KapFelix

Св. Феликс от Канталиче

(1515-1587)

18 май

Феликс Пори се родил в Канталиче (провинция Риети) около 1515 год.

Капуцинското расо облича в края на 1543 или в началото на 1544 год. в манастира в Антиколи ди Кампаниа (днес Фиуджи).

На 18 май 1545 год. полага монашески обети в манастира в Монте Сан Джовани.

През годините 1545-1547 пребивава в манастирите Антиколи, Монте Сан Джовани както и в Товоли делла Паланцана (Витербо).

От 1547 год. до смъртта си служи като просещ милостиня в римския манастир св. Никола де Портис.

До 1572 год. изпълнявал функцията на просене на хляб, по-късно също на вино и олио.

На 30 април 1587 год. тежко се разболява.

Умира на 18 май 1587 год.

Папа Сикст V заповядал незабавно започване на процеса, който бил завършен между 10 юни и 10 ноември на 1587 год.

Следващия канонически процес се състоял през годините 1614-1616.

На 1 октомври 1625 год. папа Урбан VII го провъзгласява за блажен.

На 27 април 1631 год. тялото на бл. Феликс е преместено от църквата св. Никола в манастира Непорочно зачатие.

На 22 май 1712 год. папа Климент XI го присъединява в почитта на светците.

„О сладка любов, Исусе, над всяка любов, напиши върху сърцето ми, колко много ме обичаш. Исусе, Ти ме сътвори, и аз съм длъжен да Те обичам“. – „Исусе, Исусе, Исусе, вземи моето сърце, и повече не ми го връщай“. – „О Исусе, Исусе, син на Мария, който Тебе притежава, колко велики неща ще получи!“. – „Който силно стиска кръста, Исус Христос ще го подкрепи, и небето ще получи и вечна слава“. – „На тази наша земя, се родила розичка, прекрасна Девица, която е Божията Майка“. – „Кръстът на Христос е на челото ми, словото на Христос е в устата ми, любовта на Христос е в сърцето ми: предавам себе си на Исус Христос и неговата сладка Майка Мария“.

Св. Феликс от Канталиче.

Светецът от римските улици

На 22 май 1712 год. папа Климент XI въздигна на олтарите светите Пий V, Андрей Авелино, Феликс от Канталиче и Катерина от Болония: папа, свещеник, брат лаик и монахиня. Всички те живели във време на интензивно обновяване на католическата Църква – преди Събора в Тренто, по негово време и след неговото завършване.

Всички били монаси (доминиканец, театинец, капуцин, клариска), като че ли с тези канонизации искал да подчертае ролята на по-старите и нови ордени в процеса на обновлението на Църквата на различни нива – от катедрата на св. Петър (Пий V), през възпитанието на новото духовенство (Андрей Авелино), смирението и милосърдието за доброто на ближните (Феликс), до молитвеното мълчание в затворените манастири (Катерина). С тази обща канонизация Климент XI направил (възможно е и несъзнателно) прекрасен синтез, посочвайки четирима типични представители на движението за обновление на Църквата, които приложили нейните идеи в житейска практика.

Сред тях е Феликс от Канталиче – емблематична със своето смирение личност, издигнат до върховете на великата история на Църквата.

Феликс от Попи се родил в малкото земеделско градче Канталиче (провинция Риети) около 1515 год. При капуцините встъпил в края на 1543 или в началото на 1544 год. След завършването на едногодишния новициат в манастира Антиколи ди Кампания (днес Фиуджи), на 18 май 1545 год. положил монашески обети в манастира в Монте Сан Джовани, където и до днес е пазено неговото завещание подписано на 12 април 1545 год.

Брат Феликс е от първото поколение капуцини, които не произхождали от други ордени, но дошли непосредствено от „света“. Встъпил в ордена след тъжното събитие, което било предателството на Бернардин Окино (през август 1542 год.) – поради което капуцините били публично обвинени в ерес и всичко вървяло към това, че ще бъдат затворени и ликвидирани като орден.

От него самия знаем, какво през тези тъжни времена християнския народ (в противоречие на преследващите ордена и някои работници от римската курия) е мислел за живота и верността на капуцините. Ето на своя братовчед, августинец, който го агитирал, да встъпи в неговия орден, отговорил, че ако не успее да стане капуцин, ще остане светска личност. От тези думи трябва да се направи извода, че въпреки клеветенето и преследванията капусинската реформа била ценена и дарявана с уважение.

Струва ни се ненужно да припомняме на това място всичките цветни анекдоти, за които се разказва за живота на брат Феликс. За припомняне си заслужават срещите и изпълнени с шеги разговори с Сикст V, св. Филип Нери, бъдещият кардинал Чезаре Баронио, със св. Карол Боромей, членовете на Колегиум Германикум или с дамите от видните римски семейства, на чиито врати хлопал търсейки милостиня. Това са общоизвестни факти, както и песните пети от него по римските домове и по римските улици, поученията които давал на арогантните и грешниците, пророчествата и чудесата, за които свидетелите разказвали по време на каноническите процеси, и които самия папа Сикст V – за да съкрати времето за неговото канонизиране – винаги бил готов да разкаже под клетва.

При това трябва да се подчертае, че за случките приписвани на живеещия брат Феликс свидетелствали единствено хора които не са били от ордена на капуцините; събратята или не знаели за тях, или не ги възприемали на сериозно, за да говорят за тях.

