EG-3C

Интересно е да помислим къде най-често се чете и препрочита Божието Слово? В Църквата това се случва ежедневно. Дори службата е разделена на две големи части – Литургия на Словото и Литургия на Светата Жертва. В домовете на кръстените християни обикновено има най-малко една Библия, но доколко тя е четена и почитана в семействата като книга на книгите, е друг въпрос. Библия със следи от разлиствани и протъркани страници и корици нерядко ще намерим на шкафа до леглата в стаи на хосписи и болнични отделения, където надеждата е най-чаканата и желаната гостенка, а много често Библия ще видим в затворите в ръцете на лишените от свобода. Тези примери са достатъчно красноречиви, за да ни подсетят, че понякога забравяме колко ценно е Божието Слово.

Чудно ли е тогава, че в днешното Евангелие Исус се изправя  в синагогата в Назарет и провъзгласява, че е Месия, прочитайки пасаж от книгата на пророк Исаия, който казва, че „Той дойде да отвори вратите на тъмниците, да даде опрощение на грешниците и да донесе мир за онези, които са обременени, надежда за бъдещето на отчаяните“. Христос слезе на земята, за да провъзгласи Божието благоволение и Божията благодат, или казано просто, Той обяви „годината на юбилея“, но не такава, която е заключена от календара в рамките на 365 дни и която според юдейската традиция се случва на всеки петдесет години, защото Бог превърна всеки един ден в нов дар на милосърдие и спасение, при това не само за евреите, но и за всеки езичник на земята.

През 2019 година папа Франциск обявява въвеждането на нов празник в литургичния календар и посочва днешната трета неделя като ден, в който подчертаваме важността на Божието Слово в нашия християнски живот. Затова сега размишляваме върху различните нюанси на израза „Слово Божие“. Целта на това е да се демонстрира многопластовото значение на тази фраза, всеки слой от което допринася за по-пълното разбиране на боговдъхновената и неподражаема сила на тези думи.

Познаваме много хора, които ще отбележат, че опростеният „черно-бял“ печат на Свещеното писание е дълбоко безполезен, но за нас тези страници са смисъл и живот, дихание, вдъхващо вяра и благодат в сърцата ни. Както при всяка връзка, и тук има скрити дълбини, които в личен план ни предстои да открием или отново преоткриваме с голямо внимание. Ето защо всички трябва да научим какво означава да съзерцаваме Писанията, поддържайки жива връзката си с Божието Слово.

Това, че „Божието Слово“ може да бъде разбрано по различни, но дълбоко свързани начини, подчертава чудото на специалните отношения, в които сме поканени. Първо, ние се срещаме с Второто лице на Троицата, второ, с Благата вест за нашето спасение и трето, откриваме силната свързаност между теб и мен и цялото творение, но за да имаме изобщо някаква надежда да разберем Писанието, тоест да познаем тайната на вечния живот, трябва да имаме някакво разбиране на значенията на първата и третата точка в тези отношения.

Преди броени дни отбелязахме тържествено празника Богоявление, а после в хронологичен ред проследявахме разкриването на Господа по трите различни начина, отнасящи се до всеки един човек на земята – за езичника, юдеина и християнина. Отец, Син и Свети Дух и Божието живо присъствие между нас и тази връзка си припомняме отново в днешното Евангелие.

Интересно е, че в този ден, излизайки да чете и проповядва в синагогата, Исус можеше да избере друг стих от книгата на Исаия, за да обяви кой е, като например: „Ето Моя Отрок, Когото държа за ръка, Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него и Той ще възвести съд на народите“. Разбира се, има и много други подходящи пророчески стихове, но Исус искаше да покаже ясно, че хората с техните радости и мъки са Неговият най-голям приоритет и затова споделя добрата новина за освобождаване на пленниците, за изцеление на болните и всъщност за всичко, което донася състрадание.

Това е духът, който и ние се надяваме да уловим, защото Бог използва много начини, за да доведе хората в Своето царство. Помним, че думата „евангелие“ означава „добра новина“, но да слушаш добри новини, не означава непременно да ги приемеш с радост, защото чуването невинаги е свързано със съгласие и приемане, както и това, че дори и да виждаш, невинаги означава да вярваш.

Освен това добрите новини за някои могат да означават разочарование, за други, особено в настоящата ни култура, в която пропастта между тези, които разполагат с много блага, и онези, които живеят в оскъдица и лишения, продължава да расте. Когато се стигне до този сблъсък, цялата риторика, която чуваме от политиците и разполагащите с власт, но и всички наши аргументи, които виждаме в социалните медии, където цялата аудитория на света говори свободно, не представляват нищо повече от обсъждани само на теория въпроси за справедливостта, и то само на материално ниво във физическото измерение на битието на притежанията.

Но връщайки се конкретно към времето на Христос и древна Палестина, осъзнаваме, че и тогава добрата новина за бедните може да означава лоша новина за богатите например. За евреите съществуваше „годината на Господното благоволение“, или така нареченият петдесетгодишен юбилей в еврейската традиция, който звучи страхотно, но само ако означава, че ще получим земята си обратно, която по някаква причина сме загубили преди четиридесет и девет години, но ако вие сте този, който, трупащ богатство, сте купили тази земя, това не би било голяма радост. Най-трудно обаче за нас е да осъзнаем, че и ние участваме в голяма част от неравенството и потисничеството, което се случва по света, и днес – например чрез стремежа към материални придобивки, привилегии, на които се радваме, и начина, по който игнорираме страданието на другите.

Сега евангелист Лука ни показва как да се изправим пред този проблем, разказвайки ни, че хората от Назарет са слушали внимателно, докато Исус поучава: „Очите на всички в синагогата бяха вперени в Него“.

Да си представим какво би било да насочим очите си към Исус, защото когато фокусираме вниманието си изцяло върху Него, ние също можем да видим своето място в света по-ясно и вместо да оставим погледа си да се задържа върху онези неща, които ни дразнят, ядосват или ни причиняват болка и, от друга страна, ако съсредоточим вниманието си върху Исус, тогава и разногласията, които ни разделят, ще изгубят значението си.

Когато очите ни са насочени към Христос, ще видим как животът ни влияе на другите, разпознавайки по-ясно нашата роля в семейството ни и в обществото и че понякога и ние сме подвластни на фалшивото послание, че някои хора заслужават повече от други, че имат по-голяма стойност, а накрая може да решим да започнем да правим нещо, за да променим това. Сега тази мисия на „даване“, но и на изцеление на съкрушените сърца, е предадена в нашите ръце, на вярващите църковни хора, на последователите на Христос, определящи себе си като християни.

Нашите ресурси са ограничени, но все има нещо, което може да направим за другите и вероятно такъв доброволчески акт ще ни направи по-щастливи, ако се опитваме да използваме дарбите и талантите си за вършене на добри дела, точно това, на което ни учи Божието Слово от първата до последната си страница, давайки ни сила и надежда, предоставяйки ни мъдрост и показвайки ни пътя, по който да вървим.