EG-18C

Историята, която свети Лука ни предава днес, е част от дванадесета глава на неговото Евангелие и е известна като притчата за глупавия богаташ. Ако здравият разум изобщо подлежи на стандартизиране, тогава глупав е някой, който пада под тази норма. С други думи, глупакът не е като нас, той е по-скоро изключение. Човекът в притчата на Исус е и не е изключение. От една страна, той е изключително богат и разполага с много повече ресурси от обикновения човек, но от друга, той е напълно неизключителен в своите желания и цели. Той иска да притежава много пари, а когато ги получи, иска още повече. За него по-голямото богатство се равнява на повече щастие, затова умножаването на богатството, което притежава, е фокусът на живота му. Като се замислим, това описание звучи познато, нормално и дори съвсем обикновено и днес, когато такова поведение също не е изключение.

Преди да навлезем в същината на притчата обаче, важно е да изясним за какво не става въпрос тук. Исус не осъжда богатството и дори желанието за повече богатство. Не можем да категоризираме тази притча като предупреждение към богатите, тя се отнася и за хората, които смятат, че получаването на повече пари е житейска цел, която си струва да се преследва. И тогава се отнася за почти всеки един от нас.

Други смятат, че има добродетел в бедността, но това също не е идеята, която Исус ни предава. Ключовото послание и поука в този разказ е вниманието да бъдем нащрек срещу всички видове алчност, защото животът не се състои в изобилие от притежания. И Исус завършва с тези думи: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.“

Предупреждението на Исус е насочено срещу небалансирания и погрешно фокусиран живот. Човекът в притчата беше погълнат от своето богатство и желанието си за повече от него. Почти нищо друго нямаше значение. Той инвестира в бизнеса си и не успя да инвестира в отношенията си с Бог. Той отдаде сърцето си на парите, когато то трябваше да принадлежи на Бог.

Интересен тук е и контекстът на това, което ни отвежда към съдържанието на притчата – спор, толкова често срещан и днес, колкото и преди две хиляди години. Тогава и сега семействата се караха за парите, идващи от някой починал. „Учителю“, каза някой от тълпата на Исус, „кажи на брат ми да раздели наследството с мен“. Искането на мъжа не беше неразумно. Никой, който го е чул, не би се изненадал. Той имаше оплакване, а равините бяха мъдри хора, така че често бяха молени да решават семейни спорове.

Исус отказа да се включи. „Човече“, попита той, „кой Ме е поставил да ви съдя или деля?“ Така че той нямаше намерение да бъде съдия или арбитър между хората, но както обикновено се случва, възникналият спор се превърна в повод за добър урок. Исус долови жаждата за богатство в основата на тази семейна вражда и така Той предупреди за алчността и разказа историята за човек, който вече бил богат и след една година имал голяма реколта, но заедно с нея имаше и проблем, защото реколтата беше толкова голяма, че хамбарите му не можеха да я поберат. Тогава той направи същото, което и ние бихме направили, обади се на местния строител и каза: „имам нужда от повече хамбари и имам нужда от тях сега.“ И тук забележително за нас може да е само, че той намери строител, който да спази крайния срок, и сега знаеше, че ще се чувства добре в бъдеще време. Хамбарите му щяха да бъдат пълни и новото му богатство щеше да му стигне години и години напред. Можеше да се отпусне, да си поеме въздух, да се успокои и да се радва на предстоящото си охолство.

Какво точно щеше да се случи по-нататък, ако не беше умрял същата нощ, не сме сигурни. Свети Августин точно в края на четвърти век пише: „Ти ни направи за Себе Си, Господи, и сърцата ни са неспокойни, докато не почиват в Теб“. Всичко, и най-големите развлечения могат да донесат мимолетно удоволствие, но не и трайно удовлетворение. Един корабокрушенец в морето не може да утоли жаждата си от океана, колкото и да пие. Притежание след притежание, след притежание няма да запълни празната душа или да излекува нараненото сърце. В крайна сметка само Бог чрез Христос може да направи това.

Но Бог нарече богаташа глупак, защото той щеше да умре още същата нощ. Беше живял за богатството си, мечтаейки за много дни напред, за да се наслади на натрупаното, но никакво богатство не можеше да му гарантира живот и земният му живот приключи, без да успее дори за ден да се отпусне в своето охолство. Смъртта щеше да настъпи незабавно и фактът, че това ще се случи, беше напълно извън контрола на мъжа. Тази нощ животът на мъжа приключваше и нямаше да има нито преговори, нито гласуване. Това беше Божието решение.

Най-сигурното нещо в живота е смъртта. Това е страхотното изравняване, общото преживяване на крале, министри и президенти, на работниците във фабриките и по строежите, на главни изпълнителни директори и средни в йерархията мениджъри, на лекари и медицински сестри, на домакини и слугини. Ние всички умираме, независимо от нашето богатство, без значение от нашата титла, без значение от нашия цвят или националност, или религия, или добродетел, или слава, или влияние, или талант.

И всички знаем, че този момент рано или късно идва, и ако не правим нищо, за да сме готови, нищо чудно и ние да чуем някой ден Бог да ни казва: „Глупак такъв!“.

Никой не може да изживее отново същите години. Това е нашият момент. Това е нашето време. Днес единствено е нашият ден. Това е нашият единствен шанс да инвестираме разумно в Бог и във всички добри неща, с които Той ни обгражда. Това е нашият ден да живеем правилно, така че никога да не чуем Бог да ни нарича „Глупак такъв!“. Това е нашият ден и няма обещание за още един ден.

Двете очевидни поуки днес са тези. Първо, нека не инвестираме всичките си надежди в бъдеще, което не сме в състояние да контролираме. И второ, трябва да живеем в готовност всеки ден да бъде последният ни ден, така както в училище се подготвяме за очакван, но неуточнен във времето тест.

Трябва да признаем, че толкова много от нас живеят така, сякаш всичко в света е предназначено единствено за наше удобство, за собственото ни удоволствие и цели, сякаш всяко обстоятелство и събитие са под контрола ни и сме отговорни само пред себе си.

Но грешат. Те имат Създател. Те имат Господ. Те имат Съдия и един ден те ще застанат пред Бог, който иска да види тяхната инвестиция във вечността. И много, твърде много от тях няма да имат какво да покажат. Каква глупост, нали?

А сега отново прочетете края на това послание като смените те с ние и аз. Аз греша, аз имам Създател. Аз имам Господ, аз имам Съдия и един ден ще отговарям пред Него за всяко свое дело и грандиозна инвестиция!