Ако се подминат тези анекдоти, невинните и забавни диалози, чудесата и пророчествата, малко остава за разказване. След прекарването на първите четири години от монашеския живот в манастирите Антиколи, Монте Сан Джовани, Тиволи и в Паланцана (Витербо), през остатъка от живота ( през годините 1547-1587) Феликс останал в Рим, където всеки ден най-напред просил хляб (до 1572 год.), а после (чак до смъртта) просил вино и олио за своите събратя. Братята, които живеели заедно с него, го смятали за добър монах, макар подобен на много други. За това много се учудвали виждайки, как на умрелия отдават чест безброй народ, в това число велики дами и кардинали, и самия Сикст V разказвал за неговите чудеса и говорел за неговата светост.

Особено по време на първия процес братята се ограничавали до описването на всекидневните действия които извършвал брат Феликс. От тук знаем, какво е правил всеки един момент от своя изпълнен с действие живот: кога се молел (през ден и нощ), бичувал, ходил да проси, давал съвети, посещавал болните в манастира и извън него, а също кога подготвял малки прости кръстчета, за които го молили хората.

В най-старите процеси намираме малко описи на чудесата. Те се концентрират върху всекидневния живот на Феликс, който с малки изключения бил обикновен живот на един капуцин от втората половина XVI век. За да осъзнаем малко по-добре това, е достатъчно да погледнем на критичното издание на процеса за блажен и светец на брат Феликс вглеждайки се в индекса на събитията, местата и хората, където в двадесет колони са свързани със светеца. Благодарение на това издание притежаваме конкретен и обстоен образ на живота на капуцините. Брат Феликс по съвършен начин въплътявал в живота това, което съдържа Конституцията на капуцините, правейки това не по робски начин, но свободно съгласно своята харизма на капуцин. Благодарение на това е станал пример за следване и наистина е бил последван от много хора.

По време на живота си брат Феликс учил събратята си да ходят да просят използвайки методи, които не винаги се характеризирали с благост и нежност. След смъртта си станал пример за много. Свидетелите през 1587 год. говорили за неговия живот и добродетелите, но по време на по-късните процеси – след 20-30 години – припомняли за прекрасните факти и чудеса, за които по-рано не ставало дума. Защо? Да не би това да са били техни измислици? Не. Но след като минало време започнали по-добре да разбират значението на този живот, който, когато протичал пред техните очи, им се струвал изцяло нормален, подобен на живота на много други братя.

Макар брат Феликс да изпълнявал най-малко изложените и виждащи се функции, през 40 години живял в Рим, в главния манастир на ордена, който бил седалище на генералния викарий. Познавали го много известни братя. Среща ли се с него преди всичко по повод генералните капитули. Бернардин от Колпетрацо записал, че по време на генералния капитул през 1587 год., който протичал, когато умирал брат Феликс, братята участващи в капитула почти се отказали от учените речи, които се произнасяло по този повод, понеже брат Феликс повече проповядвал със своята света смърт. И точно тези братя участващи в капитула занесли до своите провинции вестта за необикновените неща които се случили по онова време. Тези вести се разпространявали много бързо, подобно и иконичките с лика на брат Феликс, благодарение на което по-късно на всякъде тържествено чествали неговата беатификация (1625 год.) и канонизация (1712 год.)

В групата от братята приемани за отци на капуцинската реформа брат Феликс е приет като втори след Бернардин от Астиа (този, когато през годините 1543/1544 е бил настоятел, го приел в римския манастир). Трябва още по-добре да се опознае и разбере въздействието на брат Феликс (не това официалното, но реалното и харизматичното) на живота и историята на ордена на капуцините, особено когато става дума за плодовитата задълбоченост на монашеското съвършенство и светостта. Не липсват и знаци позволяващи откриването на пътя на реформата и формата на неговото въздействие. Трябва да се припомни обширното разпространение на иконичките с неговия лик (Pictura est laicorum litteratura” – не само за неграмотните!), биографиите, реликвите, култа, молитвите както и това, което е най-важно, а по точно труда и загрижеността да бъде следван, особено чрез братята лаици. Някои от тях също били включени в почитта на светците и блажените. Това е потвърден факт, че брат Феликс е бил най-обичаният светец от капуцините и най-често следван като пример. Това потвърждава големият брой братя, които встъпвайки в ордена, приемали името Феликс. През 1650 год. на около 11 000 италиански капуцини 277 са носили името Феликс. До 1966 год. в Некролога на римската провинция са записани 217 братя носещи това име.

Въздействието на брат Феликс е било със сигурност много по голямо и задълбочено отколкото можем да си представим. В ордена на капуцините липсват следи от клерикализъм, който няколко години след смъртта на св. Франциск дълбоко се вкоренява в Ордена на Малките Братя. Освен това, въпреки тенденциите съществуващи в Църквата след събора в Тренто, капуцинския орден винаги се е стараел за равни права в ордена на братята лаици с правата които са се полагали на братята свещеници. Трудно е да не се забележи в това ролята на брат Феликс, който пръв е коронясал Ордена с достойнството на светостта, и чиито магистър в новициата в Антиколи да Кампаниа е бил брат Бонифаций – лаик, а не свещеник.

През 1537 год. в манастира в Антиколи умрял Франциск Тителманс да Хаселт пребиваващ там с каноническо посещение като викарий на римската провинция. От човешка гледна точка неговата преждевременна смърт била трагедия за младото капуцинско семейство, в което той бил една от важните личности. Но точно там, само няколко години по-късно своите първи крачки започнал да поставя простичкия брат Феликс. Въпреки видимите разлики между, ерудирания професор Тителманс и неграмотния Феликс, окачествявала ги една любов към физическия труд и съзерцателната молитва, педантичност в спазването на Правилото, смирението и грижата за болните. Обаче за разлика от Тителманс Феликс имал време, практично да реализира примера на капуцинския живот. И този негов пример учи днес другите.

Мариян Д‘Алатри