„Всеки има своята пустиня“
На днешния ден, благодарение на евангелско четиво, се пренасяме в пустинята, запечатана в представите ни по-често като фотографско изображение и география, отколкото като реално докоснат от очите ни и познат свят.
Пустинята е безплодна и суха равнинна земя, която освен впечатляваща морфология, притежава и интересна библейска биография. Моисей бе отгледан в двора на фараона, но после се озова в пустинята заедно с целия богоизбран народ. Голяма част от територията на Израел е заета от пустинята Негев. Отнесено към историята на израелския народ, думата пустиня не е абстрактно понятие, а пресъздава усещане извън конкретно географско пространство. В името ѝ се съдържа двойственият и много по-дълбок смисъл на изпитания, размисъл и отсъствие на духовност, очертаващи хоризонта на една физическа и духовна пустота. Пустинята е и място на осъзнати избори и получаване на свобода. Пустинята е време на монотонност и безнадеждност, в което изглежда, че нищо не се променя, защото всеки ден е точно като предишния, но пустиня е също и винаги и тогава, когато времената са тежки.
Юдейският народ се скиташе четиридесет години из пустинята преди да достигне Обетованата земя и през цялото това време животът им беше труден. Високите дневни и ниските нощни температури, недостигът на храна и вода, честите пясъчни бури са сурови условия за оцеляване,
но въпреки изпитанията Бог не лиши своя народ от подкрепата си.
Всеки от нас има своя опит в пустинята. Ние също понякога се скитаме отчаяни сред плаващите пясъци на живота и тогава обикновено започваме да се чудим къде е Бог. Е, когато Бог ни призовава от горящия храст или отваря морето пред нас и унищожава враговете ни и превръща горчивите води в сладък извор на радостта, утоляващ жаждата ни за щастие е по-лесно да Му се доверяваме, но много пъти уроците на пустинята са по-ценни, благодатни и спасителни за нас.
Безкраен пясък, топлина и никаква възможност да избягаш не се долавя на хоризонта. Картината, която евангелист Марк ни представя днес, ни отвежда на същото това място, където срещата и със сатана, и с Бога е неизбежна, но и единственото, на което благословението може да се противопостави на проклятието, и в този смисъл добре би било и ние да преосмислим стойността ѝ.
Повечето човешки съдби са свързани с преминаването през истинска пустиня от проблеми и изпитания. И днес много хора умират в пълно отчаяние, без изобщо да са успели да оправдаят надеждите, които докрай са пазели за себе си – за здравето си, за брака и кариерата и изобщо
за целия си живот, а накрая последните глътки въздух са се превърнали в най-болезнени разочарования. Лесно е да кажем, че животът е труден, защото общочовешкото страдание навсякъде около нас има толкова много различни илюстрации – от интензивните болнични отделения през мизерията на бедността и войните до проблеми в работата със заетостта и ниското заплащане на труда.
Но сега Исус е в пустинята. Днешното Евангелие ни казва, че съвсем скоро след Кръщението Господне Духът Го отвежда там, за да премине през четиридесетте дни на изкушения, а после, след като Йоан Кръстител вече ще бъде предаден и заловен, Той ще продължи Неговата проповед
в Галилея, повтаряйки думите му: „Времето се изпълни и царството Божие е близо. Покайте се и повярвайте в Евангелието!“
Когато си представяме, че дяволът се опитва да прелъсти Исус, веднага можем да кажем: няма проблем, та нали, Той е Бог! Но преживяното от Него беше истинско и опасно изкушение от този, който най-добре знае как да атакува. В днешния откъс от евангелист Марк нямаме подробности, но от другаде знаем, че сатана съблазняваше Исус с храна в усещането Му за глад, после със злоупотреба с доверието в Небесния Му Баща, а накрая и с изход от всички страдания, които скоро Го очакваха да понесе.
Огромна утеха и подкрепа е, че имаме Господ, който устоя в тези трудни моменти на изкушения, под чийто натиск ние всеки ден се препъваме, а и често лесно падаме. В нас се събужда възхищение към божествената сила на Христос и способността Му да устои, но посланието на днешното Евангелие е изцяло насочено към нас, и то е едновременно много просто и много сложно, защото ни призовава към сериозна промяна в живота, започвайки от начина ни на мислене.
Важно е да отбележим, че Бог не ни дава предписания и препоръки, а ни заповядва да отхвърлим греха от себе си, и Той точно това и очаква
от нас. Тъмнината и светлината не могат да съществуват заедно, защото светлината разсейва и прогонва тъмнината. Затова идва и великопостното време, което всяка година ни отвежда в пустинята на нашите лични мисли и страдания, които да оголим докрай, първо пред себе си, а после и пред Бога.
Сега Великият пост, който спазваме, е за Исус, но много повече е за нас, защото Божието намерение е да ни отведе в пустинята, за да докосне по невидим начин и нашия живот. Какво ще вземем със себе си, докато вървим през нея през тези четиридесет дни? На какво ще ни научи Бог там? На вяра ли? Сигурно веднага ще кажем: имаме си вяра. Тогава нека ѝ позволим да се прояви, отказвайки се от онези слабости и пороци, които измъчват душите ни, като ѝ дадем повече свобода в сърцата си, дарявайки с прошка и търпение близките си и със съпричастност и състрадание нуждаещите се, и накрая излезем от нея по-силни и повече обичащи и щедри.
Знаем какво се случи с Господа в ретроспекция, че не са само изкушенията, за които си спомняме днес. Следват тежките страдания по пътя, извървян от присъдата, издадена в преторията от Пилат Понтийски, но диктувана от избрания народ, до срещата Му със смъртта на хълма Голгота. „Времето се изпълни и царството Божие е близо. Покайте се и повярвайте в Евангелието!“. Дано и ние преминем спасително и благодатно през пустинята на изкушенията, в която благословението започва да побеждава проклятието, а после да видим и светлината
от другата страна на Кръста, където завинаги остава Възкресението!