KapDidak

Бл. Дидак Йосиф от Кадис (1743 – 1801)

Възпоменание 5 януари

Бл. Дидак Йосиф е роден на 30 март 1743 год. в Кадис (Испания)

На 12 ноември 1757 год. в Севиля облича капуцинското расо

На 31 март 1758 год. започва новициат

На 31 март 1759 год. полага първите обети

На 24 май 1766 год. в Кардона е ръкоположен за свещеник

През същата 1766 год. започва проповедническата дейност в Убрикве

Почти 10 години (1766 – 1776) проповядва Божието Слово в Андалусия

През 1782 год. проповядва в Толедо

През 1782 год. проповядва в Мадрид и Алкала де Eнарес

На 9 април 1984 год. проповядва в Севиля, след което прогонен

През зимата на 1786 год. повече от месец проповядва в Куенка

През 1787 год. поучава в Албалате, Алканиз и Каспе, след това в Каталония и в много други градове

До 1793 год. е бил осъден на принудително пребиваване в манастира в Касарес

През есента на 1794 год. проповядва в Португалия

През 1799 год. преминава през Гибралтарския проток, за да проповядва Сеута.

Умира в Ронда, епархия Малага, на 24 март 1801 год.

На 27 септември 1826 год. започва процесът по неговата беатификация

На 22 април 1894 год. е провъзгласен за блажен от папа Лъв XIII

В моето служение избягвам всяко неестествено държание, понеже то представлява пречка в съсредоточаването, искреността и простотата, с която Бог иска всички да проповядваме Неговото Божествено Слово, по време на което Той ангажира Своята благодат, където ние не сме в състояние нищо да направим. Бл. Дидак от Кадикс.

Мисионер на милосърдието

Порастващият Йосиф Франциск Иван Мария, след неуспеха, който преживял по време на следването по философия, влизайки веднъж (1756 год.) в църквата при манастира на капуцините в Убрикве в Испания, когато братята се молели, пеейки часослова, преживял – както самият той описва в едно от писанията си – сътресение. „Моята душа се изпълни с толкова голяма радост и почувствах толкова необикновено възхищение, че си помислих, че губя съзнание“. Това е било толкова невероятно, понеже по-рано изпитвал голям ужас от монашеския живот, а по особен начин към капуцините. В този момент обаче открил, че този начин на живот започва да го привлича и да поражда в него неконтролируемо влечение. „Помолих за житието на някой светец от този орден – продължава в своето писание – и ми дадоха биографиите на Фиделис и Йосиф от Леонеса, които били мисионери. После се запознах с историята на Йосиф от Карабантес, наричан апостол на Галиция. Това разпали огъня в моята душа.  Дори и да бях едва на 13 години, жадувах за самота, единение с Бог, покаяние… Следвайки тези желания, без да питам някого за съвет, затегнах силно колана и краката с въжета до такава степен, че не можех да ходя нито да дишам. Затова едното трябваше да прережа, а другото да поотпусна и ги носих много дни“. Този младежки ентусиазъм го довел до приемането на 12 ноември 1757 година в Севиля на капуцинското расо. Навършил петнайсет години, на 31 март 1758 година започва едногодишен новициат, получавайки името Дидак Йосиф. „От този момент ме изпълваше огромното желание да бъда капуцин, мисионер, светец, чак до стремеж за проливане на кръвта в мъченичество“.

Родил се на 30 март през 1743 година в Кадис като син на Йосиф Лопес Кааманьо и Мария де Оканя Гарсия, произхождащи от знатни фамилии. Когато бил на 10 години, майка му умира. Преживява трудно детство заради своята мащеха, която била далеч от милосърдието. Първите години от монашеския си живот след новициата, както сам пише, прекарва много спокойно. По време на следването си се ограничавал само до това, което било достатъчно. Така единствено се интересувал от кастилска поезия. Обаче един ден по време на урок по богословие преминава през още едно духовно сътресение. „Изпитах много силно чувство на набожност, свързана с желанието за вглеждане заедно с блажените във всички неща, които е направил Господ. Почувствах също нужда да изоставя всичко заради Него и едновременно сигурност, че мога да направя това.“

