„В ИМЕТО НА ОТЦА И СИНА И СВЕТИЯ ДУХ!“
Днес е неделята на Светата Троица. Днес празнуваме и доколкото разумът ни позволява и подтиква, се вглеждаме с вяра в Божествения образ и триединството на Отца, Сина и Светия Дух. Един Бог сега и завинаги. Познаваме Никейския символ на вярата от 325 г. сл. Хр., който формулира отношенията между трите лица в Светата Троица и продължаваме да го повтаряме в богослуженията, но нека се изправим пред реалността на онези въпроси, които понякога изплуват на повърхността на нашето съзнание.
Светата Троица е невидима, Бог е невидим, а как човек се опитва да опише или обясни нещо, което е невидимо за очите, след като дори езикът, на който говорим, се основава на това, което можем да посочим. Бог осъзнава ограниченията ни и всички затруднения, пред които се изправяме, но повече от всичко Той искаше да бъде видян и разбран като любящ Бог, Който обича и се грижи за Своето творение. Бог не търси лична слава и похвала и не гради отношения като между господар и роб, а вместо това искаше и иска да бъде достигнат, за да може животът да бъде даден на всеки свободно като дар.
И така се случи нещо невиждано и много чудесно. Бог предприе пътуване до земята и се разкри на Своето творение по нов и неочакван начин. Той се роди като малко дете в град Витлеем с името Исус. И историята се промени, и животът ни се промени. Божието физическо присъствие на земята позволи на хората да говорят за Бог по нов начин и сега ние можем да използваме думи, специфични не само поради своя богословски характер, но и натоварени с особено съдържание и дълбок смисъл. Вече можем да се обръщаме към Бог по име, да назоваваме Неговите дейности от сътворението на света до посочването на множеството Му добри дела, да говорим за Неговата природа и да споделяме с други своя личен опит от общуването си с Него.
Божият Син Исус прие човешки облик, за да ни доближи и чрез Своя жертвоготовен живот на земята разкри естеството и волята на невидимия Бог Отец. Животът на Христос сред нас беше много динамичен. Той поучаваше където и да отиде – в синагогите, в селата, на планината и дори от една малка лодка проповядваше на струпаната тълпа на брега, предавайки учението за Своя Баща в небесата и за пътя към истинския живот. Където и да отидеше, Исус извърши изобилни чудеса. Той превърна водата във вино на сватбен празник, успокои стихията на бурята, за да спаси учениците Си, които бяха в лодка заедно с Него, нахрани гладната тълпа от пет хиляди души, изцели множество болни и възкреси Лазар от гроба и във всяко едно от тези чудеса ние познахме и продължаваме да виждаме и до днес един Бог, който обича всеки от нас и Неговата воля и намерение са да ни върне на пътя от греховността към светостта, дарявайки ни вечен живот в небето.
От дните в Едемската градина, когато човешкият род за първи път реши да се отклони от пътя на Бога, в света нахлуха много неприятности и разложение. Грехът и неговите последици като невидима пелена покриха земята и нас. Когато Адам и Ева съгрешиха в райската градина, светът коренно се промени и нямаше връщане назад към начина, по който изначално беше сътворен. В непрестанната Си милост и любов към Своето творение обаче Бог даде възможност на Адам и Ева да се справят в един променен свят и направи нещо ново и неочаквано. Той направи дрехи, с които да скрием своя срам. От деня на първородния грях телата ни остаряват и се разлагат до смърт. Всички сме родени с различна степен на физически или умствени ограничения. Никой от нас не е съвършен, далече сме от безпогрешността, имаме недостатъци и, изглеждайки силни, облечени в мантията на слава и постижения, всъщност отчаяно се нуждаем от помощ.
