EG-31C

Миналата неделя си припомнихме притчата за фарисея и митаря, разказана от евангелист Лука. И днес главният герой е богат митар, и не какъв да е, а самият началник на митарите, и като такъв, знаем, че той не е добре приет в обществото, в което живее. Той не се радва на почести и уважение, а по-скоро е изгнаник сред своите, които преследваше, докато помагаше на римските окупатори в събирането на такси и данъци. Затова всички го гледаха с ненавист и го презираха, подобно на фарисея, който благодареше на Бог, че не е като него.

Човекът, с когото се срещаме днес, се казва Закхей и освен всички слабости, описани дотук, притежава и друг сериозен недостатък, той е „нисък на ръст“. Без да е нещо извънредно, но интересно е, че долавяме особена тежест, която се придава на тази, на пръв поглед не чак толкова специална характеристика, която, изглежда, има съществено значение за посланието, което ще чуем, може би, защото има общо с много от нас. Независимо колко сме високи, сигурно се е случвало обстоятелствата така да ни притиснат, че ясно да разберем какво означава да си „нисък на ръст“. И може и да е леко смущаващо, но ако се замислим, всички сме били в ролята на „малкия Закхей“, защото височината не зависи само от физическата даденост. Ниският ръст е и духовно състояние, което засяга усещането за личната ни самооценка и себестойност, и е неразделна част от човешката ни същност, и не на последно място, днес е една от нишките, която ни отвежда до множество търсени отовори.

Поглеждайки към действителността на нашия свят, докато ставаме свидетели на насилие и войни, на липсваща справедливост, която дълго или никога не възтържествува, и на хиляди съдби, изпълнени с разтърсваща жестокост, има голяма вероятност да се почувстваме ниски на ръст. За да осъзнаем какво е да си нисък на ръст, достатъчно е да си спомним и онези мигове, в които викаме към Бог за помощ, но думите ни просто отекват някъде в пространството, докато напълно заглъхнат в тишина, оставяйки ни единствено в самотата на собственото ни отчаяние. Затова е интересно да помислим каква е нашата лична история, отнесена към тази на Закхей, защото тя може да бъде разказана по всякакви начини. Вижте дали нещо от това ви пасва и дали ви звучи познато. Откривате ли някакви сходства и паралели за себе си? Кога си бил Закхей? И как преживяваш ограниченията на ниския си ръст? Животът някога смалявал ли те е по размер? Чувствал ли си се малък и незначителен, игнориран и маловажен? Чувствал ли си се някога така, сякаш просто не отговаряш на изискванията на времето и обществото, и винаги оставаш в периферията и никога в центъра сред елита? Струва ли ти се, че не можеш да превъзмогнеш миналото си или мнението на другите? Опитваш ли се да се докажеш не само пред останалите, но и пред себе си или дори пред Бог? Мислиш ли, че в живота ти липсва напредък и нищо добро не ти се случва?

Ако сте отговорили с „да“ на някое от тези и хиляди други подобни колебания, вероятно знаете какво е да си нисък на ръст. Знаеш какво е да си Закхей и аз познавам това усещане.

Да, наистина има много истории за ниския ръст в живота. В следващите примери отново може да разпознаете себе си, но сега започваме по обратния ред на обичайната посока, отвътре навън, от Църквата към света. „И минаха много дни, откакто бях ръкоположен и призован да бъда свещеник, когато се почувствах претоварен, несигурен и нисък на ръст.“ „Спомням си как една вечер седях в офиса на изгасени светлини и плачех, предаден на пълната убеденост, че животът ми е стигнал до задънена улица.“ „По всички показатели имах успех. Имах всичко, което исках и не исках нищо от това, което имам.“ „Излизайки от съдебната зала в деня, когато се разведох, се почувствах ужасно нисък на ръст.“ „В нощта, когато почина синът ни, сякаш и аз престанах да съществувам и се изгубих.“

Всеки път, когато се почувстваме ниски на ръст, просто искаме да избягаме от живота си. Иска ни се да скочим от този живот в нечий друг, който е по-лесен и хубав. Но не можем. И да се опитаме да избягаме, няма да успеем, това е моят живот и това е единственият живот, който имам, и той е моят дар, и ако Бог ще направи нещо ново с нас, Той ще започне с живота ни точно от там, докъдето сме стигнали, и ще го преобрази.