След ръкоположението за свещеник на 24 май 1766 година в Кардона „се ангажирал много силно в мислената молитва, за която освен двата часа заедно с общността, посветявал минимум още един час през нощта“. Шест години предназначил за интензивно следване на Светото писание, както и на набожна литература. Това бил неговият отговор на силните атаки на френските привърженици на илюминизма и техните многобройни публикации, насочени против Църквата и папата. Стигнал до извода, че не може да остане безпристрастен спрямо този вид действия, а трябва да се противопостави с всички сили. „Неспособен да прочета всичко това – разказва на своя духовен ръководител – не исках също да уча френски език заради ужаса от книгите, идващи от Франция и намиращото се в тях съдържание. Колко е голямо моето желание да се намеря сред светците, за да успокоя Божия гняв и да подкрепя светата Църква! Колко много искам да стана, да застана и да се противопоставя на либертинците, гледайки ги в очите! Колко желая само да произнасям проповеди на просветените и учени хора! Какъв пламък чувствам само, когато имам намерение да пролея своята кръв за това, в което досега сме вярвали!“

Неговите апостолски и мисионерски намерения много скоро започнали да се реализират. През 1768 год. в Убрикве започва проповядване, което носи големи плодове. През 1773 год. успява да възвърне мира между жителите на Естепона, които петнайсет години били разтърсвани от взаимно неразбиране и караници. За десет години пребродил цяла Андалусия, проповядвайки мисии, деветници и великопостни духовни упражнения. После заминава – през 1779 год. – за Гранада, както и до градове като Гуадис, База, Ярез; през 1780 год. – до Порто ди Санта Мария, Яен и други градове. Невъзможно е било да бъде удържан. По време на Великия пост през 1775 год. проповядва в Сан Роке в Гибралтар. Това е била преломна година в неговия живот. Тогава се срещнал с о. Франциск Хавиер Гонзалес от ордена на св. Франциск от Паоло. Той бил през следващите девет години негов духовен ръководител и мъдър съветник. Повлиява на неговата дейност и му посочва неговата духовна мисия, подходяща за онези времена. На 26 юни 1778 год. написал до него: „Бог така иска да си послужи с теб, най-големия невежа. Избрал е точно теб за Ордена на капуцините и за негова служба, та въоръжен с Неговото всемогъщество, мъдрост и добродетели, да обявиш война на господстващия през този тъмен век либертизъм или също на обструктивните илюминисти. Светът се бунтува и се старае с помощта на илюминизма, произхождащ от ада, да унищожи евангелското учение и християнския дух.“ След смъртта на отец Франциск, която настъпила на 29 февруари 1784 год., Дидак от Кадис избрал за свой нов духовен ръководител Хуан Хосе Алковер-и-Хигуерас, игумен на църквата „Христос Спасител“ в Гранада.

През 1776 година, когато е на 33 години, поради тежко заболяване прекъсва проповядването на мисията в Севиля. След оздравяването си се връща в Севиля и произнася проповеди в много църкви. По време на проповед, посветена на св. Мария Магдалина, която после много пъти била публикувана, силно атакува самонадеяното отхвърляне на вярата от либертинските и философите илюминати. Незабравими за поколенията остават неговите известни речи против атеистичния илюминизъм, произнесени в Университета в Гранада през 1779 год., а след това също и в Мадрид и Акала де Еенарес през 1783 година. Известни са неговите погребални речи, сред които една през 1784 год., която произнесъл в чест на своя духовен ръководител, както и една от 1786 год., произнесена в чест на един известен кармелитанец. Също произнасял и обвиняващи речи – против злата преса, както и против коридите и баловете. По особено критичен начин се отнасял към комедиите и актьорите, които през онези времена са се радвали на голяма популярност. За жалост, тези речи невинаги постигали желаните последствия, понеже народът обожавал това, както е било възприето по онези времена изкуство. Блаженият взимал под внимание преди всичко бедните, макар че също проповядвал и на богатите, например на градския съвет в Ечия: „Вкарва ме в недоумение препълненият с разкош театър, когато тук липсва болница за болните, приют за сираците и казарми за войниците.“ Бл. Дидак разказва и за своята мисия в Антекуера със следните думи: „Неин плод беше решението на богатите хора за създаването на организация, имаща за цел да се грижи за бедните затворници, които поради липса на помощ умираха от глад.“

