Къде са днес 90% от католиците, живеещи в София?
„И не забравяй да благодариш!“ са думи, които звучат като урок от почти всеки родител на двегодишно дете. И за нас благодарността за получените дарове винаги е добър знак за общението ни с Бога и днешното Евангелие ни напомня това наше задължение, въпреки че, разглеждайки контекста и посланието извън конкретно зададената рамка, а на фона на по-широкия разказ на евангелист Лука, в този пасаж откриваме много повече от обикновена история и поука по благонравие.
Срещата на Исус с прокажените, която си припомняме днес, се случва в „района между Самария и Галилея“, предполагащ напрежение и потенциална враждебност на мястото на границата между едни доста характерни неприятелски отношения. Интересно е също, че в този момент Исус е на път за Йерусалим, литературен и символен знак, който сочи напред към предстоящото насилие на кръста, но също така все още сочи и назад към самото начало на пътуването, което включва друго споменаване на самаряните в девета глава на същото Евангелие. Става дума за самарянското село, в което „Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Йерусалим. Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи? Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете от какъв дух сте вие.“
От друга страна, в предишен епизод, отнасяш се до мъж с проказа, самият акт на изцеление получава специално внимание. Исус протяга ръката си и докосва човека, обявява намерението си да го излекува и след това казва „Бъди чист!“. Като доказателство за изцелението свети Лука пише, че „проказата веднага го напусна“.
Разглеждайки тези две познати условности, връщайки се към днешния eвангелски текст, сега ние имаме пред себе си описание на събитието, когато Исус освобождава десет прокажени от неизлечимата им болест. В случая с десетте, за разлика от предходния пример, не се споменава начинът, по който се случва самото изцеление, а само неговият резултат. Акцентът на добрия пример не е и върху покорството на мъжете, въпреки че тяхното изцеление е в резултат на това, което Исус заповяда. Това предполага, че нито изцелението, нито послушанието, сами по себе си, са във фокуса на епизода. Във всеки случай особеност сега е, че въпреки потенциалната опасност и без да пита нищо за техния произход, наследство, бъдеща лоялност или намерения дали ще увековечат враждебността, или ще се откажат от нея, Исус изцелява всичките десет прокажени, които среща по пътя Си, включително и „врага“ самарянин. Но след като изцели десет от тях, се случи така, че само един, а именно самарянинът се върна да Му благодари. Исус нямаше как да не забележи това и попита: „Не се ли очистиха десетте? И къде са тези девет? Няма ли някой, който да се върне и да въздаде слава на Бога, освен този чужденец?“
Неговото разочарование, лека тъга и упрек в гласа не се дължат на наранена гордост, защото у Него нямаше греховна суета, а искрена тревога и опасение, че онези, които трябваше да повярват в Него, оставаха неблагодарни към Бога. В своята месианска дейност Господ Исус многократно проявява божествената си сила, като изцелява болните от различни болести, но сега Той съжалява за онези, които се интересуваха повече от собственото си физическо изцеление, отколкото от благодарността към Бога и вярата в Него, защото след цялото преживяно чудо те можеха да оздравеят и духовно. Така поради „големия късмет“, че бяха физически излекувани, те пропуснаха възможността за пълна намеса на Бог в живота им чрез вяра. Ако бяха повярвали в Исус както самарянина, те можеха да бъдат и духовно обновени и по този начин щяха да си осигурят допълнителната награда на неимоверната благодат, която Исус донесе на света.
Този текст има и една друга особеност. Историята с прокажените като че ли днес ни е малко далечна. Няма лепроза вече или поне много рядко се среща като заболяване, но бихме могли да приложим и приравним тази ситуация, в която един от десет изразява благодарност, отнесена към нашето общество и дори към общността ни. Виждайки състоянието на религиозния плам, можем от тази неделя до следващата да се питаме и чудим, това ли са всички верни католици в София? Защото фактите и статистиките от преброяванията показват, че само около десет до двадесет процента от християните по света са практикуващи вярващи, които посещават неделната литургия и водят ревностен живот според християнските ценности. А Бог остави Своето богатство, благодат и благословии като един безценен духовен капитал на всички народи по цялата земя и Сам Христос раздаде Своите дарове на целия човешки род и призова всички към духовна чистота и радост от споделянето на християнската вяра.
Той очисти всички ни от проказата на греха чрез Кръщението, отвори очите ни за познаването на Отца и иска всеки да има пълнотата на вечния живот, но въпреки това голяма част от хората изобщо не се интересуват от този дар. Затова може и да останем изненадани, когато изведнъж ще ни попитат до един: А къде са тези девет, тоест къде са тези деветдесет процента от хората? Защо не пазят дадената дума и евангелския пример и начин на живот? Защо нямат жива вяра и защо не се приближават до Христос, за да ги дари още и със спасение?
Точно както не знаем защо деветимата излекувани прокажени не се върнаха да благодарят на Господа, не знаем също и защо голям брой хора подминават Божиите благодеяния и не само не Му благодарят, но и съвсем доброволно се отказват от допълнителното благо на дара на вечността. Ние не се съмняваме, че Исус е загрижен за тях, не за да получи благодарност и слава заради Себе Си, а за тях самите, защото знае, че те са най-големите губещи, докато са обърнали гръб, когато са преценили, че не се нуждаят от Бога, освен за своето физическо благополучие и здраве.
Нещо подобно се случва и днес, както и през цялата ни история, когато виждаме колко много хора са търсели спасение в Църквата и са се молили, надявайки се на помощ в опасни ситуации и времена, но веднага щом опасността е преминала, мнозина доволни от благополучието си, бързо са забравяли грижите и проблемите си до неотдавна точно както прокажените забравиха, че бяха прокажени и кой ги излекува.
Дотук историята завършва еднозначно, но ние можем да я продължим, давайки своя принос. От нас зависи постоянно да се питаме дали не сме отговорни за това, че нашите братя се отклоняват от Господа. Точно за този дар ние се стремим да бъдем първите, които ще Му бъдат още по-благодарни, за да можем да свидетелстваме на другите, че с благодарност получаваме още по-големи дарове. Тогава наш дълг е непрестанно да се молим за обръщането и идването при Господа на всички онези, към които Той е показал своето благоволение, за да осъзнаят колко много благодат ни е завещал Той в силата на тайнствата, чрез които всички можем да живеем в пълно общение с Бога и по този начин да получим пълнотата, която Сам Той дарява.
Затова и днес отправяме това послание, ако вярата в Христос Исус ни е спасила и ако сме изпитвали благодарност, наистина осъзнавайки всичко, което Той е направил за нас, нека се вслушаме в думите Му: „Стани, твоята вяра те спаси“. И нека станем и отидем да посрещнем онези девет, тоест мнозинството от деветдесет процента, и нека им възвестим радостта от срещата с тях и ги насърчим да вървим заедно и смело към Него с вяра, надявайки се на Бог, не само да ни изцели от всяка греховна проказа, но и да ни преобрази, всички до един, дарявайки ни с небесна благодат и вечна слава!