EG-7C

Има ли друга религия, която да учи да обичаш враговете си? Да обичаш ближния си, приятелите си –  добре, но да обичаш враговете си е малко прекалено. Всъщност да се каже е толкова лесно, колкото е трудно да се изпълни. Това може и да е най-трудната заповед, която Исус е давал някога. Дори когато четем тези думи в Библията, за нас е истинско предизвикателство да повярваме, че Исус е имал предвид точно това, което съвсем ясно чуваме и веднага сме склонни да търсим вратички в закона като например, че има степени, до които сме в състояние да понесем обида и нараняване, и други, които надхвърлят прага ни на търпимост, а още по-трудно е, ако враговете ни са нападнали някого, когото много обичаме.

Този размисъл ни отвежда до един практичен въпрос: кои са моите врагове? В най-широк смисъл враг е всеки, който се обърне срещу мен, но Исус не говори за врагове от другия край на света, а за лични врагове, които по-скоро са в най-близкото ни обкръжение. Парадоксално е, но всъщност домът е първото място, на което търсим враговете си, така както Исус каза: „и врагове на човека са неговите домашни“, тоест враговете на човека ще бъдат членовете на неговия дом и споменава три близки връзки, които могат да бъдат засегнати: баща и син, майка и дъщеря, свекърва и снаха.

Интересно е, че нашите врагове и приятелите ни обикновено идват от един и същи кръг, разширявайки този списък към други близки отношения, включително отношенията съпруг – съпруга и отношенията с баби и дядовци, чичовци, лели и други по-далечни роднини. Това са хората, при които се прибираме всеки ден или с които общуваме повече или по-малко, но сравнително редовно. Освен това всяка седмица работим или още от ранните ни години ходим на училище с хора, които може да не харесваме, и дори идвайки на църква, виждаме хора, които предпочитаме да не виждаме, а много от нашите врагове се намират и в непосредствената ни сфера на влияние.

Затова ако изобщо имаме идея да прилагаме това учение на Исус в живота си, то, за да се учим да обичаме враговете си, това правило трябва да работи първо в отношенията, които са най-близки до нас, преди да можем да повлияем на света.

Повечето от нас са срещали врагове по пътя си. Приятелите идват и си отиват, но враговете се натрупват с годините. Нищо не изглежда по-естествено от това да мразим онези, които са ни наранили дълбоко, но ето че Исус ни казва: „Обичайте враговете си“. Но как можем да направим това, след като е толкова лесно да се каже, колкото е трудно да се направи и какво означава да обичаш хората, които с разрушителна сила съсипват всичко, на което държиш? Как се молиш за някого, когото презираш? Как търсиш и пожелаваш добро на тези, които са те наранили до смърт? Защо да искаш просперитета да ги следва след това, което те направиха с теб?

Как да обичаме враговете си?

Можем да започнем с няколко малки стъпки и ето някои предложения, които ще ни задвижат в правилната посока. Нека поздравим враговете си, когато ги видим. Често пренебрегваме това малко усилие. Една част от това да обичаме враговете си е да ги поздравим любезно, когато ги видим. Понякога вместо „да обърнем другата буза“, ние обръщаме глава, за да не се налага да казваме здравей на някой, който ни е наранил. Всички сме доста умели в това да избягваме неудобни погледи и срещи, да гледаме на другата страна, да се вмъкнем тихомълком в стаята си, да пресечем улицата, само и само за да не поздравим хората, които не харесваме. Но ако поздравяваме само приятелите си, каква е ползата от това? Така че можем да опитаме да се усмихнем, да се ръкуваме и да кажем здравей на някого от враговете си.

После можем да се опитаме да ги обезоръжим и това ще постигнем, когато символично обърнем другата буза, извървявайки още една крачка напред и правейки онова, което най-малко очакват. Например ако някой говори против нас и дори публично ни хули, ние можем да направим точно обратното – да говорим с добро чувство за него.

Още по-напред ще се придвижим, правейки добро на враговете си, когато успеем да прозрем тяхната човечност отвъд своята болка и тяхната подлост. Това означава да ги видим като създадени по Божия образ, осъзнавайки, че вътре в тях има нещо „усукано“, което ги кара да вършат злото, на което сме свидетели. Така дори ще насърчим тяхното изцеление въпреки начина, по който са се отнасяли с нас. Нека ние направим първия ход, изпратим съобщение, вдигнем телефона, ние да осъществим контакта, преодолявайки пропастта, и не на последно място, да действаме спокойно, защото не отговаряме за това как хората реагират и какво ще стане, ако не приемат подадената ни ръка. От нас се иска да направим само първия ход и да оставим Бог да се погрижи за резултатите.

Продължавайки нататък, все повече се приближаваме до прошката, която в много случаи не е възможна, защото просто не спираме да говорим. Докато повтаряме отново и отново как другите са ни наранили, никога няма да намерим сили да простим, а може би имаме нужда от доза мълчание, за да се освободим от горчивината и да продължим да вървим напред.

След това можем да благодарим на Бог за враговете си, защото Той поставя в живота ни всеки човек, от когото се нуждаем за нашето духовно израстване, за да ни направи подобни на Исус. Враговете ни ни смиряват, държат ни на колене, разкриват нашата слабост и разкриват отчаяната ни нужда от Бог. Така че нашият враг също е дар от Бога. Това не означава да извиняваме злото или да одобряваме лошото отношение и не отменя необходимостта от наказание, когато е извършено престъпление. Да си спомним какво каза Йосиф, когато видя братята си в Египет: „Ето, вие кроихте зло против мене, но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега, да се запази животът на голямо число люде“.

И друг пример – точно както Давид имаше нужда от цар Саул, който го преследваше и многократно се опита да го убие, така и ние се нуждаем от врагове. Ако нямахме нужда от тях, Той нямаше да допуска да нахлуват в живота ни. Затова да благодарим на Бог, защото Той често издига враг срещу нас, за да види дали наистина искаме да бъдем като Исус.

И накрая да помислим за самия Христос и Юда и за онези, които крещяха и търсеха Разпятието на Божия Син. Кой е моят Юда?

Бог никога не би допуснал делото на Юда да се изпълни докрай, ако не възнамеряваше да извлече нещо добро от него. Зад нашия враг стои Божията ръка. Така че да се молим за враговете си всеки ден, оставайки честни пред себе си докрай: „Господи, мразя този човек, но ти вече знаеш това, моля Те да обикна този човек чрез Теб, защото не мога да постигна това със собствените си сили“.

Велики са чудесата на нашия Господ и големи са благословиите Му, особено за онези, които признават, че имат нужда от Неговата любов. За съжаление, земният ни живот неминуемо е съпътстван и от болка и мъка, но колкото по-голяма е болката, толкова по-голяма е потенциалната благословия, която ще дойде, когато простим от сърце и с Божията благодат благословим онези, които ни проклинат.

А накрая Бог ни обещава щастие. Погледнете към Исус, към Разпятието пред очите ни! Погледнете сведената Му глава, ръцете Му и нозете, там, където скръбта и любовта се сливат в едно, срещат се любов и мъка и тръни украсяват короната на Царя на царете!

„Прости им, Господи, защото не знаят какво правят!“ Любовта е единственият начин, прошката е единственият път, пътят, който ни отвежда към небето, затова нека сеем любов там, където има омраза, прошка – там, където има обида, вяра там, където има грешка и надежда – там, където има отчаяние!