EG-16B

В сезона на летните отпуски често си мислим, че бягствата и ваканциите са чудесна идея. Очакваме ги с нетърпение и пазим някои от най-хубавите си спомени за тях. За нас е ясно, че понякога имаме нужда да се отдалечим от суматохата на ежедневието, но интересно е, че днешното Eвангелие прави впечатление и предизвиква любопитството ни, че и Христовите ученици имаха нужда от почивка и от това да прекарат определено време заедно в братско общуване и споделяне.

Миналата неделя чухме, че Исус разпрати учениците си по двама, като им даде власт над нечистите духове, а днес си припомняме момента, в който те се събират, за да Му разкажат всичко, което са извършили, и онова, за което са поучавали: „Елате сами на пусто място и си починете малко, защото имаше много хора, които идваха и си отиваха, и нямаха свободно време дори да ядат“.

Сега учениците трябва да прекарат известно време насаме с Исус и Той им предлага малък празник и кратък отдих от натиска на обичайното натоварване и служението им.

Като се замислим, Бог обича празниците. Когато завърши сътворението, Той се наслади на делата на труда Си. В Моисеевия закон също установи различни празници и съботните дни в полза и за благословия на Своя народ. Някои от празниците бяха свързани с пътуване, приканвайки към радостни поклонения в Йерусалим далеч от дома. Затова не бива да сме изненадани, че Исус и учениците Му се готвят да заминат на малка почивка. Той е направил планове и всички имат определени очаквания какво ще се случи.

Разходка с лодка през езерото щеше да ги отведе на тихо място и да им даде малко време за почивка и хапване. Или поне така си мислеше, защото плановете Му бяха прекъснати от многото хора, които бързаха към тях и буквално тичаха, за да се срещнат с Него и учениците Му.

И така, очакванията им са неудовлетворени. Няма тишина и няма почивка, а само прииждащата голяма тълпа от хора, изгубени като овце без пастир, прекъсващи това, което бяха планирали.

И ако изобщо ни минава през ум мисълта „и какво толкова“, би било добре да се замислим случвало ли ни се е да се откажем или прекъснем ваканцията си? Никак няма да ни е приятно, ако се наложи, и най-малкото ще бъдем ако не ядосани, то със сигурност разочаровани.

Така трябва да са се чувствали и учениците, защото по-късно в историята ще изразят недоволство, но не и Исус. Той имаше различно отношение: „Исус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много“.

Да, овцете без пастир са уязвими и макар и само загатнато в този текст, подобно на притчата за изгубената овца, ние долавяме огромното състрадание на Исус. Така, като един отворен край завършва днешното Евангелие, засягайки темата за милосърдието и загрижеността на Бога, оставаща завинаги неизменна и безпределна.

Връщайки се мислено към провалената почивка на апостолите, които често си представяме като неуморни герои, започваме да осъзнаваме колко бързо и ние попадаме сред пъзела на натовареното ни ежедневие в паралелното измерение на нашето време. Всички ние живеем в напрежението между плановете ни и прекъсванията, които ни пречат да постигаме целите си и между нашите очаквания и неочакваното, което ни застига в този живот такъв, какъвто го искаме, и такъв, какъвто се случва.

Всеки от нас би могъл да разкаже своята лична история за това, което го е преобразявало по един или друг начин, когато вече сме пораснали и сме избрали пътя на свещенството или пътя на родителството и за трудностите тогава, когато някой ни събужда нощем със спешна молба да се отзовем за последно причастие на някой умиращ близък или сме прекарали тежка нощ в грижи за болното ни дете, или сме се събудили твърде рано от това, което ни измъчва, или може би просто сме си представяли този ден спокоен, без специални отбелязвания в календара, а минутите и часовете му са се превърнали в неприятен спомен.

С колко такива ситуации се сблъскваме през годините като разочарованието от приемане на нова работа и бързото разбиране, че няма да вършим това, което сме си представяли, а това, което никога не сме очаквали, или притеснението от челния удар с диагнозата, която прекъсва плановете ни за пенсия. Такива са преживяването на всяка от разбитите ни мечти, развод или смърт. Нашите житейски планове се прекъсват по хиляди различни начини през целия ни живот.

Как изглежда картината на твоите очаквания днес? И какви са прекъсванията или неочакваните събития, с които си имаш работа? И най-вече всички се питаме къде е Бог във всичко това, което преживяваме?

Когато нашите житейски планове са прекъснати, е лесно и изкушаващо да работим още по-усилено, за да ги осъществим, да укрепим границите си, да обвиним другите, да се ядосваме за нещата, които не се получават, или да се разсърдим и молим Бог да промени нещата по начина, по който искаме да вървят.

Но виждате ли днес? Исус не прави нищо от това. Той не обръща лодката, когато вижда тълпата, не се ядосва или негодува като нас, не обвинява и не се оплаква. Той не се сърди за прекъснатия си план за почивка, а просто остава там, където е призован да помогне, докато ние често държим нашите планове и прекъсвания в опозиция, едни срещу други. Но какво, ако нещата не се случат веднага, а по-късно или дори ако не се случат? Ами ако едното не е непременно по-добро или по-важно от другото?

Често забравяме, че ние не знаем точно кое ни води към добро? Остава ни само едно – да се доверим, че Божият дух присъства и се движи около и вътре в нас и когато всичко върви по план и тогава, когато по една или друга причина сме възпрепятствани. Важното е да помним, че Бог винаги ни призовава и остава близо до нас, и виждайки своите лутащи се в мрака овце, не остава безразличен, а с близостта си ни помага. Затова, каквито и трудности да преживяваме, нашето ежедневие е и най-добрата духовна практика, защото е мястото, на което Бог постоянно присъства и ни помага да се учим в школата на любовта, в която започваме да проявяваме търпение и действаме с повече състрадание. По този начин Той ни кани и в тайната на сътворението, защото начинът, по който се отнасяме един към друг, отразява и връзката ни с Него. Научаваме се да прощаваме, да бъдем верни и да пазим надеждата си сред несигурността на живота.

И накрая, евангелският разказ тази неделя описва напрежението, в което живеем, и това е същото напрежение, в което живееха Исус и неговите ученици. Това означава, че и ние трябва да се научим да гледаме в по-далечна перспектива и да приемаме с повече спокойствие и смирение промените, които ни застигат, различавайки движението на духа в живота ни в пресечната точка на очакваното и неочакваното.

Следващата седмица ще чуем продължението на днешното Евангелие, а именно какво се случва после, след като Исус се среща с прииждащата към Него тълпа, а дотогава нека пазим грижливо своите надежди и желания за себе си и за живота си и не забравяме, че Бог също има желания и надежди за нас!