"БОЖИЯТ ОГЪН"
Каква е разликата между един виртуозен художник и отличния занаятчия? Какъв вид е „гениалността“ на един музикант, която създава разлика със средностатистическия „певец“? Експертите ще кажат, че тук не е определящо доколко някой чисто технически добре си върши работата. Истинският артист, както и истинският оратор притежава това „нещо“. В критиките към отделни музиканти се чува за нечие изпълнение, че е безупречно и чисто, но в него няма живот, няма огън и няма ентусиазъм. Същото е и със спортистите. Наред с всички добродетели, които например трябва да притежава един топ футболист като сила, бързина и отлична кондиция, са необходими и фантазия, остроумие, непредсказуемост, нужен е огън. Интересно е, че така казва и Исус: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал“.
Тези думи мигновено ни провокират и подтикват незабавно да започнем да търсим решение. Но какъв е този огън? Пречистващ или създаващ бедствие и какво носи със себе си, заплаха или спасение, унищожение или топлина? Интересно е, че макар и асоциацията с огъня да звучи дори заплашително, това със сигурност е огън на любовта и огън на надеждата. Христос дойде, за да донесе Божието царство на земята и затова в действителност дори огънят на осъждането за нас има пречистваща сила, разкриваща колко дълбока е нуждата ни от Бог и от Неговото опрощение и благослов.
Църквата разбира своята мисия и важността на разпространението на евангелската новина като огън, който прониква в цялата личност и който потушава всяка хладност. В своето страдание и смърт Исус вижда плама на собствената си мисия, затова казва: „С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това!“ Точно това се случи и с първите християни. Те просто не можеха да бъдат хладни. Нищо не работеше в тяхна полза, така че трябваше да горят за вярата си, ако искаха да я отстояват. И тогава необходимата последица беше разделението. Исус казва: „Отсега нататък пет души в една къща ще бъдат разделени: трима ще бъдат разделени срещу двама и двама срещу трима“.
Сред цялото разнообразие от разногласия в настоящото време думите от евангелския текст звучат особено силно в днешния свят, който е постоянно заплашен от войни на всички физически и духовни нива, внасящи непрекъснати безредици в човешкото общество и ежедневие. Последното, от което се нуждаем, е ново насърчение към разделение. Ето защо е необходимо да си зададем въпроса дали тези думи на Исус наливат масло в огъня на подобни взаимоотношения и наистина ли Исус иска Неговите ученици да внесат меч и огън в обществото, тоест размирици и раздори, защото сме свидетели на нетолерантност и борби за определени ценности, при които се създава впечатлението, че християните, поради своите вярвания и придържане към Божията истина, са непримирими към тези, които не споделят техните ценности и нагласи. Нерядко се създава впечатление, че християните са агресивна група, която иска да учи другите и да принуди онези, които мислят и чувстват различно, да живеят според техните ценности и критерии. А именно, докато се създава впечатлението, че другите са по-толерантни и миролюбиви и искат само да реализират правата си, християните се изобразяват като източник на безпокойство, натиск и принуда. В тази насока в нашето общество има много дискусии, свързани със семейството, хомосексуалността, абортите, евтаназията и толкова много други спорни ситуации днес. Ето защо повече от всякога сме длъжни да кажем какво е искал и донесъл Исус и какво очаква от нас християните в обществото и дали Той подкрепя свещена война срещу членове на други религии и срещу представители на различни вярвания в обществото?
Ние много добре знаем, че думите на Христос за огъня и раздора не са призив към престъпления, в които страдат невинни жертви. Исус обаче е за свято разделение, тоест за яснота на вярванията и ценностите. Това е яснотата, която обществото най-често избягва и не иска да приеме, докато се правят опити да се отнеме съзнанието за безспорни ценности, бивайки подменени със собствени избори и ангажименти.
Думите на Исус са призив към свещени размирици, дори свещени разногласия, но никога към свещена война, в която някой би си присвоил правото да отнеме живота на друг. Святото безпокойство е безпокойството на човешката душа, която търси отговори и причините за действие, докато не открие, че има неоспорими, непреходни и универсални ценности на живота, чийто източник е Бог. Святото разногласие може да намери израз в решението да постоянстваме в доброто и любовта, в истината и справедливостта, да постоянстваме в противопоставянето на злото и греха, независимо дали това се харесва на някого, или не, и дори ако това е собственото ни семейство, към което редовно сме снизходителни. Но Христовото свято безпокойство и святото разногласие никога нямат за цел да наранят човек или да му навредят, да го обидят или подценят, а само да посочат истинското благополучие, от което той бяга, когато не приема Божията любов и доброта като началото на неговия живот и действия. И ако искаме да говорим за свещената война, към която Христос призовава, тогава това би била война, която трябва да обявим със собствените си слабости и грехове, война срещу вътрешното зло, в която единствената сила, която употребяваме, е силата на безкористната любов и истината, напоена с доброта.
Следователно думите на Исус означават за нас, че ние самите сме призовани да носим сред хората огъня на любовта към традицията, което виждаме от думите му, когато казва да се кръстим с Неговото Кръщение, защото става дума за кръста на страданието и умъртвяването на всяко зло в името на спасението на човека и човечеството. Тази смърт превръща нашето кръщение в радост и празник. За мнозина кръщението е влизането в живота на Църквата. Това означава, че кръщението на Христос и Неговото служение и смърт на кръста са предобраз на нашето собствено кръщение и осигуряват мост към следващия раздел на разделението и към разликите, произхождащи от него.
Ентусиазъм, огън, възторг, това е, което винаги е движело великите хора, това е специалната сила на всеки напредък, това е, което прави живота пълноценен. Точно това се случи в първата Църква. Те бяха малцинство, но малцинство, което гореше с особен огън. Както казва Евангелието, те бяха солта на земята, светлината на света, квасът, който прониква в тестото на този свят. Когато са били преследвани, те са упорствали. Дори тяхното мъченичество разпространяваше „семето на новата религия“. И днес наистина имаме нужда от този ентусиазъм, от тази страст към доброто, от този плам за постигане на благородни цели. Имаме нужда от ентусиаст, който да гори от доброта, любов, заетост за благото на човека, семейството, Църквата и родината. Когато човек гори с такъв огън, тогава никакви препятствия не могат да го уплашат. Те само разпалват плам и желание за благородни дела.
Това е огънят на любовта, с който защитаваме и провъзгласяваме ценности, но не срещу някого, а в името на доброто на всички в обществото. В името на това ние сме призвани да насърчаваме истинските права на човека и да ги обявяваме като истинска добра новина, която може да бъде основа на добър диалог, а не на преследване. Ние сме призвани да водим надежден диалог в обществото, но такъв, който не се основава на компромис и объркване на ценности, а на неоспоримото добро.
Затова нека се молим в нас да гори Божият огън, с който ще се отдадем за доброто на всеки човек и цялото общество и особено за слепите за светлината Христова, и те да открият огъня на Христос възможно най-скоро, предавайки му се за щастие и спасение на мнозина.