаме да предложим, може да изглежда много малко и да не струва много, но ако предоставим всичко, което имаме на разположение на Господа, колкото и незначително да изглежда, тогава и Той може да направи с него и с нас това, което е извън нашите планове и безконечни сметки.
„Господи, всичко, което имам, е твое, използвай го както прецениш, че е най-добре за мен!“ Познавате ли тази радост и необятна свобода на щедрото даряване към Бога и към ближния с благодарност и любов?