EG-16C

Тривиален въпрос. Не е лесно да поддържаме баланса на нашия духовен живот. Никой не може да бъде духовно здрав, ако не търси общение с Бога; от друга страна, от нас се изисква деятелност и усърдие в служебните и домашните ни задължения. Не трябва да бъдем толкова активни, че да пренебрегваме неделното посещение в Църквата и Светата Евхаристия, нито толкова съзерцателни, че да станем непрактични.

Трета поредна неделя продължаваме да си припомняме различни фрагменти от десета глава от Евангелието на свети Лука. Седемдесетте ученици се върнаха замаяни от радост от своите успехи по време на проповедническите си мисии, на които Спасителят ги разпрати по двама, но за да пречисти еуфорията и най-вече за да предотврати израждането ѝ в гордост, връщайки се, Исус им каза повече да се радват, че имената им са написани на небесата. След това чрез запомнящата се притча за добрия самарянин като един от най-емблематичните разкази за филантропията Исус насочи мислите и съзерцанията ни към темата за службата, а днес ни отвежда в дома на двете сестри от Витания – Марта и Мария.

Обикновено при съпоставянето на образите на двете жени търсим някакво противоречие, но този кратък разказ може да бъде разказан и малко по-различно. Марта и Мария бяха от гостоприемно семейство, две добри жени, и двете посветени във вярата, и двете обичаха Исус и, както изрично ни казва Евангелието, и двете бяха обичани от Него, защото: „Той обичаше Мария, Марта и Лазар“. И двете бяха с бодър дух и неслучайно къщата им е място, на което Христос често гостуваше. С други думи, не е напълно точно да се отнасяме към Марта като към обикновен светски човек, защото не беше съвсем така. Марта е уважавана и изключително искрена жена, истински вярваща и пламенна последователка на Исус, чиято радост изобилстваше да посрещне Исус в къщата, на която тя беше стопанка.

Тази приятна история взима рязък обрат, когато Марта, разсеяна от многото си задачи, идва при Исус и го пита: „Господи, не те ли интересува, че сестра ми ме остави да върша цялата работа сама? Тогава ѝ кажи да ми помогне“. От друга страна, когато четем или чуваме тази история, ние се радваме на Мария и нейното обръщане на традиционните роли. Интересно е, че вместо да върши това, което се очаква от жените в нейната култура, тя застава в нозете на Исус, а това е позата, която заема ученик, който учи в краката на равин, роля, традиционно запазена за мъжете.

Мнозина от нас може също да съчувстват на негодуванието на Марта към сестра ѝ, че я е оставила да върши цялата работа по посрещането на госта, но отговорът на Исус към Марта обаче изглежда по-малко съпричастен и дори укорителен за нейната разсеяност и безпокойство, а този към Мария е възхваляващ и поощрителен: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.“

Трябва да подчертаем, че проблемът с Марта не е, че е заета да сервира и да предоставя гостоприемство. Със сигурност Исус препоръчва този вид служба към ближния много пъти, особено в притчата за добрия самарянин, която непосредствено предхожда историята за Мария и Марта. Проблемът с Марта по-скоро е в това, че е притеснена и разсеяна в различни посоки: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща“.

Улисана в шетане, Марта пренебрегва любезното внимание към госта, което е най-важният аспект на гостоприемството. Всъщност тя нарушава всички правила на гостоприемството, като се опитва да злепостави сестра си пред госта си и като го моли да се намеси в семеен спор. Тя дори стига толкова далеч, че обвинява Исус, че не го е грижа за нея: „Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне“.

В крайна сметка думите на Исус към Марта могат да се разглеждат по-скоро като покана, отколкото като укор. Марта, Марта, ти си притеснена и разсеяна от много неща, има нужда само от едно нещо. Единственото необходимо за Марта и за нас е да приемем благодатното присъствие на Исус, да се вслушаме в думите Му, да осъзнаем, че сме ценени не заради това, което правим или колко добре го правим, а заради това, че сме Божии деца.

А сега да видим как се отнася този евангелски откъс в нашия съвременен свят. В култура на забързани графици и безмилостно преследване на производителност и добри резултати, ние сме изкушени да измерваме стойността си по това колко сме заети, по това колко сме постигнали или по това колко добре отговаряме на очакванията на другите. Проповядването върху този текст може да предостави богата възможност за справяне с това културно неразположение.

Много хора сред нас вероятно се идентифицират с Марта. Да се чувстваш разсеян в различни посоки, да се тревожиш и да си ангажиран с много неща, това, изглежда, са общи нишки в живота в нашия забързан свят. И все пак, както Исус казва малко по-късно в същото Евангелие: „Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът?“. Знаем, че безпокойството не води до нищо добро и че голяма част от това, за което се тревожим, не е толкова важно в цялостната житейска схема, в която всеки от нас търси достойно място под слънцето, и въпреки това, изглежда, не можем да потиснем тревожните си мисли и неистовата си активност.

Вярно е, че голяма част от нашата заетост и разсеяност произтичат от най-благородни намерения. Искаме да осигурим семействата си, искаме да дадем на децата си всяка възможност да обогатят живота си, искаме да служим на ближните си и – да, искаме да служим на Господ. Наистина, къде би била църквата без нейните „Марти“, онези верни хора, които изпълняват задачите на гостоприемство и служба, толкова жизненоважни, за да направят Църквата гостоприемна и добре функционираща общност?

И все пак, ако всички наши дейности не ни оставят време да останем неподвижни в присъствието на Господ и да чуем Божието Слово и да Му се насладим, вероятно ще се окажем доста разтревожени и обезпокоени. Има вероятност да завършим с вид служба, която не само е лишена от любов и радост, а дори е изпълнена с негодувание към другите. Както слушането, така и действието, приемането на Божието Слово и служенето на другите са жизненоважни за християнския живот, точно както вдишването и издишването са двете неизменни части на дихателния процес. Но колко често забравяме да вдишваме дълбоко? Да се опитваме да служим, без да сме подхранвани от Божието Слово, е като да очакваме добър плод от дърво, което е било изкоренено.

Историята на свети Лука остава незавършена. Не знаем какво се е случило след това – дали Мария и Марта са се помирили, дали всички са успели да се насладят на храната, която Марта е приготвила, дали Марта най-накрая е успяла да седне и да отдели цялото си внимание на Исус.

Да, всички я помним тази улисана в работа Марта и често я споменаваме като пример. Да, и за Мария също често говорим, за Мария, която пази всяка дума на Христос, Мария, която отброява всяка сричка като перла, въпреки че е непрактична.

Днес ние имаме задачата да помислим. Да познаваш и обичаш Евангелието е нещо чудесно. Послушанието към Исус и стремежът да научиш волята на Бога, за да Му угодиш във всичко, не е второстепенна мисия. Съзерцанието, поклонението и растежът в благодатта са важни. Затова нека напоим добре корена на нашата вяра, очаквайки добри плодове и дадем път на духа, който цени като бисер учението на Христос, а после да си спомним, че Исус кани всички нас, които сме притеснени и разсеяни от много неща, да седнем и да си починем в присъствието Му, да чуем Неговите думи на благодат и истина, да знаем, че сме обичани и ценени като Божии деца, да бъдем обновени във вярата и укрепени за служение. Нужно е само едно: внимание към нашия гост, Който, оказва се, е и наш домакин и със Себе си носи изобилие от дарове!