Когато Господ Исус е сред нас...
IV. НЕДЕЛЯ ПРЕЗ ГОДИНАТА
Събота сутрин е. Исус е поканен да говори в нашия храм. Той чете днешния пасаж от Божието Слово и след това започва да проповядва. Всички сме изумени от думите Му. Той говори с невиждан авторитет. Литургията е изключителна, изпитваме истинска духовна наслада. Изведнъж от нищото един от нас, когото несъмнено познаваме, става и започва да крещи, задавайки въпрос на Исус, това ли е единствената причина да дойде в нашата синагога, за да го унищожи: „Зная Те, Кой си Ти, Светият Божий!“.
Разбира се, това почти не се случва. Ние идваме на църква не в събота, а в неделя и нашият храм не е синагога, а християнска катедрала. Събираме се заедно, пеем песни, слушаме Божието Слово и проповедта, а после свещеникът благославя хляба и виното на олтара, отслужвайки най-святото тайнство за нас, Евхаристията, даваме по нещо за дискуса, отправяме към Бога молитвата на верните и през цялото време се опитваме да останем съсредоточени върху всичко, което се случва до момента, в който след Причастието, чуваме и последните енорийски съобщения, изчакваме благословията и се прибираме у дома.
И през цялото това време никой не прекъсва службата, освен с кихане, кашляне или друго случайно действие. Никой от скамейките не обявява, че ораторът на олтара има силата да изгонва нечисти и зли духове и никой не свидетелства, че говорещият е Светият Божий, дори напротив, ако това
се случи, ние наистина няма да знаем как да отговорим, и не само ще бъдем скандализирани и шокирани, но веднага ще започнем да се чудим дали сме
в истинска църква.
Не обичаме да мислим за това, но не бива да се изненадваме от случващото се в днешното Евангелие, че в синагогата е имало човек, който е страдал
от робството на нечист дух. Свети евангелист Марк не подчертава с много думи как и защо Исус е в синагогата в събота, но той иска да разберем, че дяволът прави всичко възможно, за да ни пороби в грях без изключение – и тези, които стоим вътре, зад вратите на църквата, и другите, които остават отвън. Има ли тежък грях, пристрастяване или духовна слабост, няма спор, дяволът е в атака, за да пороби всеки човек на Божията добра земя.
Много е важно да обърнем внимание, че авторът на Евангелието не ни казва, че този човек е бил зъл и вместо да питаме защо в тази синагога имаше нечист дух, може би трябва да се радваме на реалността, че Исус дойде, за да освободи всички ни от тегобата и силата на греха и да ни дари с изобилен живот. В своя свят образ Господ Исус Христос ни избавя, изкупва и възстановява в нашата цялост, като ни помага да изпитаме истинската свобода, разкъсвайки оковите на греха.
Това, което може би ни е трудно да приемем напълно, е, че понякога ние идваме в църквата, обременени от потисничество или се оказваме поробени от някакво нечисто влияние. Всички имаме проблеми със собствените си слабости като клюки, лъжа, гняв, депресия, отчаяние, гордост, страх, прошка, студенина, егоизъм, материализъм, похот, алчност, порнография, пристрастявания. Това не означава, че трябва да се обвиняваме един друг, че сме лоши хора, и не означава, че сме извършили някакъв непростим грях и цял живот трябва да плащаме за него, пазейки го в тайна от страх и срам да го споделим.
Това, което ни казва днешното Евангелие, е, че всички ние се нуждаем от нашия Спасител Христос и от свободата и изцелението, които само Той може да ни донесе. Това означава също, че, като човешки същества, ние имаме своите слабости и понякога сме съкрушени пред собственото си безсилие да се справим с тях, защото в стремежа си да се борим, просто забравяме, че не сме сами. Бог винаги е до нас и днес има свой пратеник на олтара, който с помощта на Светия Дух и Църквата ни води по пътя на изцелението и възстановяването.
Обикновено този евангелски пасаж малко ни плаши, а трябва да го обичаме, защото той ни дава голяма надежда. Може би сме добри хора, които правят всичко възможно да спазват заповедите, правилата, законите и християнските ритуали, но въпреки това се случва някакъв проблем да ни събори и да се окажем изцапани и омърсени в калта на живота.
Евангелист Марк не сочи с пръст никого от нас. Вероятно той също е имал своите духовни проблеми. Например в книгата „Деяния на светите апостоли“ четем, че той първоначално е изцяло посветен и ангажиран да следва и помага на апостолите Павел и Варнава, но някъде по пътя позволява на страха или апатията да проникнат в него и се връща у дома. Така че най-вероятно той иска да ни предаде доброто послание за надеждата и радостта.
Свети евангелист Марк знаеше това, което и ние знаем, ако си позволим да бъдем честни докрай със себе си. Всички сме наранени и съкрушавани.
Някои от нас са по-добри в прикриването на своята разбитост от други и някои от нас са по-добри в сдържането на сълзите си и контролирането на проблемите, но както казва и апостол Павел, всички сме родени в грях и сме извършили грях и носим последиците от греха в нас и около нас. Да не забравяме, че точно такива сме обичани от Бога и поканени към промяна на своя грешен живот!
Затова не можем да си позволим да съдим човека с нечистия дух, а само да следваме неговите указания, признавайки, че Исус е Светият и да дарим
в света капчица милост, изцеление и любов, и обратно, да приемем Светия Дух да ни помаже със своята очистваща благодат, когато Го поканим да ни помогне да направим голяма крачка напред към духовната свобода и радост.
И още нещо, истината е, че всеки път, когато Исус е сред нас, ще се случват невероятни неща: не само зли духове ще бъдат прогонвани, но ще станем разположени и отворени да изпитаме повече прозрения, ще получим повече откровения и ще се сдобием с повече проницателност, мъдрост и знания. Доближавайки се до Исус и сядайки в краката Му, ще изживеем Божието присъствие по нов и изумителен начин, вкусвайки от живия Му хляб и отпивайки от извора на животворната Му вода. А после ще можем да позволим на Бога да внесе изцеление в живота ни и да обнови духовните ни сили, ще можем да изпитаме силата на Божия Свети Дух, Който ще разчупи връзките ни с лошите ни навици, грешни помисли, чувства и нечистота.
Всичко, което трябва да запомним днес, е, че този обсебен човек се нуждаеше от свобода и се нуждаеше от голяма духовна помощ, и Исус му помогна с лекота. Когато Господ Исус Христос е сред нас, Той дава свобода на пленените, пълно изкупление на разкаялите се, възстановяване и изцеление на физическите и духовните ни недъзи. Без значение е какъв дух или проблем ни атакува, опитва се да ни пороби или вече ни е поробил, нашият Спасител Исус е пътят към свободата, изцелението и целостта, затова настъпи и нова ера, когато Христос се роди на земята, защото наказанието и силите на злото вече не властват над нас.
Миналата неделя почетохме като неделя на Божието Слово, но и днес можем да си спомним, че когато отворим умовете и сърцата си и позволим на Исус да ни говори и да споделя с нас Своето Слово, ще бъдем изумени колко истинска и реална става Божията любовна история в живота ни, защото тя е много повече от куп думи, които намираме страница след страница, които заедно с отворения към небето олтар пред нас, ни водят към истинския и изобилен живот