Противоотровата срещу ниския ръст е да се изправим срещу предизвикателствата, а не да се крием или да бягаме. И това прави Закхей в днешното Евангелие. Той отказва да се изгуби в тълпата. Той отказва да се скрие. Той отказва да избяга от това, което е. Вместо това той бяга пред тълпата и се качва на дърво. Всички виждаха какво прави. Свети Лука казва, че е направил това, за да може да види Исус. Но това ли е единствената причина? Ами ако се покатери на това дърво, защото много повече искаше да бъде видян от Исус? Ами ако беше разбрал, че това е единственият начин да се изправи пред истината и реалността на своите слабости и кризи? Ами ако той не просто се катереше по дърво, а се изкачваше по вертикалата
на собствения си кръст на ниския си по рождение ръст? Ами ако Закхей предлагаше всичко, което беше, и всичко, което имаше на Исус? Ами ако това беше той, който викаше: „Ето ме. Това е моят живот. Погледни ме, Господи, приеми ме и признай и мен за син на Авраам?“

И точно това направи Исус. Той спря и „погледна нагоре“ към Закхей. След всички погледи на отхвърляне и презрение Исус го гледаше с любов и приемане. Исус вдигна поглед и сам се покани в дома на Закхей и влезе в неговия живот. Той видя повече от главен бирник, богаташ и човек с нисък ръст. Той видя това, което Закхей не можеше да види сам за себе си. Видя един от своите.

В очите на тълпата Закхей е грешник, в собствените си очи той е дребен човечец, нисък на ръст, но в очите на Исус Закхей е син на Авраам. Закхей беше потърсен, видян и спасен. И изгубеното беше намерено.

 Това е, което искам и аз, когато съм нисък на ръст, нали?

Разбира се, искам да видя Исус, но много повече искам да бъда видян от Исус, дори когато не харесвам или не мога да приема това, което виждам в себе си. Искам да знам, че Исус вижда в мен повече, отколкото аз мога да видя в себе си. Искам да бъда разпознат и наречен по име от Бога, който ме е създал. Искам Той да ми напомни, че съм повече от това, в което съм се превърнал. Искам да знам, че въпреки това, което се случи с живота ми, аз също съм обичано дете на Бога. Искам Исус да ме извика от моето дърво, да ме свали от кръста на моя нисък ръст и да ме покани като домакин в новия живот на стария ми дом.

Това ли е, което искате и вие? Това искаше Закхей. Хубавата новина днес е, че този е нашият ден, защото това е посланието и обещанието, което днешното Евангелие има за всеки един от нас. Каквото и да е онова, което ни е смалило и ни е направило ниски на ръст и ни е дало тласък да се изкачим на дървото, това е мястото, където Исус спира, поглежда нагоре с любов и приемане и ни призовава обратно към нов живот. Нека не се отвръщаме от това място и нека не се отвръщаме от лицето на Христос.

Толкова е лесно да чуем името Закхей и да мислим само за малкия човек, пропускайки да видим и себе си в неговия образ. Името Закхей означава чист или невинен и това е по-голямата истина за този човек и това е, което Исус видя в него, и това е, което Той вижда в теб и мен.

Христос вдига погледа си към дървото, на което сме се качили и ни призовава да се върнем към нашата истинска същност. „Закхей“, ни казва Исус, слизай тук точно сега! Това не е твоето място, слизай долу, защото днес идвам в твоята къща! Отивам в дома ви днес! Аз идвам в дома ти днес!