ДАРИ НИ ТВОЯ МИР, О, ГОСПОДИ!
Много скоро пространството пред нашия олтар ще се изпълни с рождественски пещерички, приготвени от най-малките енориаши в църквата. Ние, свещениците, всяка година се удивляваме на красивите постановки, пресъздаващи раждането на Бог през детските очи, но сега си спомняме за една пещера отпреди известно време, в която най-прекрасната част беше, че всички животни присъстваха там, не само магарето, овцете и говедата, но и жирафи, зебри, коне, прасета, лъвове, тигри, костенурки, алигатори, слонове, хипопотами, мечки и дори змията. Тази картина ни напомни за онова царство, предсказано от пророк Исая, в което всички животни ще живеят заедно в мир и където лъвът ще яде слама с вола, а вълкът и агнето ще лежат заедно.
Малки или големи по това време на годината вече често си представяме добре познатата сцена. Мария, Йосиф и малкият Исус са сгушени заедно в ясли, заобиколени от селскостопански животни. Ангели кръжат навсякъде около тях, пеейки песни, носещи послания за мир на земята. Трима източни царе се събират около Мария и Йосиф, поднасяйки дарове за новородения Mладенец и макар че утрото е настъпило, отвън все още се вижда голяма звезда. Две овце седят под прозореца и разговарят и едната казва на другата: „Ти чувала ли си такава история? Девица ражда дете. Ангелите казали на родителите, че това дете ще стане Спасител на цялото човечество и трима царе са пропътували стотици километри, за да намерят тази пещера във Витлеем като игла в купа сено, защото голямата звезда, движеща се през дневното небе, ги е довела тук на това място?“
За някого тази история може да е предимно една нереална фантазия, на която е трудно да се повярва, понеже е точно толкова малко вероятна, колкото съществуването на говорещи овце. Да, законите на природата ни казват, че овцете не говорят, девиците нямат бебета, звездите не се виждат на небето през деня и още повече, не се задържат само над един дом, а ангелите не пеят припеви на живо. Дори и най-надеждният исторически източник да предположи, че подобно нещо, което нарушава законите на природата, се е случило, ние ще поискаме и ще потърсим доказателства, малко от които ще намерим извън Библията, и много скоро ще се натъкнем на противоречиви подробности.
Интересно е, че въпреки несъответствията, за нас, тези, които безусловно приемаме вестта за Божието спасение, никакви противоречия не са в състояние да смалят вярата ни и да попречат на празничното ни очакване. Дори и разумът ни понякога да е скептичен, сърцето ни просто не спира да вярва, и дори и да поставяме под съмнение буквалния разказ за случилото се във Витлеем, ние продължаваме да се наслаждаваме на вечното послание на историята, намирайки смисъл и вдъхновение в този кратък адвентен сезон.
От края на първи век разказът за Рождество Христово е повтарян отново и отново, и винаги е имало и смут около начина, по който той е предаден. Историци, теолози, професори, учени и всякакви експерти са поставили под съмнение подробностите около него и въпреки че сме чували колко невъзможни могат да бъдат някои от детайлите, които историята описва, ние сме притеглени и се придържаме към силата на забележителните събития, които тя ни представя, възприемайки посланието ѝ като неподражаемо, истинско и неподправено.
Независимо от съмненията, които всички сме чували относно времето, обективността и реда на събитията, тази история все още притежава силата като никоя друга да ни накара да спрем забързания си ритъм, а нейното изображение, превърнало се в една от най-разпознаваемите сцени за хората по света, променя живота на тези, които я приемат с вяра.
Девица, отговаряща на Божия призив, дърводелец, който води жена на магаре до Витлеем, ангел, възвестяващ раждането, Мария и Йосиф заедно, гледащи с нежност бебето Исус, докато пастирите се любуват на изгряващата звезда и цялото небесно войнство славослови Господа и пее хваления, тези образи са кристално ясни в съзнанието ни.
Историята не просто ни е позната, тя е част от нас и сякаш е пропита в костите ни. Всяка година по това време будното очакване на възпоменанието ѝ променя рутината на стелещата се зима, отвеждайки ни в обятията на едно свято време, което ни прави видимо по-чувствителни към пораждащото се необикновено учудване у нас към дара и смисъла на живота.
Сега непознатите наоколо се поздравяват един друг с любезност, семействата са събират заедно и за хората от близо и далеч надеждата за мир на земята се превръща в мечта, споделена от всички.
Време е да се подготвим за идващата радост в света, защото скоро тържествено ще възпоменем най-хубавата вест. Историята е истинска и ние искрено вярваме в нея и в цялото послание, което ни предава. Не всичко в нея обаче може да бъде напълно изразено с думи, но като всички добри притчи, истината, която търсим, не се намира в детайлите, а в Божия Дух, който ѝ вдъхва живот и сила, която ни поразява.
Третата неделя на Адвента традиционно се нарича „Gaudete“. Gaudete е латинската дума, която означава „радвайте се“. Тя ни предразполага към радост, защото ни напомня, че нашето спасение е близо, а радостта води след себе си и мира, за който светът отчаяно копнее. Но този шалом е повече от заглъхването на оръдията, той е непознатото мълчание на душата, молеща на колене Бога, шаломът, който сега предусещаме, и означава, че всички човешки съществата живеят заедно в мир помежду си и с Бог и с цялото чудно Божие творение: „И внезапно с ангела се появи множество небесно войнство, което хвалеше Бога и казваше: „Слава на Бога във висините, на небето и на земята мир, благоволение между всички човеци“.
През вековете е имало много автори, които са създавали и писали послания за мир, но нито едно не отеква във времето така силно, преминавайки през бездната на различни епохи и култури.
Празникът, за който се подготвяме, е всъщност началото на една дълга история за спасението и мира на земята. История, толкова проста, че дори дете може да я разбере, история, която изобразява истината, преживяна от онези, които са живели много преди ние да се родим, и история, която ще пребъдва и след нас, защото нейният край свършва във вечността, която всички предусещаме.
Но тази радост, която вече е сред нас и ни обзема, води за ръка със себе си и любовта, на чиято сила се дивим, как е възможно да е толкова достатъчно голяма, за да триумфира дори и над смъртта!
И се радваме почти като малки деца, защото историята за раждането на Исус събужда и вдъхновява вътре в нас скрития тайнствен копнеж на създанието към Създателя, на търсенето на посока от крайното към безкрайното и от човешкото към Божественото. Това е копнеж, който надхвърля културата, религията, езика и обичаите – копнеж, който ни води към Витлеем в търсене на бебето в яслите, на внезапния, удивителен и неразбираем дар на благодат, на Бог, Който е Емануил, на Бог, Когото очакваме, на Бог, Който идва при нас!