EG-PalmSundayA

От палмови клонки и цветя до страст, от викове на Осанна до викове за разпятие. Тази седмица има всичко. Започва с посрещане на Исус в Йерусалим като цар и завършва с кръст и смърт. Исторически погледнато, по-старото име на днешната неделя е Страстната неделя, напомняща ни, че палмите без кръста са като клони и листа без дърво и светът не е спасен от греховете си с красотата на палмите и цветята, а с дървото на кръста и страстта на нашия Господ, Който висеше на него.

Когато чуем думата „страст“, обикновено мислим за силна отдаденост и пламенна любов, за страстта на влюбените или за онази страст, изразяваща се в дълбока привързаност. Но думата „passus“ има латински произход и съдържа в себе си значението на страдание, както е в Апостолския символ на вярата: passus, mortus, et sepultus est – Той страда, умира и е погребан. От страстта Си да спаси света от грях и смърт, нашият Господ издържа страданията на Своята страст.

Тази сутрин евангелското четиво е доста дълго и има защо. Божията свята война срещу нашия грях и смърт и законът, който ни осъжда, не е малък повод за разправа, още повече, че тази война е планирана в продължение на цяла вечност. Синът е избран за воин, избран е да се бие с тъмнината и да я победи с цената на смъртта. Евангелските разкази отделят повече време на последната седмица от служението на Исус, отколкото на останалите три години, сякаш в този период се съдържа всичко, което Той дойде да направи. И символът на нашата вяра подчертава това без заобикалки – Той страда при Понтийския Пилат, разпнат е, умира и е погребан.

Времето пред нас в следващите дни позволява отново да си спомним тези събития в предстоящите набожности и литургии и задълбочено и по-подробно. В четвъртък ще се радваме в Горницата, възпоменавайки Тайната вечеря и установяването на тайнството Евхаристия и споделянето на Тялото и Кръвта на Исус. В петък ще сведем глави пред Господното Разпятие на Кръста. В събота ще отбележим Неговата почивка в гроба и нашето Кръщение в Неговата смърт. И следващата неделя ще възхваляваме отворената, празна гробница и славата на възкресението на Христос.

Но днес Той е посрещнат по начин, по който само цар може да бъде приет. Възседнал осел, Исус влиза в Йерусалим, а виковете „Осанна!“ и размахването на палмови клонки символизират прибирането у дома на велик победител от сражение. Но този Цар тепърва се насочва към Своята битка, към свещената война с дявола, греха и смъртта.

Два дни по-късно е и празникът на безквасния хляб Пасхата. Заемната Горна стая е мястото, на което ще се случи. Пасхалното агне е убито и обезкървено в храма, а после е изпечено в огън, докато стане ядливо и вкусно. Чашите с вино се пълнят. Трапезата се сервира с горчиви билки и безквасен хляб. С кисела горчивина на езика учениците чуват Исус да говори за Неговото очаквано предателство. Един от Неговите най-близки ще го направи. Те са натъжени. „Със сигурност не съм аз“, казва всеки от тях.

Той взема безквасния хляб, Хляба на страданието, благодари, разчупва го и дава дял на всеки от учениците. „Вземи, това е Моето Тяло.“ Благодари и за виното. Чашата е в ръцете Му. „Това е Моята Кръв на завета, пролята за мнозина.“ Тялото и Кръвта Му, които скоро ще бъдат принесени на олтара на кръста, Той дава тук като храна и питие.

Исус е Хлябът на Живота и Виното на Небето. Той дава същото Тяло и Кръв на нас, които сме тук днес – за нашето опрощение, живот и спасение, защото това е Неговата страст да спасява.

После те се отправят към мястото, наречено Гетсимания. Той е в беда и изпитва безпокойство. Грехът на света, който ще отнеме, все повече Му тежи. Това го кара да падне на земята в молитва. „Авва, татко. Отнеми тази чаша от Мен. И все пак не Моята, а Твоята воля да бъде.“

Знаете ли? Той се моли за всички нас, за всеки един поотделно, който извиква в тишината в час на отчаяние и смърт и не чува нищо да се връща от там. Той се моли: „Да бъде волята Ти“, както учеше Своите ученици. И волята на Неговия Баща е той да пие горчивата чаша и да умре за света. Това е Неговата страст да спасява.

Предават го със знак за приятелство, с целувка и го арестуват като престъпник. Залавят Го с мечове и тояги, Този Който изцелява болните и носи добрата вест за спасението и Небесното царство.

Исус е изправен пред Синедриона, религиозния върховен съд. Свещениците, старейшините и учителят на Тората Го изпитват: „Ти ли си Христос, Синът на Бога?“. Сериозен религиозен въпрос, който стои пред нас и днес.

Какъв е нашият отговор? Кой е този Исус? Той ли е Месията, Божият Син? „Аз съм“, казва Той ясно и добавя обещание, че и те ще Го видят да идва в слава. Той е или лъжец, или лунатик, или Той е Този, Който казва, че е. Няма друга възможност. Не можем да кажем, че Той е велик пророк, велик учител, велик пример, освен ако не кажем също: „Той е Христос, Господ, Божият Син“.

Религията и религиозността в миналото се произнесоха: „Той е богохулник и заслужава да умре“. Като се замислим, има голяма доза истина в техните думи: Бог в човешка плът е богохулство към религията на човека, който иска да Го държи в кутия на рафт някъде, там на небето. Бог в небето е безопасен, но ето че Бог, живеещ в плът сред нас, е заплаха за нашите изкривени вярвания и религии и опитите ни да бъдем богове вместо Бога.

Исус издържа всичко мълчаливо. Той не протестира като мен и теб, а казва, трябва да стане по този начин. Неговото отхвърляне е спасението на света. Това е страстта на Исус да спасява.

Доверен ученик три пъти се отрича от Своя Учител и Спасител в Неговото време на изпитание, казва, че дори не Го познава. С начина, по който живеем, и по начина, по който говорим, и ние отричаме, че познаваме Господа. И все пак Исус не отрича Петър. Той няма да те изостави, защото не може да изостави себе си. Това е Неговата страст да спасява.

Той е изправен пред Пилат, представителят на Цезар. За тежкия свят на политиката Исус е заплаха за мира, узурпатор на трона, създател на проблеми и подривен конспиратор. Цар на царете и Господар на господарите, но царството Му не е от този свят. Представяте ли си как се е чувствал Пилат при срещата с авторитет, по-голям от неговия?

Един ден всяко коляно ще се поклони на Този Цар, един ден, но не и днес. Сега Той мълчи и не се защитава. Пилат се опитва да намери компромисно решение и предлага на хората изход и друг избор – убиецът Варава или Исус Месията? Кой би искал подобни на Варава да се разхождат по улиците? Но Варава се освобождава, а Исус отива на смърт. Виновният е свободен, Невинният умира. Той става нашият грях, а ние Неговата правда. Това също е Неговата страст да спасява.

После историята също ни е позната. Войниците го увенчават с бодли, обличат Го в лилаво, плюят Го и Го бият. И накрая Го разпъват на кръст. Исус Христос, Исус Цар, Исус Божият Син… Това е Неговата страст да спасява.

А коя е нашата страст? Вярата. Вярата в моето и твоето сърце е страстта към страстите на Исус. Тази седмица има всичко, от палмови клонки и цветя до страдание и разпятие. Да вървим с върбовите клонки и цветята, които носим и с радост да възклицаваме „Осанна!“, а после да сведем глави пред страстите Христови!