EG-32C

Това беше светият човек, за когото всички говореха, чудотворецът, който привличаше след себе си тълпи от хора, водени от любопитство, търсещи сензация или надяващи се на необикновено събитие, което да доведе до голяма промяна в живота им. И днес сред тази тълпа виждаме няколко души нетърпеливо да си проправят път към предната част на зрителите. Те не се опитват да скрият високомерните си усмивки и не ги е грижа дали Той чуваше подигравателните им коментари. Те бяха облечени в скъпи дрехи и се радваха на цялото внимание, което получаваха в обществото. Това бяха садукеите с техните спретнато подстригани бради и пръсти, блещукащи от бижута, олицетворение на религиозните привилегии и власт. Колко различни изглеждаха те от този Исус, Който стоеше пред тях!

Приближавайки се, садукеите имат подготвен въпрос клопка за възкресението, в което те изобщо не вярваха. И не за да търсят правилен отговор, а с цел да изпитат и въвлекат Исус в спор, основан на старозаветния еврейски закон, записан в книгата „Второзаконие“ и който гласеше, че ако мъжът умре, брат му трябва да се ожени за неговата вдовица, и ако имаха син, той трябваше да приеме името на починалия брат. И садукеите питаха, ако една жена се омъжи за седем братя, чия съпруга би могла да бъде тя тогава при възкресението, след като и седемте бяха женени за нея, без да оставят деца?

И ето Исус отговаря: „Чедата на тоя свят се женят и се мъжат, но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии“.

В нашия земен път бракът и продължаването на рода са необходими, за да продължи животът, но в небето е различно. Не можем да докажем възкресението с рационални аргументи и не можем да разберем неща, които не сме видели, но можем да ги приемем с вяра, затова нека се разходим малко по-напред във времето.

Всички изглеждаха изгубени в онзи мрачен петъчен следобед, когато слънцето скри лицето си, докато човечеството вършеше най-лошото, към което грехът някога го е тласкал да направи. Исус висеше като пасхално агне на римския кръст, гръмотевици разтърсиха небесата, земята трепереше от трусове. Виещият вятър бълваше прах и песъчинки в лицата на всички. Исус умираше, докато светлината на света гаснеше. Учениците Го видяха свален, а едни смели жени увиваха нараненото Му тяло. Помазаха го със смирна и тамян и го положиха в гроба. И всички се прибраха. И фарисеите се върнаха да довършат Пасхата. Садукеите бързаха, доволно потривайки кожените си портмонета, натъпкани и дрънчащи от шекелите, събрани от пасхалните поклонници по време на търговията с жертвен добитък в двора на храма, който толкова скоро щеше да бъде разрушен.

Но след залеза на съботата и отминаващия празник, идваше неделя. Слънцето изгря върху тъжните лица на трите жени, отиващи на Исусовия гроб.  Още преди първите лъчи на зазоряването те бяха будни и тихо се подготвяха да напуснат домовете си, отправяйки се безмълвно в полумрака към градината на Йосиф от Ариматея. Очите им бяха подути и подпухнали от плач, а лицата изкривени от скръб. Само славеят, който ги съпровождаше по пътя, сякаш знаеше тайната и радостно поднасяше песента си на изгрева. Докато вървяха през росната тишина на утрото, жените шепнеха мислите си една на друга, чудейки се кой ще им отвали камъка толкова рано сутринта, осветявани от все по-ясно очертаващите се розови и жълти линии от светлина, достигащи от златните брегове на зората. Жените имаха галилейски акцент, ръцете им бяха пълни с масла и билки и с ленен плат на ивици, с който да превържат крайниците на мъртвия в гроба. Но ето че камъкът е отвален и мъртвият беше жив, възкресен от студената хватка на смъртта, след което дяволът никога няма да има последната дума и няма да може да победи…

Всичко беше наред в Стария Завет и в книгите на мъдростта, и дори само в Петокнижието. Исус го показа със Своето триумфално възкресение в неделната сутрин на Великден, но днес интересното е, че Исус коментира отхвърлянето на възкресението от страна на садукеите, като се позовава на Моисей, защото садукеите признаваха само първите пет книги от Стария Завет и в тях не се говори за възкресението. Но ето че Христос им напомня, че когато Бог Отец говори на Моисей от горящия храст, Той казва: „Аз съм Бог на Авраам, Исаак и Яков“. Ако нямаше живот след смъртта, Бог щеше да каже: „Аз бях техният Бог“. Изразът „Аз съм“ не само предполага, но и доказва, че мъртвите в Христос ще възкръснат.

Братя и сестри, евангелското послание не е само продължение на старозаветната история, заключена между кориците на определен брой книги, от която се интересуваха садукеите, а ни разкрива тайната на продължаващ живот след смъртта, съдържайки в себе си цялата динамика на произхождащата от нея сила. Нещо повече, смъртта и възкресението на Исус правят живота в небето по-добър от всичко, което сегашният може да предложи. Това е ново раждане, нова епоха, разкритият поглед на Бог, но небето е в Божиите предели, а нашата отговорност е как живеем дните си тук и сега. Ние нямаме ясна представа как точно изглежда животът отвъд смъртта и няма как да си представим как той ще бъде още по-богат от всичко, което познаваме. Не можем да променим миналото и да изтрием грешките си, но можем да се доверим на Бог в изграждането на нови взаимоотношения под Неговото ръководство, така че всичко, което правим, да бъде отразено в светлината на това, което Бог прави в нашия свят.

Намираме се почти в края на църковната година и гледаме към това, което предстои, и четивата ни се фокусират върху онова, което идва, докато все повече се приближаваме към очакването за раждането на най-святата надежда в света и сезона на Адвента, с който ще започне началото на новия литургичен цикъл. Преди броени дни почитахме паметта на мъртвите, чиито надгробни плочи са подредени в редица и отбелязват имената им заедно с датите на тяхното раждане и смърт. Понякога без да искаме се чудим къде са и какво правят, но в такива моменти важно е да помним, че можем да се обърнем към Писанието за утеха и особено към пасажи като този, който чухме днес, отнасящи за бъдещия живот.

Става въпрос за това, което се случва, след като умрем, особено ако сме последователи на Христос. За садукеите смъртта е била краят на житейския път, но Исус разкрива, че Бог е Бог на живота, а не бог на смъртта. За вярващите смъртта е само краят на една фаза от живота и началото на нов, славен живот, който едва започваме да разбираме и ще разберем напълно, когато седнем в нозете на Учителя. Христовото възкресение прослави живота и надеждата за възкресението на вярващите също ги прославя.

Тези, които са готови да отдадат живота си на Бог сега, ще открият, че Бог ще бъде до тях, когато пътуването на земния им живот приключи. Когато умрем, Бог няма да ни изостави. Той ще бъде там, за да ни поздрави. Имаме обещанието на Христос за реалността на вечността чрез Неговите смърт и възкресение. Тъй като Той живее, ние също ще живеем. Животът без доктрината и най-вече без вярата във възкресението или надеждата, която тя предлага, обезценява стойността му. За да разберем възкресението обаче, трябва да разширим представите си за това кой и какво е Бог и какво може да направи. Не можем да ограничим Бог със собствените си човешки разсъждения.

Бог непрекъснато ни изненадва и бъдещето, което Той е планирал за нас, е различно и много повече, отколкото можем да си представим. Нашият Бог е Бог на живите: живите патриарси, живите пророци, живите апостоли и всички живи хора, които Му се доверяват!