EG-2C

Намираме се в началото на втора глава на Евангелието от свети Йоан, където откриваме разказа за сватбеното тържество в Кана Галилейска, което литургичният календар ни припомня днес.

Интересен е преходът между двете евангелски глави и че това събитие е описано се случва веднага след края на предходната първа глава. Един по един учениците тръгват след Христос. Андрей е първият призван, който вече е повикал брат си Петър, докато тичаше към него с думите „намерихме Месия“. После Исус покани Филип, който от своя страна призовава Натанаил. Именно тази среща с учудения Натанаил евангелист Йоан описва в самия край на първа глава – Исус го смята за „истински израилтянин, у когото няма лукавство“, давайки му дума, че тепърва всички те ще стават свидетели на „по-големи неща, които ще видят“. И ето, не е изминало дълго време, едва три дни и Исус започва да изпълнява обещанието, което по-рано отправя към Натанаил. Неслучайно и тази толкова прочута сватба, която си припомняме днес, се състоя в малко отдалечено селце и отново, без да е случайност, Кана е родният град на Натанаил.

Понякога и ние бързо получаваме подкрепа и преживяваме чудо в живота си като дар от Бога и евангелистът съзнателно записва тази времева рамка за нас. Той иска да научим, че можем да се доверим на Господ и обещанията Му към Неговия народ ще се изпълнят, а това означава, че освен да се учим на търпение, можем да се готвим и да очакваме и бърза реализация на Божиите думи. В случая това обещание се сбъдва почти незабавно и е силно нaсърчение, защото е свидетелство от векове, че Бог наистина е с нас и всеки от нас има Исус до себе си и може да разчита на подкрепата Му.

Ние имаме спътник за цял живот и това обещание е изпълнено в частта от секундата, в която сме заченати и още повече в мига на нашето Кръщение, и това е съществено за вярата ни, защото, изглежда, твърде често ние не очакваме Божията помощ да се прояви и изпълни „бързо“, а ставаме колебливи точно когато трябва да приемем житейските предизвикателства с огромна и нестихваща надежда, защото вече сме познали милостта Му и силата на Неговото сигурно и подкрепящо присъствие и действие в живота ни.

Поглеждайки отново към Кана, този път географски, се досещаме, че за това малко селце никой не знаеше, а Христос извърши едно от най-големите Си знамения там. Всъщност това е от голяма важност и за нас, защото и ние самите не сме много известни, но въпреки това Бог ни познава и е извършил и много добри дела в нас. Като се замислим, Той често действа така. Бог не се роди в семейство на богати и знаменити хора и дори Рождението и Възкресението Му не бяха обявени на най-знатните царе, а на обикновените овчари и на жените, които след смъртта Му отиваха натъжени към гроба.

Да не забравяме обаче, че срещата с Христос донесе благословение по много свръхестествени начини на всички, които се срещаха и докосваха до Него. Да не забравяме също, че и когато Той се завърне, отново ще обсипе Своите последователи с благодатта на вечното щастие и мира. Бог е много щедър, когато дава, и затова и спасението Му е до краен предел. Това ни разказва и днешното Евангелие за сватбата в Кана Галилейска.

Знаем какво се случва там. Празникът е голям, гостите са много, а виното не стига. В миналото и днес в еврейската традиция виното е било и остава символ на радостта и празнуването, и нямаше тържество без вино, така че изчерпването му в този ден беше буквално катастрофален проблем. Домакинът имаше отговорността да достави виното за цялото сватбено тържество, което продължаваше една седмица. Пресушаването до дъно на делвите беше наистина символично и за сухата голота на юдаизма. Хората от народа, който беше свикнал Бог да му говори чрез множество знаци, знамения и пророци, сега не бяха чували гласа Му в продължение на около четиристотин сухи и безплодни години и сякаш бяха духовно мъртви и затова превръщането на водата във вино е събитие, което е и пророчески знак за това, което земята ще преживее, когато Исус отново се върне.

Много интересен и известен с трудното си и оспорвано тълкуване тук е евангелският пасаж, който предхожда самото чудо и ни разказва как Божията Майка казва на Сина си, че виното е свършило. Възможно е Мария да е помагала по някакъв начин на майката на булката, каквато често е била еврейската практика, някои от многобройните гости на сватбата да помагат за приготовлението на големия празник.

Мария не прави голяма сцена, но идва при Исус с този проблем и вероятно се питаме защо, след като до този момент Той никога не беше правил чудо и не се беше разкривал. Но Мария знае за Христос повече от всеки друг. Тя помни какво ѝ каза ангелът преди раждането Му, помни, че Го е заченала като девица, и знае, че целият Му живот е необикновен. Тя си спомни голямата Му жажда за Божието Слово, когато едва дванадесетгодишно дете Го намери в храма да говори с учителите. Тя знаеше, че Той е обещаният Месия, Този, Който ще дойде и ще промени историята на света.

Следва и отговорът на нашия Господ към нея: „Какво имаш ти с мене, жено“, който често е възприеман и изглежда суров и донякъде неуважителен, но всъщност, познавайки контекста на събитията, мястото и времето, в което се случват, съвсем ясно ще разберем, че това е начин на обръщение с чест и уважение не към кои да е, а към благочестивите жени. Той не я порицава, а по-скоро заявява в началото на това свое първо разкритие пълната си свобода от всякакъв вид човешки съвети и планове за бъдещето.

Той е започнал Своето служение, което е целта на Неговото идване на земята, но единствената Му мисия е да изпълни волята на Небесния Си Баща. Това е началото на голяма промяна и сега всичко, дори семейните връзки, трябваше да бъде подчинено на Неговата Божествена мисия. Така че Исус не проявява грубост, а напротив, нежно напомня, че времето Му още не е настъпило, имайки предвид времето на Неговото прославяне в Разпятието и Възкресението. За Него е твърде рано, предстои Му дълъг и труден път на служение, преди да отдаде живота си.

И накрая трябва да отбележим, че Исус превърна водата във вино по начин, който беше таен. С други думи, Той не изрече голяма и шумна молитва над нея, а тихо използва Своята власт над видимия и невидимия свят, която само Създателят на света може да притежава.

И ето, делвите са пълни с вино! Пълни са догоре! А можем ли да си представим още по-ярката картина за това какво ще направи Месията, когато се завърне на земята? Ще настъпи нова епоха, времена на изобилие и мир, или както казва пророк Амос: „Идват дни – казва Господ, когато орачът ще настигне жътваря, а винарят – сеяча. Планините ще подгизнат от вино, което ще потече по хълмовете“.