EG-2AdventA2

Отдавна отминала мода е и вече рядко изпращаме празнични поздравителни картички на своите близки, но изображението на свети Никола архиепископ мирликийски заедно с малките нетърпеливи деца, на които носи дарове, изпълва и нас, възрастните, едновременно с радостен тон на приповдигнатост и от друга страна, с нотка носталгия по онези съкровени мечти, в които чистата по детски вяра се слива със спомените от едно безвъзвратно отминало време, съхранени сред уюта и топлината на домашното огнище.

Усещането за очакване и подготовка все повече ни обзема. Закачени чорапи, украсени елхи и лакомства, оставени от специалния мистериозен посетител, когото всеки момент очакваме да дойде у дома в тишината на нощта, и ето че надеждата става осезаема, тъй като детските светове са пълни със захарни бонбони, добри феи и прекрасни видения. Така поднесено, това послание може да изглежда като забранено романтизиране на идващия празник, но не идва ли този дух от надеждата, че нещо прекрасно ще се случи?

Докато навън светът се подготвя за Коледа, като окачва ярки светлини и празнична украса в сезона, когато покупките на подаръци изместват споделянето на истински ценния дар на вярата, когато коледните елхи в повечето домове вече са украсени, църквата е без обичайната богата украса от цветя, свещениците са облечени във виолетови одежди в цвета, символизиращ покаянието, и Писанията ежедневно ни припомнят за идващия Ден на Господа, ден на съд и на спасение. И ние, оставайки подвластни на трепетното и радостно очакване на възпоменанието на приближаващия светъл празник, днес идваме в църквата, за да честваме отбелязаната в литургичния календар втора адвентна неделя и да чуем Йоан Кръстителя, издигащ високо гласа си с призив да се покаем, докато съвсем скоро очакваме и свети Никола да ни посети, спомняйки си по какъв начин той промени живота си в светлината на учението на Исус.

Смята се, че светецът, известен по цял свят, живял през четвърти век в земите на днешна Турция, е бил благородник, притежаващ голямо богатство, но заповедта на Исус да продадем всичко, което имаме, и да го дадем на бедните, се е превърнала във водещ принцип в живота му. Страстта на свети Никола беше към бедните деца, болните и моряците и днес той продължава да бъде техен покровител.

Тъй като има дългогодишна традиция за раздаване на подаръци, свързана с него, в нашия храм също много скоро го очакваме, но не само заради даровете, а защото има много повече от това, което той може да ни даде като насърчение от своята история, обогатявайки представата ни как да се подготвим за онова, което предстои.

Свети Никола започна да използва богатството си в полза на другите и по този начин спечели много повече. Един от любимите обичаи в негова чест да се доставят подаръци на нуждаещите се винаги тайно през нощта, се разпространява в цяла Европа, но първият и най-важен урок от това действие е, че нашата лична вяра винаги трябва да има практическо измерение. Време е и ние да я изповядаме на глас с Петър и Тома и всички светии през вековете: „Ти си Христос, моят Господ и моят Бог“. Време е да открехнем вратата на сърцата си за моменти, в които да потънем в учудване, любов и възхвала. Време е и да отидем на планината на Преображението заедно с Исус и да видим Неговата ослепителна слава и като учениците Му да паднем в страхопочитание, а после, слизайки от височината ѝ, внимателно да се огледаме кого ще срещнем. За Исус това беше момчето, което продължаваше да пада в огъня и не можеше да бъде излекуван от своята болест, затова познаването на Христос като Господ ни изпраща в този свят на истински нужди, където хората са гладни, бездомни, с увреждания и притиснати, и с глас на миротворци да се опитаме да намалим заблудените куршуми, прелитащи през прозорците на жилищата и класните стаи в Украйна, в Газа или на всяко място с реална опасност.

