Бл. Фиделис Хойнацки
Студент мъченик
Родил се в Лодз на Всички светци през 1906 год. като най-малкото от шестте деца. На кръщението, което се провело три дни по-късно, родителите Вацлав и Леокадия Спрушинска му дали името Ироним.
В семейството, а също и в родната енория „Св. Кръст“ получил образцово религиозно възпитание. След средното училище влязъл във Военната академия, но след завършването на учението не успял да си намери работа. Благодарение на помощта на роднини една година работил в дом за социално подпомагане в Шчучин Новгородски. След това намерил работа в Централната поща във Варшава. Заради своята честност бил много уважаван работник. Заедно със своя вуйчо, о. Станислав Спрушински, взимал дейно участие в съвета за Католическа дейност.
Сам въздържател, се ангажирал в антиалкохолни кампании. Работейки в Католическа дейност, почувствал нужда от задълбочаване в духовния живот. Поради тази причина встъпил в Мирския францискански орден при манастира на капуцините
във Варшава. Благодарение на необикновените качества на характера си събуждал доверие до такава степен, че успявал да потулва караници. През това време се сприятелил с блажения Аницет Коплински (Коплин), известния просяк на Варшава. Запознанството с капуцините събудило в него монашеското призвание.
На 27 август 1933 год. в Нове място над Пилица получил капуцинското расо и името Фиделис. Макар че бил на 27 години и вече с житейски опит, пазел у себе си простота и готовност за помощ, което му помагало да има с всички много близки
и искрени отношения. В новициата се стараел да опознае основите на живота в ордена и заедно с това задълбочавал и собствения си духовен живот.
Първите временни обети положил на 28 август 1944 год. и заминал за Закрочим, за да следва философия. Тук със съгласието на настоятелите основал Кръг за интелектуално сътрудничество на семинаристите. Продължавал да се ангажира в антиалкохолната дейност и основал Кръг на въздържателите. Сътрудничел си също с Мирския францискански орден.
В началото на 1937 год. взел с много добра оценка последния изпит по философия, а на 28 август същата година положил вечните си обети. След това следвал теология в Люблин. В момента на избухването на войната бил в трети курс. В писмо от 18 декември 1939 год. писал на вуйчо си, Станислав Спрушински, за своето отчаяние и тъга поради факта, че не може да следва при нормални условия.
Месец след Рождество Христово, на 25 януари 1940 год., бил арестуван и вкаран в затвора в замъка в Люблин. Със спокойствие и дори с хумор понасял трудните условия в него: липса на движение, пространство и въздух. След пет месеца,
на 18 юни 1940 год., заедно с цялата група бил отведен в концентрационния лагер Заксенхаузен, близо до Берлин. Това бил образцов лагер от пруски характер, особено що се отнасяло до дисциплината и реда, чиято цел е разрушаването на личността. Там Фиделис загубил своя оптимизъм. Нечовешкото третиране на затворниците го изпълнило с отчаяние.
На 14 декември 1940 год. заедно с група свещеници и монаси бил закаран в Дахау, близо да Мюнхен, в Бавария. Там неговият дух още повече се сринал. Върху предмишницата му бил татуиран номер 22.437. Вестите за постоянните победи на немските войски убивали в затворниците всяка надежда за напускане на лагера. Все по-трудно ставало понасянето на глада, тежката работа и тормозът. „Заедно с физическите сили губели способностите си за справяне с трудности“. Непосилната работа, тежкото гладуване, липсата на дрехи станали причината брат Феликс да получи тежко заболяване на белите дробове.
Една сутрин през зимата на 1942 год., когато заедно със свой другар пренасяли от кухнята тежък котел с кафе, се подхлъзнал и излял горещото кафе, получавайки големи изгаряния по тялото. Неговата и така вече претоварена психика още повече отслабнала от суровото наказание от началника на блока. Брат Каетан Амброжкиевич, другар по неволя в лагера, описва така неговите последни мигове: „Никога няма да забравя този неделен следобед. Лятото на 1942 год. брат Фиделис напусна нашата барака и се премести в бараката на инвалидите. Беше изненадващо спокоен и замислен, а в очите му дори имаше блясък на спокоен дух, но това не беше вече блясъкът от този свят. Целуна ни всички, сбогувайки се с думите на св. Франциск: „Хвален Исус. Довиждане в небето“.
Много скоро след това, на 9 юли 1942 год., умрял в болницата на лагера, а тялото му било изгорено в лагерния крематориум.