ВЪЗНАСЯЩИЯТ СЕ ИСУС ДАЛЕЧЕ ЛИ Е ИЛИ БЛИЗО?
Когато говорим за завършеното дело на Христос на кръста, обикновено се съсредоточаваме върху изкуплението на нашите грехове и възкресението
от мъртвите, което ни дарява с живот вечен. И тези сензационни епизоди от земния живот на Господ наистина са в основата на вярата ни, но какво да кажем за събитието, настъпило 40 дни след излизането на Исус от гроба – възнесението? Колко важна е тази доктрина за нашето спасение и какво е практическото ѝ значение и приложение в живота ни?
Днес можем да помислим в дълбочина за смисъла на възнесението като за много важен и дори ключов аспект от спасителния план на Бога, защото когато го възприемем като незаменим ресурс в живота ни в света, ясно ще осъзнаем, че извън християнството не съществува никаква друга религия или философия на живота, която да е в състояние да ни предостави възможността да бъдем свободни.
Исус можеше да се завърне при Отца по много начини, включително и просто да изчезне. Имаше и други моменти, когато той внезапно ставаше невидим и се изгубваше от погледа, както при срещата с Неговите ученици по пътя за Емаус. Но вместо това при възнесението Той буквално се издига в облаците пред очите на свидетели, отдалечавайки се в далечината на небесата. Защо го направи по този начин?
Разбира се, ние можем само да предполагаме и сравняваме възнесението дори със светски церемонии като тази на коронацията на царете например, но има две сериозни богословски причини за необходимостта от тържеството на възнесението и те са, първо, че Исус, като уникален Богочовек, изцяло човек и напълно божествен, трябваше да заеме мястото си като нов Цар и глава на човешката раса; и второ, че при възнесението Исус напусна ограниченията
на времево-пространствената реалност и премина в присъствието на Отца.
Знаете ли, това е безкрайно интересно. В своето въплъщение Исус беше ограничен до едно място в даден момент на Неговото земно пребиваване и ако искахме да говорим с Него, трябваше да Го намерим точно на това място, но при издигането си над земята Той се отделя от пространствено-времевия континуум, променяйки характеристиките на всяка от познатите физически и духовни величини.
Христос все още е и човек и продължава да бъде нашият втори Адам, нашият учител и пастир, нашият медиатор и жертвен Агнец, но сега, в акта на възнесението, Той е толкова прославен, че всичко, което прави, придобива ново измерение в един космически обхват на времето и пространството. По този начин възнесението се превръща в критично важна доктрина, която не е просто абстрактно учение, а има съществени последици за начина, по който живеем.
Възнесеният Христос е на разположение за любяща връзка и лично общение с нас и макар и да е отишъл твърде „далече“, сега Той остава и изключително близо. Но има и друго, дори още по-важно, и то е, че силата и мощта на възнесения Христос е несравнимо по-голяма. Възнасяйки се, Той отнесе със Себе си всички блага на целия натрупан опит от земното си пребиваване сред нас, когато се докосна и преживя цялата ни човешка природа със страданието, единствено без греховността, и от там насетне във всеки един момент гарантира, че ние можем да бъдем изцелени от всяка земна болка и простени от Бог Отец като блудни синове и дъщери.
Не като коронясан, а като възнесен Цар Той е суверен не само на земята, но и на цялата вселена. Сега Той седи отдясно на Бога Отца и дирижира историята заедно с Него. Възнесението не е просто левитиране, а въздигане над всичко земно и преминаване отвъд нашите ограничени възможности, защото не съществува реална, а само условна граница между небето и земята. Те винаги са били свързани заедно, но след възнесението на Исус и ние можем да се радваме на земя и живот, преобразени с чудна небесна благодат.
След възнесението на Господа слабостта на нашите грехове, колкото и да са тежки, отстъпва пред силата на Неговата небесна милост и покровителство и Исус продължава да ни притегля към необятните селения на висините обратно на земната гравитация, подчертавайки, че нашата вяра се разграничава от каквито и да било философски възприятия, че възвишеност се постига само извън обвивката на затвора и бремето на човешкото тяло.
Доказателство за това намираме точно във възнесението, защото през тези последни 40 дни на земята преди да се върне на небето, Господ се явяваше
не като дух, а със своето тяло и дори със следите и белезите от раните по него.
Исус се възнесе, обгърнат в облаци и някой ден по същия начин ще се завърне като наш Цар. По този начин голямата и благословена надежда
на християнина, надеждата за възкресение на мъртвите и вечния живот в новия Йерусалим, е тясно свързана с възнесението на Христос, а дотогава мисията и делото Му са предадени не само на Църквата, на епископите и свещениците, но и на нас.
Днешните четива от книгите „Деяния на апостолите“ и Евангелието от свети Марк очертават в мислите ни чудната гледка на възнесението и ни припомнят последното явяване на Исус, преди Той да се отдели от земята, подет от облак, издигайки се в слава към небето при Своя небесен Отец. С радостен дух в този празничен ден и ние възвисяваме взора си високо, а заедно с него и всичките си надежди и мечти, забравяйки за грижите и отминалите ни терзания и болки. И докато си представяме как Христос се въздига нагоре и небесните порти се отварят, слушаме и последното поръчение, което Той дава на единадесетте: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари!“.
Колко важна е проповедта на свещеника, която слушаме днес? Възможно е всеки да има свой личен отговор на този въпрос, но проповедта е жизненоважна за здравето и растежа на Църквата и за християнския живот, защото без Христовото учение и днешната проповед у никого от нас не би настъпила ни най-малка промяна. Проповядването на Божието Слово може да смекчи или да втвърди сърцата ни, а един от най-ясните признаци на Светия Дух, който действа в живота на вярващия, е гладът и жаждата за думите на Бога. Същият принцип се прилага и при слушането на проповедта. Не е достатъчно просто да чуваме физически, а и какви слушатели сме. Изслушването е добра първа стъпка, но после трябва да приложим проповядваното в живота си и тогава сърцето ни ще бъде меко и благо пред Господа.
В Новия Завет знаците също се използват за утвърждаване на служението на Христовите ученици. Ето как се използва думата знаци в този стих. „Те ще положат ръце на болните и ще оздравеят“. Изцелението на болните беше важна част от земното служение на Исус, а сега учениците на Исус трябва да бъдат загрижени не само за състоянието на духа или душата, но и за физическото същество на човека. Донякъде тук роля има състраданието, което възниква естествено, ако изпитваме изобилна любов към другия човек, защото нашата любов няма да ни позволи да седим неподвижно и да гледаме как друг човек страда, ако разполагаме със средства да му помогнем.
И накрая стигаме до мястото, където най-често се проваляме като вярващи, до неспособността да активираме в себе си силата на добрата власт, която Исус ни даде чрез своя живот, възкресение и възнесение.
Сега ние сме учениците, които трябва да носят Христовото дело и проповед по света, затова е и време незабавно да припознаем нашата идентичност в духовното царство на Бога, защото тъмнината може да унищожи силата на тази власт, ако не знаем каква е стойността на нашата идентичност
в Христос.
Това означава, че никой човек не може да използва небесната власт на Бог, ако няма връзка с Него, основана на завършените дела на Исус. Така че нека вдигнем поглед към Възнасящия се във висините и не спираме да се молим за Неговото свято благословение! Честито Възнесение Господне!