KapFlorian

Слънцето на лагера

Блаженият Флориан се родил на 3 януари 1912 год.  в Жджари, в предградията на Нове място. Родителите – Павел и Анна Миштал – били земеделци. На кръщението, което получил на 4 януари 1912 год., му дали името Йосиф. Майка му умряла, когато още бил много малък, и баща му се оженил втори път. След завършването на трикласното общо училище в Жджари почувствал, че има голямо желание да следва и да бъде капуцин. Благодарение на помощта
на капуцините от Нове място завършил останалите два класа и през 1927 год. започнал учение в капуцинския колеж „Св. Фиделис“ в Ломжа. Имал по-скоро средни способности, но тези липси наваксвал с постоянство и трудолюбивост. Един от неговите приятели от онова време, брат Каетан Амборжкиевич, го описва по следния начин: „Света душа, солидарен, искрен, радостен.
Още тогава се отличаваше от нас, момчетата мечтатели, мислещи единствено за забавления“. В гимназията встъпил в мирския орден на св. Франциск, а след това насочил своите стъпки към капуцините в Нове място, където на 14 август 1931 год. започнал новициат, получил капуцинско расо и името Флориан. В новициата се отличавал с прилежност, щедрост и набожност. Първите обети положил на 15 август 1932 год. След завършването на курса по философия на 15 август 1935 год. положил вечни обети. Следването на теология продължил в Люблин.

След завършването на 24 юни 1938 год. бил ръкоположен за свещеник, а след това изпратен в Католическия университет в Люблин да следва библистика. Точно там пребивавал в момента на избухването на Втората световна война. През тези критични дни и месеци, както и останалите,  не напуснал манастира, но смело подпомагал и изповядвал верните. Поради преследванията много духовници се укривали. Понякога нямало кой да погребва умрелите. Това задължение с великодушие и смелост приел и вършел Флориан. Реално не правел нищо друго, освен въвеждането в живота на думите, които написал на иконичката за първата си литургия: „Ние сме готови не само да ви дарим Евангелието, но също и нашия собствен живот“. Това задължение идеално представя същността на неговото служение.

Не му било писано дълго време да бъде в Люблин. На 25 януари 1940 год. заедно с всички събратя бил откаран в затвора на Гестапо, намиращ се в замъка. Въпреки че арестът за него бил шокиращ, не изгубил вродените си радост и оптимизъм. На 18 юни 1940 год. всички братя били откарани в концентрационния лагер Заксенхаузен, близо до Берлин. Тук също не изгубил добрия хумор, макар че животът в лагера бил страшен. На 14 декември 1940 год. бил преместен в Дахау, където получил номер 22.738. Неговите събратя затворници го наричали духовния отец на блока на осъдените на смърт, както и „слънцето на лагера“.

Пронизващият студ увредил неговото здраве. Понеже бил доста едър мъж, имал нужда от повече храна. Към слабостта, причинена от липсата на храна, през лятото на 1942 год. се прибавила и болест. Бил настанен в болницата на лагера, в така наречените „зали за болни“. По онова време болните и негодните за работа били премествани като инвалиди там, където имало „по-добри условия“. На това място бил вкаран и отец Флориан. Обаче не се върнал в своя блок. Бил определен за оздравителен период и насочен към бараката на инвалидите (номер 29). Така припомня начина, по който се държал бр. Флориан, неговият другар в лагера бр. Каетан Амбожкиевич:

„Някои приятели свещеници, които успяха да излязат от блока на инвалидите, разказваха, че брат Флориан Стемпняк донесъл светлина в тази тъжна барака. Мъжете, затворени там, били осъдени на смърт. Десетки умирали от изтощение, а много други били извеждани на групи, без да се знае къде. После разбирахме, че са били елиминирани в газовите камери близо да Мюнхен. Който не е изпитал лагера, дори не е в състояние да си представи какво е означавало смиреното слово на утешение за хората от блока на инвалидите, където самата кожа и кости са потопени в смъртта. Колко голямо значение е могла да има за тях усмивката на изтощения като тях капуцин.“

Когато дошъл ред на буквата „С“ (носил фамилията Стемпняк), на Флориан било заповядано да излезе, въпреки че се чувствал добре и можел да се върне на работа. Бил хвърлен в газовата камера на 12 август 1942 год., а тялото вероятно изгорено
в крематориума. Властите на лагера изпратили на родителите в Жджари неговото расо с информация, че техният син Йосиф е починал от ангина.