EG-1AdventA2

Литургичният сезон на Адвента бележи времето за духовна подготовка на вярващите преди Рождество Христово и започва в неделята, която е най-близо до празника на свети апостол Андрей на 30 ноември, и обхваща четири недели и четири седмици на подготовка.

Историческият произход на Адвента е трудно да се определи с голяма точност, но се знае, че в най-ранната си форма той започва във Франция през IV век. Отбелязването му е било за различен период от време – три, четири или шест седмици, предхождащи Рождество Христово, докато постепенно неговото честване еволюира в духовния живот на Църквата.

Геласийският сакраментариум (богослужебник) от края на V век, традиционно приписван на свети папа Геласий I, е първият, който предлага адвентни литургии за пет недели. По-късно свети папа Григорий I в началото на VII век въвежда в тези литургии молитви, антифони, четения и отговори. Около IX век Църквата определя първата неделя на Адвента като начало на църковната година и накрая свети папа Григорий VII в края на XI век намалява броя на неделите в Адвента до четири.

Едновременно с развитието му катехизисът на Църквата подчертава двойното значение на това време, когато, от една страна, се подготвяме за празничното възпоменание на рождението на Христос, а от друга, за Неговото повторно идване. Чрез  Символа на вярата всяка една литургия ни припомня, че нашият Господ ще дойде отново да съди живите и мъртвите и че трябва да сме готови за тази среща, но сега продължаваме още по задълбочено да размишляваме и върху великата мистерия на Въплъщението, в което Господ се смири до степен, че прие нашето човешко естество и влезе във времето и пространството ни, за да ни освободи от греха.

Насърчени да отбелязваме тържествено годишнината от първото идване на Господ на земята, Адвентът се е превърнал и в един от любимите ни сезони през годината. Свещите, музиката, думите и темите раздвижват духа ни и препращат мислите ни към истинската причина за предстоящата радост, а споменът за идващия празник внася спокойствие и мир в сърцата ни. Адвентът е време на очакване и надежда, което подготвя нашите сърца и умове за възпоменанието на „появата“ на детето Христос, приканвайки ни не да правим повече, а да намалим забързания си ритъм и да се вслушаме и фокусираме върху това, което има значение.

Една кратка, но интересна история разказва за малко момиченце, единствено дете в семейството си, което с нетърпение очаквало раждането на малкото си братче. Когато най-накрая довели новороденото бебе в дома им, тя помолила родителите си да я оставят насаме с него. Те останали леко смутени до момента, когато от поставения домофон в стаята, дочули малката сестричка да прошепва на ухото му: „Разкажи ми за Бог, защото почти всичко съм забравила!“.

Много често и ние самите приличаме на малки любопитни деца и присъствието ни в храма днес е доказателство, че идваме с надежда в търсене и очакване да си спомним и да чуем отново тази добре позната история за спасението на човешкия род, започваща с едни бедни бездомни пътници, търсещи подслон и топлина далеч от дома си в тъмнината на студената зимна нощ.

Винаги е имало хора и има много гласове, които са готови да ни разкажат какъв е Бог и какъв трябва да бъде празникът, за който се подготвяме. Можем да ги чуем по телевизията, в мола, в залите на академичните среди, по улиците, от амвона, в собствените ни домове, а понякога и в собствените ни умове, но изборът да дойдем, за да вкусим преобразените Тяло и Кръв Христови и да чуем Божието Слово и проповедта днес в храма, е израз на удивителната сила, която ни води в израз на желанието ни да се докоснем до просветляващото видение за Бога, така както Църквата ни предава и учи от векове и от поколение на поколение.

Наистина позната история е възпоменанието на приближаващия празник на рождението на Христос, за който се подготвяме, но понякога, съзнателно или не, имаме чувството, че забравяме същността му и почти не долавяме приглушеното ехо на очакваното Му завръщане, обременени от натиска и тежестта на много от собствените ни желания и стремежи.

Днес Бог ни кани да се подготвим и да Го пазим през този сезон, да погледнем с вяра нагоре към звездите и небето, да внимаваме за присъствието Му и да останем будни за повторното Му идване, докато светът наоколо все по-примамливо ще ни подканва да се втурнем в измамливата еуфория на безкрайно суетене. Но какви подаръци и дарове ни очакват, ако само си представим чудото на необятността на вселената и цялото творение, създадени от Божиите ръце, а вглеждайки се в себе си, открием и онази малка вселена от клетки, съдържаща в себе си закодиран целия човешки копнеж по Него и Светите Му престоли.

Ето я светлината на запалената първа свещ пред нас, която сякаш ни обгръща и хвърля искрица надежда и обновена вяра в светилището на сърцата ни. Тази светлина представлява Христос, Който влезе в този свят, за да разпръсне тъмнината на злото и да ни покаже пътя на правдата, а запалването на нова свещ през всяка следваща неделя ще показва нарастващата ни готовност да посрещнем нашия Господ. В този изпълнен със светлина момент всички ние ставаме мистици, наслаждавайки се на Божието присъствие. Седмица след седмица пламъкът на свещите пред нас ще се усилва, затова нека се опитаме във времето на този сезон да погледнем през прочита на рождественската история и сиянието на горящата и греещата светлина, приучавайки очите си да търсят доброто у хората и позволявайки си да стоплим и своите души, а и нечия чужда в завладяващия разказ на спасението и Божията любов.

Къде ще открием Бог тази година, сред суетата около празника или в тишината на изпита на съвестта и размишлението за повторното Му завръщане? Лудата надпревара често стеснява фокуса ни до списъци със задачи и препълнени със събития календари, но можем ли тази година да видим отвъд себе си и да се запитаме за кого можем да се погрижим? За вдовеца надолу по улицата, ако го поканим на вечеря или му занесем кутия бисквити или шоколадови бонбони, с които да го зарадваме? Да предизвикаме усмивка на лицето на преуморения служител в магазина, ако бъдем човекът в дългата опашка, който създава добро настроение и приятелство?

Грижата за някой друг носи светлина във всички сърца. Да внесем радост и дружелюбие в дадена ситуация, да предложим от себе си дарбата на изслушването, да потърсим доброто у всеки човек, избягвайки мрачните сенки на оплакванията, които ни улавят толкова лесно!

С усмивка да подарим хубава дума, да изненадаме с покана за гости роднината или съседа, с когото отдавна не говорим, а защо не и някой затворник с посещение. Бог свети с пълна сила в обикновените жестове и нашите малки прояви на доброта може да станат искрата, която да освети отново нечий път обратно към Него и към Витлеем. Да се подготвим, търсейки светлината през този адвентен сезон, и следвайки нейните пътища, да ѝ направим път сред онова, което за нас самите се е превърнало в мрежа от отчаяние и мрак, и да подхраним с вяра надеждите си! Да позволим на Бог да пречисти и озари душите ни и сами да бъдем светлина!