Днес най-голямото ни предизвикателство е да се обичаме един други всеки път, когато съгрешим, ние променяме света, в който живеем. Чрез алчност и лъжи нашите взаимоотношения са разбити на всички нива. Няма връщане към изконното начало и въпреки това Исус чрез любовта Си към нас е в състояние и желае да ни помогне да се справим в един променен и паднал свят. Той донесе изцеление по нови и неочаквани начини. Неговата любов и грижа са за нас и за цялото Божие творение.
След служението на Исус на земята Той се възнесе на небето, откъдето е дошъл. Бог се възнесе на небето и обеща да ни изпрати Светия Си Дух, за да не бъдем сами. Светият Дух е любовта на Бог, която живее в нас. Присъствието на Светия Дух не е като това на Исус, което познаваме, когато Той беше на земята, и хората бяха в състояние в реално време да видят и да посочат Неговите чудеса и учения. Да, Христос живееше в нашето измерение, но вместо това сега обитава целия свят във всички времена.
Днес Божията работа продължава чрез Светия Дух като мост към продължаващото Му съществуване и близост до нас, сякаш Исус преминава и лично присъства в нашата общност и цялата вселена.
Но нека за малко се впуснем в едно по-обширно житейско поле. Божият Дух се движи по лицето на земята и мотивира всякакви хора да действат с цел да донесе спасение на цялото Му творение. Когато и където е необходимо, Божият Дух ще издигне глас в пустинята, за да говори за тези, които страдат от лоши условия на труд и ниско заплащане. Понякога такъв глас е наричан синдикално движение. Има глас, идващ от морето, Който призовава да се включим в кампания за спасяване на китовете от изчезване. Има много гласове. Има движения за правата на човека, движения за правата на животните, чуваме: „Спасете и засадете дърво, спасете планетата!“. Ние се молихме за мир и Бог ни дава мироопазващи сили. Молихме се за изцеление и Бог ни дава лекарства, лекари и болници по целия свят. Ние се молим и сега за безработните и бедните по света и така Бог премести фабрики от богатите в бедните страни. Списъкът с Божията добра работа е безкраен и се отнася и до работата на всички доброволци в нашата общност.
Светият Дух се движи по нови и неочаквани начини, за да възстанови и вдъхне живот на Своето творение по целия свят. В цялата заетост на Свeтия Дух по света обаче един глас е приглушен, който е и най-великото подръчно дело на Бог, най-великият акт на благодат и възстановяването на живота. Исус умря чрез жестока смърт на кръста като средство за възстановяване на връзката ни с Бога. Какъвто и грях да сме извършили, ако се покаем, ще получим опрощение. Това беше неочаквано действие, но единственият начин, по който сега можем да имаме подновена връзка с Бог и място с Него в небето. Този акт на прошка чрез Исус беше по-голям от изцеленията, които Той осигури, от учението или насищането на гладните. Прошката ни освобождава от страха от присъда, дава ни мир и ни дава радост и надежда, а освен всичко прошката ни дава възможност да отговорим с добро на другите. Исус възстанови връзката ни с Бог сега и завинаги, а гласът за декларацията за опрощение на греховете е даден на Църквата. Исус възложи на своите последователи, на учениците си и на Своята Църква да отидат по целия свят и да провъзгласят Божията спасителна благодат чрез Христос.
Затова от голямо значение за всички нас днес е да знаем и да сме напълно наясно, че истината и пълнотата на Светата Троица се изживява точно тук по време на богослужение в Църквата. Чрез богослужението, в което се доближаваме възможно най-много до Светата Троица, ние се укрепваме и запазваме тялото и душата си за вечен живот. В службата ние изповядваме греховете си и получаваме прогласяване на прошка, чуваме Божието Слово и Неговата любов към нас и сме поканени на Господната трапеза, за да се причестим. Светият Дух ни движи и Исус е в нас, зает да прави това, което прави най-добре – да носи изцеление в живота ни. И полезното Божие дело ще остане в нас и около нас, вероятно по нови и неочаквани начини, които да видим с очите си, но да преживеем в душите и сърцата си!