EG-27B

„По-добре са двама, отколкото един, понеже имат добра награда за труда си. Защото, ако единият падне, другарят му ще го вдигне.“ Този библейски цитат не е откъс от днешните четива, а малка частица от мъдрото старозаветно слово на цар Соломон, предадено ни чрез книгата „Еклисиаст“, което добре кореспондира с онова, което Бог изпраща към нас като послание на вярата в този неделен ден, докато Исус поставя пред нас екзистенциални въпроси за развода и брака.

Дали ако можем да разберем защо браковете се провалят, ще бъдем в състояние да предотвратим опасността, която ги застрашава? Бихте ли се оставили в ръцете на хирург с 50% успеваемост в операциите? Бихте ли летели в самолет, който е 50% изправен? Бихте ли наели адвокат, загубил 50% от делата си? Естествено, че не, но ако само едва половината от браковете не завършват с разтрогване, тогава защо бракът все още е голямо нещо? И да, бракът е велика институция, но кой иска да бъде в тази институция легитимно?

Понякога сме критични към другите или към себе си, но често основният проблем в живота ни е огорчението, а горчивината ни изкривява до неузнаваемост, сякаш изпиваме чаша с отрова, а после чакаме да подейства на друг. Не успяваме да видим, че най-голямата вреда нанасяме върху собствените си сърца и че умиращият от тежка болест пациент на емоционалното робство сме самите ние. Ако позволим, това нездравословно преживяване може да продължи, превръщайки се в ежедневие, потънало в мъгла, която пречи на връзката ни не само с другите, но и с Бог.  Дарът на взаимоотношенията в много аспекти се потъпква, когато мотивацията ни е егоистична, фокусирана само върху това, което извличаме като ползи от нея или когато позволим фокусът ни да бъде насочен изцяло към нас самите.

И така, вазата се разбива в стената и пада на пода, и докато се раздробява на парчета, рухват и надеждите и мечтите, които са изпълвали представата ни за бъдещето и брака. Само допреди година сме изглеждали влюбени и всички са казвали, че сме перфектната двойка, а сега се изправяме пред пълен провал на отношенията ни.

Такива сцени с хвърлени вази присъстват в брачния живот на семейства по света всеки ден, като винаги можем да заменим вазата с книга, чиния или всяка друга вещ, която ни попада пред погледа, и това изобщо не е важно, защото големият проблем е, че браковете се провалят и ние, просветени от данните на статистиката, продължаваме да се чудим защо.

Статистиката за разводите обаче не е най-страшното, а това, че не всички неуспешни бракове влизат входирани в деловодствата на съда. Сигурно и вие вече мислите за онези двойки, които все още са заедно заради децата, заради Църквата, от страх или просто от гордост.

Така че, днешното евангелско четиво е особено актуално и днес и всеки, който казва, че Библията е скучна, или че е загубила значение и приложение, определено не знае или не е чел внимателно. Напротив, Библията е силно предизвикателна и в настоящия момент от живота ни. Сега си припомняме как фарисеите дойдоха да изпитат Исус: „Законно ли е човек да се разведе с жена си?“. Този въпрос със същата лекота може да бъде зададен в нашата собствена култура без никаква нужда от епохален и междукултурен превод. В този един въпрос ние научаваме много за състоянието на брака в контекста на първи век, когато също както и сега процентът на разводите се покачва нагоре.

Интересно е и че тогава разводът беше спорен. В Евангелието на Матей имаме разширяване на описанието на същото събитие и там е добавена малко повече информация към въпроса, който задават фарисеите. „Законно ли е мъжът да се разведе с жена си по някаква причина?“.

Така сме свикнали и ние – да намерим причина, сериозно оправдание и извинение, но най-добре друг виновник за твърдостта на сърцата ни, понякога приемаща образа на жестокост. Става ясно, че разводът беше заразил духовната общност и по времето на Христос и този въпрос подлежи на сериозна дискусия. Забележете, текстът казва, че това е тест или още по-точно капан, поне така беше за фарисеите в поредния им опит да накарат Исус да каже нещо, което да обърне тълпата срещу Него и всъщност те не се интересуват от отговора, нито от това дали разводът е правилен или грешен, законосъобразен или незаконен в очите на Бог. Те не искат истината тук, а просто търсят капан, за да видят в кой лагер Той ще се подреди, защото ако успеят да Го накарат да вземе страна, единият лагер ще Го обича, а другият ще Го мрази, така че желанието им е да разделят гласовете. В тяхната среда разводът присъства в общността и достига чак до върха на духовната стълбица и религиозните водачи също се развеждат заедно с останалите, защото към този момент Писанието се използва за рационализиране на развода.

Отговорът на Исус е интересен: „Какво ви заповяда Моисей?“. На въпроса отговаря с въпрос. Сега Той повежда, ловуваният е станал ловец. Той отново насочва вниманието към Писанието. Каква прекрасна илюстрация за решаване на проблем, да надхвърлим това, което казва културата и да се върнем към онова, което казва Бог.

И те отвръщат: „Моисей позволи на мъжа да напише разводно писмо“, но Исус подчертава, че разводът е причинен от твърдост на сърцето. По времето на Моисей разводите също растяха и за да потисне обема им, вместо да ги насърчава, той дава това предписание, но те погрешно тълкуваха Писанието, за да оправдаят развода. Разводът е и остава план на човека, „не беше така от самото начало“. Да, Бог подкрепя брака и забележете, Бог ни е създал мъже и жени и Неговият Божествен план за брак е един мъж и една жена заедно за цял живот, а не двама мъже, или две жени, нито пък един мъж и три жени. Така че разводът със сигурност е проект на човека, не на Бога.

Дали нашето модерно общество помни този план за брака? А какво ще кажете за предбрачната чистота? Сексуалният съюз е проектиран да бъде изключителна връзка между съпруга и съпругата, която никога да не бъде компрометирана от външна, трета страна.

Представете си къща с градина с красиви рози – червени, розови, жълти и сини рози. И един ден стопанинът на къщата започва да строи ограда около нея. Минувачите го питат защо, а той отговаря, че е за защита на розите, защото не иска никой да ги стъпква. Сексуалността е като деликатна розова градина, лесно се поврежда, ако бъде потъпкана, и Бог постави ограда, наречена брак около нашата сексуалност, за да я защити и да я пази.

А какво мислите за лоялността, изключителността, ангажираността в брака, излязоха ли от мода? Разводът е дългосрочно решение на краткосрочни проблеми и цялостно разбива Божия план за най-големите ценности в живота. Това е като да отрежеш главата, защото те боли, а добри посредници в брака могат да бъдат и мирът, и учтивостта, и взаимното уважение, спиращи обидата и донасящи изцеление на двете страни, достатъчно е някой да прояви смелост и инициатива да каже „съжалявам“.

Трагично е, когато любовта завършва със съперничество и разбити връзки, когато двама души, вричали се във вярност един към друг, губят близостта си и се държат така, сякаш между тях има цял континент разстояние. Вашата голяма отговорност е да обичате и да приемате своите съюзи, Божията отговорност е да ги промени. И помнете, че бракът е най-вече съюз, почитащ Бога, в който инструкциите са любов, прошка, доброта, служене, чест, уважение. Ако се опитваме да следваме какъвто и да било човешки закон, справедливост и напътствия, ще се объркаме, ситуациите са много и често доста сложни за отсъждане. Без силата на Светия дух не можем да спрем болката, омразата, слабостите, не можем да обичаме нашите врагове, да обърнем другата страна и единствено, когато се приближим до Христос, ще се сдобием със силата на прошката и любовта отвъд законите на отмъщението, раздялата и огорчението.