II. НЕДЕЛЯ ПРЕЗ ГОДИНАТА
„КАКВО ТЪРСИТЕ?“
„Какво търсите?“ Хубав въпрос, а и винаги е актуален. Мнозина биха казали: „Нищо не търся, просто се опитвам да оцелея“, но колкото и объркани да се чувстваме, понякога съществуват житейски моменти на проблясъци и мигове на осъзнаване, че бихме искали животът ни да бъде изпълнен със смисъл и радост, нещо повече от преживяване до следващата ни месечна заплата. Чудесно е, че, когато Бог ни сътвори, към тленната ни природа добави в гърдите ни по едно биещо неспокойно сърце, а в него скри най-дълбоките ни търсения и копнежи.
Какво целя и се опитвам да направя в живота си? Аз съм църковен човек и често приличам на последния от пророците от съдийската епоха Самуил от първото старозаветно четиво днес, защото чувам поканата на Господ да се приближа и да си съградя уютен дом в обятията на небесните Му обиталища,
но по хиляди причини отговорът ми може да е колеблив, непълен или незавършен, и казвам: „Ето ме, Господи“, а после Бог бързо се изплъзва от хоризонта на духовното ми полезрение.
Днешното Евангелие разкрива пред очите ни съдбоносен момент, който променя живота и подчертава духовното ни осъзнаване. Свети Йоан Кръстител добре познава собствения си пророчески призив. Той разпознава Исус като Този, Който е, и се наслаждава на силата на Духа, Който действа. Той е свободен от каквато и да било корист и нарцисизъм и посочва истинския Месия: „Ето Агнецът Божий“.
Учениците на Кръстителя вече се насочват към скитащия Равин, а в отговор на въпроса им: „Къде живееш, Рави?“, Исус прави характерното за Него, задавайки им най-фундаменталния въпрос в живота: „Какво търсите?“.
Тези думи веднага докосват онези струни, от които сърцата ни бързо започват да трептят, защото сега ние сме Христовите ученици, подвластни на ясното усещане и чувствителност към Божия призив. В желанието и стремежа си за духовно израстване, прекосявайки пътищата на живота, често сами се питаме: „Какво търсиш?“.
Като верни, познали истината за спасението, поднасяме бързо своя отговор: „Намерихме Месия“, но това не е достатъчно и не е краят на борбата, защото
се нуждаем и от сила, за да имаме в себе си дръзновението, куража и свободата да хвалим и славословим спасителния Божи план, свидетелствайки и на другите в света за Него. За да се приближаваме до Бога, нужно е и ние все по-дълбоко да Му се разкриваме в нашето молитвено време. Крачка по крачка и ден след ден ние дълбаем сърцата си, извайвайки ги по модела на Христос и стараейки се да ги направим по-топли, по-състрадателни и по-жертвоготовни, подобно на скулптори, моделиращи своите великолепни творби.
Големият майстор Микеланджело започваше работата си върху едно огромно безформено парче мрамор, а после отчупваше с длетото си малка частица или отломък, когато някой го чу да казва: „Освобождавам ангела, скрит в този мрамор“.
Какво се освободи в Симон, когато Исус го погледна в очите и каза: „Ти си Петър, ти си камък“? И какво освобождава погледа на Исус в нас?
Неговият поглед, любов и учение смущават същността ни, не външния ни образ, който с години и усилия градим в обществото, а вътрешния порив
на душите ни.
Всеобхватната тема на днешното Свещено Писание е призивът на Бог към всеки един от нас, но не личния призив към семеен или богопосветен живот или към определена работа или мисия, а онзи, който наричаме „универсален призив към святост“. През 1988 г. свети папа Йоан Павел II пише: „Светостта е най-великото свидетелство за достойнството, дадено на Христовия ученик“. Всички ние сме призвани да бъдем светци, със или без главна буква „С“.
Днес виждаме Йоан Кръстител да насочва собствените си последователи към Господ, към „Божия Агнец“. Има такива хора и сред нас. Намекът за пасхалното агне е несъмнен, но Исус е истинският Агнец, който ще бъде принесен в жертва във времето на еврейската Пасха, за да отнеме греховете
на всеки един от нас. Не сме изненадани, че Андрей и другият, неназован по име мъж, тръгват след Него, за да Го следват, докато усещайки близостта им, Той се обръща и започва разговор с тях. Няма съмнение, че това е и класическа сцена на повикване или призвание. И преживял призива на Исус, Андрей отива и съобщава на брат си Симон Петър. Това, което следва, както обичаме да казваме, е дълга история, даже радикална, защото радикалните събития обикновено се случват не от това, че някой вижда нещо ново, а от това, че започва да вижда всичко по нов начин.
Връщайки се към първото четиво за днешния неделен ден, откриваме подобен паралел с пророк Самуил, който, живеейки в храма и стоейки близо
до най-ценното за еврейския народ – Ковчега на завета, чува гласа на Бога три пъти, но не го разпознава, мислейки че към него се обръща първосвещеникът Илий, при когото учи в този момент. Илий подготвил Самуил, когато отново чуе Божия глас, да отговори с думите: „Говори, Господи, понеже Твоят слуга Те слуша!“ Самуил, пророкът, помазал първия цар на Израил Саул и при когото и цар Давид намери покровителство, заявява твърда решителност и готовност да изпълни Божията воля според своето призвание.
Стара история, но непрекъснато повтаряща се и в нашия живот, защото Бог постоянно ни търси и назовава по име.
Любопитно е, че свети Йоан Кръстител никога не нарича Исус „Христос“, но неговото засвидетелстване за съществуващата слава и небесния произход чрез силата на специалното Божие откровение убеждава и нас, че Божият Син и Божи Агнец кръщава с огъня на Светия Дух, разпалващ близостта помежду ни.
Нашият житейски опит, какъвто и да е той, натрупан, докато вървим по пътя на вярата, може да е подобен или различен от този на апостолите, но със сигурност е неповторим и уникален. Намирането на Месия е най-великото от всички открития на земята.
„Намерихме Месия!“, но какво още бихме казали на другите за Него? Всичко, което се отнася за Исус, е важно и си струва да научим всяка подробност и всеки детайл за Него, за да не се налага после да казваме: „Само ако знаех“.
Днес ние си спомняме, че планът за Божието спасение и благодат е реален. Адам беше жив човек във времето и пространството. Ако знаехме подробности, бихме могли да поставим в календара точния ден и час на времето, когато той съгреши. Ако знаехме още, бихме могли да отбележим на карта и мястото, където той посегна към забранения плод.
Сега единствено единението ни с Христос е толкова жизненоважно и необходимо, че е нужно да отбележим на карта мястото на Неговото раждане, страдание, смърт и Възкресение, защото това са събитията, разположени във времето, в духовната география на Божието царство и „биографията“
на Спасителя, Който намерих, и вярвам, че това е най-великото послание в света.