EG-15C

Това е една от онези истории, разказани от Исус, които вероятно трябва да четем на всеки тридесет дни, защото нейното послание е основополагащо за нашето служение и начина, по който гледаме на другите. Тази притча предизвиква вярата ни към действие отвъд стените на църковната сграда и се е превърнала в емблематичен разказ за пословичната доброта, и днес често можем да срещнем болници, организации, социални учреждения, които носят името на добрия самарянин и призовават към благотворителност.

Текстът тази сутрин определено ни е много добре познат, но характерното за него е, че той е известен и добре възприеман не само в средите на църковните общности. Освен това този разказ е изключително илюстративен и лесно рисува пред очите ни картината на случващите се събития, като едновременно разкрива сърцето на нашата духовност.

Интересно е да си припомним, че почти винаги Христос отговаря на въпроса с въпрос. Практиката на задаването на въпроси, които стимулират човека сам да намери търсения отговор, е известна още от древността и се нарича Сократов метод, но трябва да подчертаем, че в случая Исус буквално пленява публиката с разказа си.

Нашето медийно поколение вече е доста привикнало към модерни начини на поднасяне на информация, при които изображенията и съобщенията могат да се променят на всеки няколко секунди, но значението на живото въздействие никога не е отслабвало, защото светът продължава да бъде свят на живи визуални образи и звукови фрагменти, и изображенията и думите винаги са били съществена и важна част в комуникацията. Неслучайно в средновековна Европа старозаветните и новозаветни разкази са били представяни чрез изображения в стенописите и витражите на катедралите, и до ден-днешен изкуството непрестанно се опитва да улови визуалното послание на Библията.

Интересно е също, че двете най-важни послания на Писанията са артикулирани само в рамките на няколко секунди: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, и с цялата си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум.“ Второто кратко послание гласи: „Обичай ближния си като себе си“. Това са мощни звукови фрагменти, които имат за цел да доведат до вечни последствия.

Изглежда, че законникът, който се приближава до Исус днес и пита как да наследи вечен живот, се опитва да отдели интелектуалното от духовното, както и ние, съвременните християни, често правим подобни класификации. Но Господ ни напомня, че ние сме духовни през цялото време и не можем да се покланяме на Бог в неделя, а да проклинаме колегата си в понеделник. Нещо повече, сега Исус подчертава целостта на нашето духовно същество, изразяващо се в сърце, душа, сила и ум.

Така че нека прочетем историята, както я разказва Учителят: „Един човек слизаше от Йерусалим към Йерихон, когато падна в ръцете на разбойници. Съблякоха го, набиха го и си отидоха, оставяйки го полумъртъв. Един свещеник случайно минаваше по същия път и като видя човека, мина от другата страна. Така и един левит, като дойде на мястото и го видя, мина от другата страна. Но един самарянин, докато пътуваше, дойде там, където беше човекът; и като го видя, смили се над него. Той отиде и превърза раните му, поливайки ги с елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. На следващия ден той извади два сребърни динария и ги даде на съдържателя: Погрижи се за него и ако потрошиш нещо повече, на връщане ще ти възстановя всички допълнителни разходи, които си направил. Кой от тези тримата мислите, беше ближен на човека, попаднал в ръцете на разбойници?“ (Лук. 19:30-36)

Древният път от Йерусалим до Йерихон беше дълъг малко повече от тридесет километра. Скалистият и стръмен планински терен го превръщаше в идеално място за укриване на разбойници, причакващи нищо неподозиращи пътници. Всеки човек, който чуваше тази история и познаваше прословутата репутация на този участък от пътя и можеше да разбере колко опасно е това място.

След като разбойниците пребиха и оставиха човека да умре, свещеник и левит тръгнаха поотделно по същия път и виждайки го, и двамата минаха от другата страна. Да не забравяме, че свещениците бяха считани за най-светите хора сред евреите, защото те принасяха жертвите в храма и постоянно избягваха ритуалната нечистота. Левитите бяха следващите по светост след свещениците, тъй като те също служеха в храма. Така че Исус в този момент изяснява, че най-високо ценените в обществото и църковната общност може да не са онези, които разбират най-ясно волята на Бог. Всъщност Той недвусмислено казва, че и онези, които са мъдри и учени, често не могат да разберат най-важните аспекти на Божието царство.

В тази история важна е и посоката на движение. И двамата мъже бяха църковни служители, така че можем да допуснем, че те се прибираха от църква. Толкова ли бързаха да се върнат при семействата си в околностите на Йерихон, че нищо друго не ги интересуваше? Дали просто бяха оставили църковните въпроси да надделеят в съзнанието им, че са забравили основните грижи на Бог? Общото състрадание би принудило повечето хора да окажат помощ на този ранен мъж, но и двамата мъже минават от другата страна на пътя и продължават да пътуват към дома. А що се отнася до еврейския обичай, би било недобросъвестно да се остави събрат евреин в такова състояние.

А ние, в ежедневните си пътувания кого представляваме, свещеника, левита или самарянина? Правим ли всичко възможно, за да стоим възможно най-далеч от служението? Или се приближаваме и наблюдаваме, но след това продължаваме незаинтересовано по пътя си?

Историята за добрия самарянин предлага две възможности – можем да „минем от другата страна“ или да „отидем и направим същото“. Как ще моделираме своите действия и отношение? Ще ни видят ли хората като високомерни религиозни хора, или ще ни разпознаят по опасни пътища, докато се грижим за нуждите на някого другиго?

Кой е моят ближен и как се грижа за неговите нужди? Християнството е начин на живот. В един жесток свят има огромна потребност от повече духовна грижа, състрадателност и съчувствие, отколкото от каквито и да било силни аргументи, но ако трябва да сме честни, точно поради купища нагласи и предразсъдъци, понякога всички предпочитаме да минем от другата страна.

А страдащите лежат край пътя в съзнание или безсъзнание и просто се надяват, че някой с дух на слуга ще превърже раните им и ще се погрижи за тях. Вие ли сте този човек днес? Хората, които са мои ближни, виждат ли сърцето и ръцете на Исус чрез мен? Накъде ни води Божият Дух? И кого ще срещна по стръмния път надолу от Йерусалим към Йерихон?