През 1782 год. при пребиваването си в лятната царска резиденция Аранхуес в провинция Толедо предизвикал голямо вълнение със своите проповеди. Следващата година заминава за Мадрид и Алкала де Енарес. На Велики петък през 1784 год. в катедралата на Севиля произнася пламенна проповед, с която защитава бедните, измамените от богати хора близки на Църквата. В резултат на донос му е забранено да се доближава до града за месеци наред. Затова през това време пребродил своята възлюбена Андалусия. През зимата на 1786 год. цял месец проповядвал мисия в Куенка. В Сарагоса разобличил и представил на Инквизицията лъжливите възгледи, намиращи се в светотатствена книга, насочена против обетите в ордена. Това било причина за започването на буреносен съдебен процес. От 1787 год. хората от много испански градове като Албалате, Алканиз, Каспе, Барселона, Валенсия, Аликанте, Картахена, Тотана, Мотрил са го слушали с възхищение. Издавал също и книги с апологетично и духовно съдържание. Неговите писания били събрани и издадени в пет тома в Мадрид през годините 1796 – 1799. Но преди да стане това, неговите противници го принудили към дългогодишно мълчание. Бил преместен в манастира в Касарес, където останал чак до 1792 год., когато отново започва своята апостолска дейност в Северна Португалия, а после в провинциите Понтеведра, Коруня и Луго, както и от Овиедо до Леон, Самора и Саламанка. Здравословното му състояние обаче не му позволявало да поддържа досегашното темпо на работа. Бил принуден да ограничи пътуванията. След поредната мисия в Малага през 1799 год. преминал през Гибралтарския проток в Сеута, където 27 години по-рано поставял първите стъпки в скитническото проповядване на Словото. Последните месеци от живота си прекарал извън манастира, в едно набожно семейство в Ронда, където винаги се завръщал след време на изтощаващи усилия и където написал повечето от своите ценни писания. Точно там рано сутринта на 24 март 1801 год. умира. През 1894 год. папа Лъв XIII го провъзгласява за блажен, което предизвиква остра реакция в невярващите среди на либертинците, както в Испания, така и в Италия.

Дидак от Кадис е бил велик апостол на народните мисии. Създал и развил успешен метод за тяхното проповядване, който дълги години въвеждал в живота. Тези мисии започвал с шествие с фигурата на Божията Майка Пастирка и с Кръста. През следващите няколко дни ръководел много молитвени срещи, катехизиси, свързани с покаянието, и учения, имащи за цел събуждането на християнския начин на живот. Вечерта препоръчвал броеница, мислена молитва, водена за всички събрани, за проповедите и катехизисите. Ръководел социално учение, но също и учение за свещеници, монаси и монахини, за обществените власти и местните властимащи. Неговите поучения не са били дело на ораторското майсторство и изкуство, но са се раждали от специалния начин, по който било проповядвано Божието Слово, върху което Дидак най-напред размишлявал и усвоявал в своето сърце, а след това въвеждал в живота по ясен, прост и изпълнен с жар начин. Така Словото било в състояние да докосне и да отвори неговата воля за приемане на благодатта, така че сам да може по-пълноценно да го проповядва, разбирайки спецификата на отделните Църкви и отнасяйки се с уважение към локалната пастирска дейност. Накрая на мисиите правел покаятелно шествие, но без никакви външни, материални знаци. Бл. Дидак Йосиф сам признавал, че открива този метод, следвайки стила на мисията на св. Бернардин от Сиена, който приемал като най-точния за себе си пример. Подготвяйки ученията, често изпитвал липса на сила да представи своите мисли, написани на хартия, ако преди това не се бил поддал смирено на Божията воля и свръхестественото действие на Светия Дух. Точно това е имал предвид Павел VI, когато се обърнал към капуцините през 1974 год.: „Бих искал да ви кажа, че ако наистина живеете своята харизма, направете свои думите: „Не се безпокойте как или какво да говорите, защото в онзи час ще ви бъде внушено какво да кажете“ (Мт. 10, 19). Ще можете да говорите с отворено сърце, изпълнено с Христос, и ревностно в светото и изпълнено с лишение от материалните неща следване на Спасителя. Словото ще бликне от вашия начин на живот, ставайки по-ефективно и по-убеждаващо, отколкото вашата красноречивост.