EG-21B

    Всеки от нас е стигал до положение, в което, изправен пред големи изпитания на вярата в християнския си живот, е заставал пред Бога, признавайки: Господи, не мога да продължа, това е тежко учение, кой може да го следва? ­­­­­Обикновено, когато срещнем сериозно предизвикателство и криза чуваме и силен призив от Бога. Бог ни говори по много начини в различните житейски ситуации, в които попадаме, понякога чрез вълнуващи преживявания и незабравими срещи, друг път, изпращайки ни предводители, които като Исус Навин в днешното старозаветно четиво отправяха призив към народа на Израел: „А сега се бойте от Господ и му служете с пълна вярност. Изхвърлете боговете, на които вашите предци са се покланяли отвъд реката в Египет, и служете на Господа. Но ако служенето на Господ ви се струва нежелано, тогава изберете сами днес на кого ще служите, но що се отнася до мен и дома ми, ще служим на Господа“.

Като съвременни християни, твърде често разбираме какво ни казва Бог и кой е пътят, по който иска да ни отведе. И твърде често ни е трудно да приемем думите Му. Ние знаем, че Неговото Слово и волята Му са източник на най-голямата истина, но колко пъти се отдалечаваме в неверие, така както знаем, че спазването на правилата за движение по пътя е за наше добро, но често натискаме газта с няколко километра над ограничението на скоростта само защото всички го правят. И колко често издевателстваме над собствената си съвест, нарушавайки Божиите закони, когато никой не ни вижда, а после осъждаме ближния си, забравяйки за своите грешки.

Дори в църквата често поглеждаме с презрение към грешника. „Хей, отче, знаете ли какво направи този човек, нима ще му позволите да приеме Светото Причастие?“ В тъмните си сърца искаме да накараме по-големите грешници от нас да платят за греха си, вместо да ги доведем при Христос и Неговaта Всеопрощаваща любов, защото прошката, както и обичта към врага са лесни за разбиране в съзнанието, но трудни за приемане в сърцето.

Нашият господар обаче разбира неверието ни. Той знае всичките ни слабости и даде живота Си за нас на кръста и въпреки че беше отхвърлен, отвори ръцете си, за да приеме в милостивите си обятия всички хора. Чрез Неговата смърт ние имаме живот, който получаваме по силата на благодатта на вярата и покаянието, които сами по себе си също са дар от Бога. Няма съмнение, че небесният ни Отец ни обича и приема, въпреки че често се проваляме. Ето защо Той продължава да идва при нас и в днешния ден, дарявайки ни Себе Си в Словото Си и тази свята трапеза. Той знае, че сами не можем да приемем Неговите думи и воля, изживявайки пълноценно подарените ни мигове живот и за подкрепа ни дава и още – нов Дух, Своя Свети Дух, който ни позволява да вярваме и да Му отвръщаме с любов, както и да обичаме и да прощаваме на хората около нас.

А ние пеем и се молим: „Създай в мен чисто сърце, Господи, и обнови духа ми!“. И Той го прави. Неговият Дух ни поставя на колене, помагайки ни да разпознаем собствения си грях и да приемем опрощението, което сме получили даром.

Интересно е, че в днешния евангелски откъс учениците се разделят на такива, които си тръгват, и на другите, които остават. Дори и да не сме разбрали напътствията и думите на Бога напълно, и ние като тях обикновено сме разбрали достатъчно, и правим своя избор.

„Думите, що ви говоря са дух и живот“. И все пак има някои от вас, които не вярват, защото Исус от самото начало знаеше кой от тях не вярва и кой ще го предаде“. И затова не сме учудени, че „мнозина от учениците се върнаха назад и вече не Го следваха“.

Днешното Евангелие ясно ни припомня, че сме затворени в тъмнина и невежество и само думите на Исус ни извеждат в Божията светлина. И само Той може да направи това. Затова въпреки съмненията, които ни обземат, и слабостите, на които сме подвластни, заставаме с вяра пред образа Му и казваме: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот.“

Богати сме духом, ако сме познали тази истина. Никъде другаде освен при Христос няма да намерим Бог. „Аз съм пътят и истината и животът. Никой не идва при Отца, освен чрез Мен“.

Злото в света се роди като присъда за първородния грях и неприемането на светлината, защото хората обичаха тъмнината и делата им бяха зли. Оттогава като човешки същества попаднахме в капана на тъмнината. Няма по-голяма тъмнина от душа, която е загубила пътя си. Вярно е. Ако обърнем гръб на светлината, всичко, което ще можем да видим, ще бъде собствената ни сянка. Това е проблем на човечеството, а Христос е решението. Исус е отмяната на присъдата, а вярата в Него е нашето помилване. Небесният ни Отец се разкрива в Неговия образ, а Исус разкрива Отца чрез Неговите действия, чудеса, но и чрез Неговите думи в Своето учение и притчи.

Да си спомним седемте чудеса, описани като „знаци“, които ни разкриват кой всъщност е Исус – превръщането на водата във вино, изцелението на сина на царедвореца, изцелението на парализирания човек във Витезда, храненето на петте хиляди и ходенето по вода. После Той излекува човека, който е роден сляп, и дори възкреси Лазар отново към живот.

Всички тези чудеса разкриват, че Исус наистина е Божият Син и светлината на света, но тези образи на исторически земни събития, впоследствие се превръщат в огледало на духовни събития, в притчи, изразени не с думи, а със силни свидетелства за неограничените възможности на Бога.

„Но има някои от вас, които искат да си тръгнат“, казва Господ.

 А ти от кои си? Не искаш да си тръгнеш, нали?

Ако днес Исус ни зададе този въпрос, какъв ще бъде отговорът ни? Рано или късно настъпва момент, когато трябва да решим дали искаме да се доближим до Него, или не. Какво ще Му кажем?

„Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот.“

Да, сега ние държим в ръцете си думите, които дават вечен живот, и те са сърцевината на всичко, в което вярваме, това, че Исус ни помага да познаем Бог, Който е същността на вечния живот.

Затова животът за нас в цялата му пълнота идва от взаимоотношенията ни с Бог като наш Отец и с Христос като наш Спасител. Когато имаме тази връзка с Бог, Той ще ни изведе от смъртта към живота и от тъмнината към светлината.

Да, имаме думи, които носят вечен живот на всички, които вярват в тях. Тогава искаме ли да следваме Исус или мечтите и копнежите ни се изчерпват само до приятния и лесен живот? Ще останем ли с Него, или ще си тръгнем?