„Какво искаш да направя за теб?“
Понякога по време на литургия се случва да влязат бездомни хора, които обикновено сядат на задните пейки. Някои от тях ни се струват кротки и безобидни, а други ни карат да се страхуваме, защото изглеждат неприветливо и дори страшно, без зъби и с мръсни дрехи, неподменяни в продължение на месеци. Не е тайна, че възприемаме тези хора като невидими, а отношението ни към тях е сякаш изобщо не съществуват. Но ето че е възможна и следната ситуация. Един ден в църква като нашата дошъл брадат старец, малко напомнящ изображението на Авраам от илюстрираните детски Библии, и този човек по време на неделната литургия застанал в средата на храма и започнал да крещи, прекъсвайки проповедта на свещеника с думите: „Алилуя! Слава на Агнеца Божи!“ и други подобни, а после благословил общността и излязъл сред изненаданите погледи на недоумение на всички присъстващи, потресени от създадения хаос и нарушения ред на Божествената Света литургия, утвърждаван през вековете.
Може да прозвучи странно и провокативно, но днешното Евангелие ни разказва подобна история, която се случи преди две хиляди години извън стените на Йерихон. Евреите се отправяха на път за Пасхата в Йерусалим във времето, в което Вторият храм още съществуваше и се събираха, за да си спомнят и отпразнуват освобождението от робството в Египет. Лесно си представяме как в този момент навсякъде във въздуха се усеща смесица от патриотичен дух и религиозен плам, когато юдеите пристигаха от всяко кътче на страната, пеейки древните израелски псалми и насърчавайки се един друг в радостен екстаз. Смята се, че не по-малко от милион непознати се събираха в Йерусалим по време на Пасхата, а сега към всичко това можем да добавим нарастващия интерес към един галилеец, който бе извършил невиждани чудеса на изцеления, а към тях да умножим изключителните очаквания към човека, очистил прокажените и нахранил хиляди гладни хора с пет хляба и две риби. Вече се носеха слухове, че Месия е дошъл и при влизането си в Йерусалим ще заеме трона, така че това беше наистина важен момент от живота на Израел, такъв, който не бива да се прекъсва или смущава от никого.
И там сред тази тълпа сега виждаме да идва „мръсният старец“ на име Вартимей, който обичайно седи встрани от пътя на износена постелка, облечен в окъсана дрипа. Той е небръснат, несресан и е покрит по себе си с мръсотия. Лицето му е спокойно, а стойката му леко гърбава, но ако погледнем в очите му, ще видим и огромна празнота, защото освен всичко, той е и сляп. Този човек е лишен от усещането за един от най-ценните и неподправени аромати на живота, понеже за него красотата на природата до този момент остава непозната. Той може да чува звуците на гласовете, но не може да види лицата, които говорят и може да усети онези, които влизат в контакт с него, но не може да ги види, така че е напълно безпомощен и зависим. Към тази картина прибавяме и бедността, той е не само сляп, но и просяк, въпреки че не носи отговорност нито за едното, нито за другото. Той моли за хорската милостиня, защото е беден и бедността му се дължи на слепотата му, следователно в просенето му няма грях, и очевидно получава достатъчно, за да преживява дните си, но за пълноценен живот се изисква много повече.
Сега обаче нека погледнем към това, което Вартимей все пак има. Той е сляп, а не глух и също като другите беше чувал за Христос. Може би е слушал за това как Исус е излекувал слепец при предишно посещение в Йерусалим или това, че срещата с Него променя съдби и не само слепите проглеждат, но и куците прохождат, тези, които имат проказа, оздравяват, глухите чуват, мъртви се възкресяват и Благата вест за Божието царство се проповядва на бедните.
И така Вартимей седи и чака, надява се и не спира да мисли: „Само ако мога да се доближа достатъчно, за да ме чуе, мога да бъда изцелен. Но какво ще стане, ако Той не ме чуе? Ами ако не Го е грижа за някой като мен?”
