EG-2AdventC

Легендата за коледната роза е очарователна приказка за малка пастирка на име Маделон. В една студена декемврийска нощ, докато тя нощувала при своите овце, забелязала прииждащи хора, които всички отивали да видят своя нов Спасител, а със себе си носели специални дарове – и щедри, и скромни подаръци от сърце. Сред тях били и трима мъдреци, които също минавали покрай покритото със сняг поле, търсейки Младенеца Христос. Маделон нетърпеливо ги последвала и те я отвели до новороденото дете, на което влъхвите поднесли своя принос от злато, смирна и тамян. Тя видяла, че дори скромните овчари като нея носели плодове и мед, които да оставят в дар, а тя не разполагала с нищо, което да предложи, дори с едно обикновено цвете за новородения Цар, защото в разгара на лютата зима в цялата провинция не били останали живи цветя.

Стоейки пред обора, в който се родил Исус, и при вида на многото ослепителни дарове бедната Маделон заплакала горчиво, тъгувайки, че няма подарък за малкия Христос, но виждайки сълзите на натъженото момиче, един наблюдаващ наоколо ангел решил да ѝпомогне с малко чудо, а после погледнал с усмивка към побелялата от сняг земя и в краката на малката пастирка внезапно се появили красиви бели цветя, чиито венчелистчета се оцветили с нежен блед розов цвят от все още горещите падащи сълзи от очите на изуменото момиченце.

Щастлива, Маделон влязла в яслите на бебето Исус и поднесла своя подарък – дузина прекрасни коледни рози, а после ангелът тихо ѝ прошепнал, че тези цветя са дори по-ценни от злато, тамян и смирна, защото са направени от извора на нейната чиста и неподправена любов.

Да, едно вече добре известно английско растение Helleborus niger, или коледна роза, е истинско коледно цвете, понякога наричано също „снежна“ или „зимна“ роза, продължава да цъфти в дълбините на зимата в планините на днешна Централна Европа, съхранявайки през вековете способността си да дава цвят и през най-мрачните и студени месеци на годината, когато цялата земя е замръзнала, потъвайки в своя дълбок и непробуден сън. Коледната роза цъфти от късна есен до ранна пролет и днес все още е символ на възвръщащата се надежда, мир, радост и любов и на всички пораждащи се нови мечти през този невероятен сезон.

Духът на Рождество Христово наистина е дух на мир, който можем да почувстваме във въздуха, докато поне за малко се отдалечаваме от социалните медии, политическите войни и възприеманите предразсъдъци и вместо тях настойчиво поканим като специални посетители в дома си гостоприемството и тишината. Това е време, в което светът се забавя, семействата се събират, църквите се пълнят, а поклонението на детето Христос тайнствено и магнетично привлича нашето внимание.

И ето ни отново в Църквата, подготвящи се за приближаващото възпоменание на Рождението на нашия Спасител и за Неговото повторно завръщане на земята. Днес палим още една адвентна свещ и до горящия светъл блясък на надеждата с нова сила огрява и пламъкът на мира.

Четири адвентни свещи седмица след седмица ще разпалват своя блясък и искри и едновременно с това ще изпълват сърцата ни с нова и по-силна вяра, вдъхновявайки ни със своите красиви послания за надежда, мир, радост и любов. Възможно е някой в този момент вече да си казва наум: „Добра теология, но как да бъда спокоен и да се уповавам в предпразничния Божествен мир около мен, когато целият мой живот се срива пред очите ми?“.

Отговорът е подобно на птиците. Една история разказва за морето, което се биело в скалите под натиска на огромни ударни вълни, когато светкавици проблеснали, гръмотевици раздирали тъмния небесен простор и вятърът свистял зловещо, но малка птичка спяла дълбоко в пукнатината на скалата, с глава, спокойно свита под крилото си. Това е истинският мир – да можеш да спиш в бурята.

Пребъдвайки в Христос, ние сме в мир сред объркванията, недоуменията и несправедливостите, които ни покосяват в този живот. Бурята бушува, но сърцата ни са в покой. Когато Христос влиза, Той застава срещу ветровете и бурите и вика: „Смири се, мълчи!“. Ако Христос е тук в сърцата ни, тогава можем да бъдем в мир и ние намираме мир, когато намерим Христос.

Затова идващият празник на възпоменание на Неговото Рождение ни изпълва с толкова много оптимизъм и вяра и тъкмо в името на този мир очакваме и приготвяме своите скромни и щедри дарове и тръгваме на път да търсим Спасителя.

Посланието на Рождество Христово не е имагинерна фантазия или вълнуваща история, предадена като на романтична филмова лента или книга с очаквано добър край, то е истина, която ни спасява, превеждайки ни от брега на умората и тревогите до брега на надеждата, мира, радостта и любовта. Единственият добър шанс, който имаме в този свят, е да позволим на Исус да възстанови изгубената ни връзка с Отца. Затова да оставим сега погледа си да се полюбува на падналата нежна роса в тревата пред нас или на тихия сняг, мимоходом прегърнал земята, прокрадвайки се през стражите на нощта.

Нека поне замалко загърбим светкостта и се отдалечим от всичките си стремежи, освобождавайки неспокойните си сърца от напрежението, и нека нашият подреден живот изповяда неподражаемата красота на Божествения мир. И в тези няколко момента на тишина ще усетим, че настъпва онази кратка нано секунда във времето, в което съществува подобие на истински мир и връщане към нежността и топлината на чувствата, вълнуващи сърцата ни при спомена защо скоро ще празнуваме Рождество Христово, кой всъщност е Исус и защо дойде и ще се върне отново, и защо ние разпространяваме тази евангелска истина.

И сигурно немалко от нас ще се предадат и на суматохата и суетенето на сезона, оставяйки се да бъдат завладени от шума нaоколо, докато се опитваме да отговорим на изискванията, наложени върху нас от света, но нека не забравяме в тези откраднати мигове на щастие, че Исус ни очаква с цялата ни бедност и с отронващите се сълзи по лицата ни, за да ги превърне в коледни рози на мира.

Светът наистина много се е променил от онази нощ във Витлеем, но остатъкът от земнонебесното тържество и тишината на тази неповторима нощ и спокойствието на този скъпоценен момент продължават всеки път, когато приближава и настъпва условната дата 25-ти декември. И колкото и мимолетно да е нашето предстоящо възпоменание и очакване, като че ли всеки от нас съумява да покаже от най-добрата част от себе си, за ​​да види и разбере целият свят, че има едни специални двадесет и четири часа на земята.

Да, дръжте се за този мир, защото той може да царува в нас въпреки хаоса на един паднал свят, и ако сега от очите ви се отронват сълзи, Бог, Когото очакваме и Който ни очаква, се усмихва и е готов да ни изненада с красиви зимни бели цветя с розови венчелистчета, цъфтящи в снега и да ги превърне в нашите коледни рози на мира.