Епископ Никола беше канонизиран, защото животът му разкри вида на онази божествена слава, която пророк Исая търсеше и Исус посочи като знаци на Йоан. Неговата вяра обърна внимание на болките, които съществуват в света. Така че дори когато Адвентът е нашият призив да размишляваме върху връзката си с Христос, той също винаги ни призовава да се запитаме какво ни кара вярата ни в Христос да правим относно реалните нужди, които забелязваме около нас. Посланието на свети апостол Яков отправя предизвикателството:  „Ти имаш вяра, пък аз имам дела. Покажи ми вярата си без твоите дела и аз ще ти покажа вярата си с моите дела.“ 

Следващият урок, който днес ви каним да приемете от свети Никола, е просто да си спомним за хората в нужда, като не забравяме, че цялото забавление, което светът приписва на Дядо Коледа, е започнало по съвсем различен начин от един Христов човек, който е имал сърце за бедните. Ние сме тези, които днес трябва да разкажат на други, че преди всички тези реклами в неонови цветове, имаше скромен светец на име Никола, който тайно раздаваше богатството си на бедните, вслушвайки се в Христовия глас: „И когато даваш милостиня, прави го в тайно и твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради“.

Нека тази година, когато подготвяме нашите дълги списъци и ги проверяваме два или три пъти, да бъдем сигурни, че по някакъв начин всеки от нас работи, за да донесе добри новини на бедните и в духа на свети Никола да практикуваме безкористна щедрост. В съда на божествената любов икономическите различия не означават нищо. Гладните и бездомните са равни на теб и мен, а според Исус дори имат предимство. Богатите, от друга страна, се оценяват според това как са посрещнали непознатия и как са облекли голия и са нахранили гладния.

И накрая, свети Никола е нашето напомняне да си спомним за децата. Целият рождественски празник е посветен на спомените и е време за връщане назад към традициите, но и едновременно за споделяне и сътворяване на нови спомени. Всички ние се радваме на добрите вести, но и на онези коледни писма от приятели и роднини, които ни разказват месец по месец всички недъзи, които ни сполетяха през изминалата година. През януари беше болката в коляното, през април пролетната умора, през ноември грипът, ден след ден и година след година, винаги има по нещо, което ни тревожи, но нека сега помислим за другите.

И наистина да не забравяме. На каквато и възраст да сме, нека в следващите две седмици си спомним, мислейки повече за децата и радвайки се на тяхната естествена способност да обичат митовете и да се възхищават на цялата загадъчност на мистерията, която преживяват, когато намират пълните с лакомства чорапи. Но нека си спомним и децата, чиито имена не са написани под коледното дърво, а на ангелското дърво в нашия списък, онова момче с тънкото скъсано палто или малкото момиче, което няма нито една играчка.

Нека помним физическите нужди на децата, но и техните духовни нужди така че, когато се радват на историята на веселия стар свети Никола, да им  помогнем да обикнат историята на Бог, който толкова ни обича, че слезе на земята като Словото, станало плът, за да живее между нас.

Всички теми за Адвента са теми за съдния ден на Господа, но за тези, които познават евангелската вест, идващият ден Господен не крие опасности и страхове, а е събитие, което трябва да очакваме с вяра и надежда, знаейки колко милостив и добър е Бог и колко е голяма любовта Му към нас. Обикновено нашата лична история на обръщане към Бога започва с покаяние. Покаянието означава да тръгнеш в нова и по-добра посока. Ние имаме обещанието на Бога, че „всяка твар ще види спасението Божие“, затова нека преминаваме през Адвента към нощта преди Рождество Христово с очакване и надежда, но също и със себеизследване и покаяние. Трябва да почистим къщата, да измием прозорците, да окачим чорапите и венците, да пренаредим мебелите, за да направим място за елхата, но трябва да погледнем и в душите си и да приемем поканата на свети Йоан, а накрая да погледнем към небето, търсейки онази невероятна звезда, водеща по пътя към Витлеем, и да отседнем в пещерата, в която Христос се роди!