Интересно е и ясно личи в този евангелски пасаж, че никой не проявява желание да запознае бедния слепец със Спасителя и никой не говори от негово име и не пледира в негова защита. И точно както и днес всички бяха безкрайно заети и бързаха за Йерусалим за Пасхата и разсъждаваха, че Исус няма време за хора като Вартимей. Нещо повече, те мислеха, че той е голям грешник поради бедното и бедственото си сляпо състояние, в противен случай Бог би го благословил с богатство и здраве. Този евангелски пасаж ясно ни показва, че това, че имаме ограничения, болест или слабост в живота си, не означава, че другите непременно ще се опитат да ни помогнат.
Хората около Вартимей можеха да го отведат за ръка до Исус, но не го направиха и дори не искаха Исус да знае, че е там. Много пъти и ние не поставяме ограниченията в живота си, а някой друг ги поставя пред нас и ние ги приемаме: „не можеш да го направиш, няма да се справиш, никога няма да струваш нищо, ти си точно като баща си, дължиш ми всичко, никога няма да завършиш, не можеш да ме изоставиш“.
Можем да се окажем в подобна ситуация и тогава и ние като Вартимей трябва да решим какво да правим, както и той разбра, че единственият му шанс за изцеление зависи изцяло от него самия и остана търпеливо да чака своя Месия. Тълпата не се интересуваше ни най-малко от проблема му и дори мнозина започват да го укоряват, казвайки му да мълчи и да остави Исус на мира. Та нали това беше техният цар, когото очакваха, този, който ще възстанови Израел и ще го въздигне на правилното му място, но вероятно Вартимей седеше там от доста време и вероятно голяма част от живота му беше пропилян, защото не знаеше как да намери Исус, но въпреки обезкуражаването на тълпата, той не се отказва нито от надеждата, нито от вярата и може би в този момет си е помислил: Исус лекува болните, а аз съм болен, лекува слепите, а аз съм сляп, спасява грешниците, а аз съм грешник или Той намира изгубеното, а аз съм изгубен, Той помага на бедните, а аз съм беден, Той храни гладните, а аз съм гладен. Имам шанс за помощта Му и се нуждая от Него.
Тълпата обаче безмилостно продължава да се опитва да го заглуши, но той отново извиква: „Сине Давидов, смили се над мен!“. И Исус не просто спря, а остана неподвижен. Той знаеше, че хората от тълпата Го възприемат като син на дърводелец, а Вартимей го възприема като Божи Син и хората виждаха в Него някой достоен да стане цар на Израел, а Вартимей намери Спасителя, Когото търсеше. Затова сега Исус не отива към слепеца, а изпраща тълпата да го доведе и не само се стреми да възстанови Вартимей, но призовава тълпата да бъде възстановена в ролята на спасението на бедняка, но и на своето милосърдие, и казва: „Доведете го при мен“. Те отидоха при него и му казаха: „дерзай, стани, викат те“, можеш да се радваш. И той хвърля настрани единственото си притежание, наметалото, скача на крака и идва при Исус с истинска вяра.
Ограниченията, неуспехите и проблемите са факт в живота ни. Ние можем да бъдем инвалидизирани в много отношения и не само физически, но никога не сме разочаровани; озадачени сме, но никога в отчаяние; преследвани сме, но никога не трябва да понасяме трудностите си сами. Може да сме повалени, но никога не сме нокаутирани, и когато най-накрая осъзнаем нашите ограничения и недостатъци и призовем Бог да се намеси в живота ни, тогава се сдобиваме със силата за истинско изцеление и промяна.
Какво е моето ограничение тази сутрин? Като християни, ние сме призвани да живеем в реалния свят, а не в някаква фантазия за Бог, който просто слиза и изтрива всеки проблем и всяка сълза. И сме ограничени в способността си да намерим решение на проблемите си, но Бог не е, и затова сега, когато идваме в Църквата, Исус ни задава същия странен въпрос: „Какво искаш да направя за теб?“.