"ГОСПОД ПОВДИГА ВОАЛА НА НЕБЕТО"
„A как ми се иска да бях там!“ Казвали ли сте си тези думи и преди? Може би, докато приятели ни показват снимки от интересно пътуване и заедно се възхищаваме на поредното чудо на света? Ако нещо е важно и интригуващо за нас, искаме да споделим момента като очевидци и често мислим, че е хубаво да станем част от важно историческо или популярно събитие. Различно е да чуеш за него по радиото и да го видиш по телевизията от това да бъдеш пряк свидетел на място. Друг път има посещения, които са опасни и предпочитаме да ги избягваме.
В обществения живот реалността също е отразена през обективи с противоположни и специфично зададени фокусни разстояния и сега, когато все по-често от всякога чуваме думи като пропаганда и фалшиви новини, се опитваме да поставяме граница между истината и хитро измислените митове. Предаването на фалшиви новини и исторически факти не е нито от днес, нито от вчера и винаги е съществувало заради добрата почва в човешката нагласа не толкова да се съмнява, колкото непрекъснато да търси истината, но винаги подхождайки с обичайното за природата си недоверие. Интересно е, че това се отнася дори и за вестта за слизането на нашия Господ на земята, наричана по целия свят Блага.
Днешното Евангелие също насочва мислите ни към славното събитие на Христовото Преображение, на което всички бихме били щастливи да бъдем очевидци като преки свидетели на Божието величие. И ако си казваме: не се отнася до мен, аз не съм толкова амбициозен, че да искам да се наредя до Петър, Яков и Йоан, то със сигурност всеки от нас се е питал защо Исус не прави подобни неща днес.
От време на време бихме могли да подсилим вярата си и търсим чудната подкрепа на Бога с думите: Господи, аз вярвам на всичко, което Библията казва за Теб, но покажи ми славата Си, аз вярвам, че Христос е Божият Син и Спасителят на света, вярвам, че има небесен рай и възкресение от смъртта и вярвам, че Ти ще се върнеш в Деня на Страшния съд, но понякога, Господи, бих искал да се възползвам от някой малък тласък във вярата си и ми се иска да дръпнеш тази завеса, зад която се криеш, и да ми покажеш славата си!
Но защо Бог не се преобразява пред очите ни днес? И как тогава да укрепим вярата си? Размишлението върху този невероятен момент от земния живот на Христос ни разкрива, че трима ученици предусетиха вкуса на небето и този вкус много им се услади, и ние ясно разбираме това до степен, че също ни се иска да се докоснем до тази благост.
Петър, Яков и Йоан видяха нещо доста невероятно – лицето на Исус засия, дрехите Му се промениха и всичко около Него стана много светло. За момент Христос откри славата си и там, на тази планина, те видяха със собствените си очи сиянието на света, Бог от Бога и Светлина от Светлината. Те видяха двама пророци, които познават от деца – Мойсей и Илия, стоящи в целия им великолепен блясък, описан в Библията. И те не само видяха с очите си тези неща, но и чуха. Петър, Яков и Йоан чуха гласа на Бог Отец, който им казваше, че това е Божият Син, Когото да слушат. Това е момент, в който небето и земята се събраха на върха на тази планина и беше толкова страхотно, че Петър дори каза: „Господи, добре е за нас да бъдем тук“.
И тогава всичко свърши и всичко се върна, както беше постарому, почти сякаш никога не се беше случвало. Защо Исус направи това? Той укрепваше вярата на тези трима ученици. Много скоро Петър, Яков и Йоан ще гледат как Учителят страда и умира и много скоро в деня на Разпети петък светлината на света щеше да бъде скрита от тъмнината на греха, злото и смъртта. Исус знаеше какво следва, но Той обичаше учениците си и искаше да представи образа на Преображението си в мислите и сърцата им, и им даде да предвкусят небето, за да познаят и повярват, че Той наистина е Божият Син.
Но какво да кажем за нас? Да, така е, признаваме, може да е инстинктивно, но пак мислим за себе си. Господи, покажи ни Твоята слава! Има моменти, в които се нуждаем от тласък във вярата си. Ето, дори сега, когато нескончаемо се молим за мир и винаги, когато сме в трудност. Бог обещава да бъде с нас винаги, но понякога имаме чувството, че сме изоставени от Бога и живеем с мисълта, че сме съвсем сами. Знаем, че всеки от дните в живота ни е в Божиите ръце и Бог контролира целия ни свят, но виждайки цялата трагедия на света и собствения си разхвърлян живот, понякога забравяме, и да, понякога се съмняваме и с глас на тревога викаме към небето: Господи, покажи ми Твоята слава! Дай да видя твоята светлина!
Ето я: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е моето благоволение!“, гласът на Бога няма как да бъде объркан, Той е донесен от полъха на величествената слава на светата планина. И днес ние се радваме с цяло сърце на това напълно потвърдено пророческо Слово, на което трябва да гледаме като на светилник, който свети сред всяка тъма пред очите ни, докато денят не излезе на хоризонта и утринната звезда не изгрее в сърцата ни. В тази история на Преображението Бог дава на учениците си „нещо, за което да се държат“ в предстоящите за тях тежки дни. Той знае, че имат нужда от нещо, знае, че те ще се борят и затова повдига воала на небето, превръщайки ги в свидетели на славата си и напомняйки за преходността на земния живот и неотминаващата сила на вечността.
Много важно също е, че моментът на Преображението показва, че страданието на Исус не е несъвместимо с Неговата слава. Делото на Мойсей и Илия сега продължава, разбира се, в ново измерение. Слизането на Исус на земята е начин, по който Бог Отец прави възможно хората да бъдат във вечна връзка с Него и това е велика история, от която Петър, Яков и Йоан, учениците и дори ние днес сме част и взимаме малък дял.
Но какво общо има това с нас, ще каже някой?
Ако следваме Исус, той ще ни подготви да се изправим с вяра пред следващата ситуация в живота ни по същия начин, по който подготвяше учениците за това, което щеше да се случи в живота им, въпреки че те не бяха в състояние напълно да разберат. Исус непрекъснато ни подготвя за това, което предстои в дните пред нас. Той също ще ни даде „нещо, за което да се задържим“.
После, докато следваме Бога в нашето неизвестно бъдеще, Неговите думи са насърчение по пътя, по който вървим. Учениците имаха предварителни представи за това как ще се развият събитията и положиха своите надежди и очаквания в своя Учител. Ние също трябва да оставим настрана нашите предразсъдъци и съмнения и да положим надеждата си в Бога и да слушаме гласа Му, като четем Библията и почиваме в истината на Словото Му.
И накрая, Преображението Господне ни припомня, че животът е по-голям от това, което очите ни могат да видят. Този проблясък на Исус в Преображението ни напомня и че този свят не е нашият последен дом.
По същия начин, по който вечната Божия слава прониква в царството на този свят и Исус се преобразява само за миг, един ден царството на този свят ще стане царство на нашия Господ. Но не още. Сега този свят е паднал. Изправени сме пред болести, страдания и трагедията на войната. Изправени сме пред смъртта. Живеем сред падението на греха и всеки ден усещаме последиците от него. Съгрешаваме и съгрешават срещу нас. Има и болка, и страдание, и мъка, но Бог ни е дал „нещо, за което да се хванем“. Нека бъдем насърчени от спомена за тази велика картина на Преображението и нека останем верни и целеустремени към спасението, докато Той изпълни целите си и царството на света стане царството на нашия Господ!