KapLavrentijBrindisi

Юлий Цезар Русо (Лаврентий) е роден в Бриндизи, в Апулия, на 22 юли 1959

Капуцинското расо облича на 19 февруари 1575 във Верона; на 24 март 1576 полага монашески обети, а на 18 декември 1582 е ръкоположен за свещеник

Понеже се отличавал с много умения, през 1599 бил избран отново за генерален съветник и получил задължението да основе ордена в Чехия

През 1600 е основал два манастира: във Виена и Грац; също имал заслуга за победата в проведената в рамките на антитурската кампания битка
при Албареале през октомври 1601.

На 24 май 1602 е избран за генерал на ордена, след което пеша обиколил всички европейски провинции

В началото на 1606 Павел V отново го изпраща в Чехия

През годините 1607 – 1619 написва апологетичното дело със заглавие Lutheranismi hypotyposis

През 1613, като генерален съветник, инспектирал провинцията в Генуа, където бил избран за провинциал

През годините 1614 – 1619 провежда много дипломатически мисии

Умира в Лисабон на 22 юли 1619 Неговото тяло било пренесено във Вилафранка дел Биерцо (Испания – Галиция) и погребано при босите францисканки

Папа Пий VI го беатифицира на 23 май 1783, а Лъв XIII го канонизира на 8 декември 1619.

През годините 1928 – 1956 е издадено неговото дело Opera omnia, въз основа на което на 19 март 1959 папа Иван XXIII го провъзгласява за учител
на Църквата (апостолски доктор)

Мои скъпи души, моля ви в тайнството Евхаристия да разпознаваме безкрайното милосърдие, което Христос има към нас. Нужно е ново сърце, нова любов, нов дух, за да стане любовта духовна. Христос не ни е обичал с телесно сърце, но с духовна, чиста благодат и милосърдие, с безкористна любов – най-висша и пламенна. Ох, трябва да бъде обичан с цяло, цяло, цяло, цяло, възпламенено, възпламенено, възпламенено, възпламенено, искрено, искрено, искрено, искрено сърце! (Св. Лаврентий от Бриндизи)

Апостолски доктор

Родил се на 22 юли 1559 год. в Бриндизи като син на Гулиелм Русо и Елисавета Масела. Знаем малко за неговото детинство, прекарано в родното място, където получил основно възпитание.
След смъртта на бащата бил взет под опеката на братята францисканци конвентуалци в Бриндизи, участвал във воденото от тях училище. След смъртта на майка си, вече като подрастващ младеж се преместил във Венеция при своя вуйчо, който бил свещеник. При него задълбочил своето културно и духовно възпитание. Във Венеция се срещнал с капуцините, посещавайки техния скромен манастир при църквата Божията Майка на Ангелите на остров Джюдека.
Бил възхитен от техния беден и суров живот. Бързо се обърнал с молба за приемане в ордена, която била позитивно разгледана. Капуцинското расо облякъл във Верона на 19 февруари 1575 год. и приемайки името Лаврентий, с ентусиазъм преминал едногодишния новициат – истинска школа на аскетизъм и светост. Монашеските обети положил на 24 март 1576 год. След това – най-напред в Падуа, а после във Венеция – продължил своето следване по философия и теология. Много бързо се изявил с невероятна бистрота на разума, както и неутолима нужда от знание. Особен натиск полагал на Светото писание, което научил наизуст, едновременно усъвършенствайки владеенето на библейските езици. Преди всичко обаче се грижел за развитието на монашеското съвършенство, водейки се от съвета на св. Бонавентура, подчертаващ пламенната воля и въздигането на духа.

След като бил ръкоположен за свещеник на 18 декември 1582 год. от ръцете на патриарха на Венеция Иван Тревизано, негово основно задължение било да произнася проповеди. Още като дякон през цялото време на Великия пост проповядвал Божието Слово във венецианската църква „Св. Иван Нови“, а след това пътувал по цяла Италия със Словото Божие. Даровете на духа и интелекта, както и голямата физическа сила създавали впечатлението, че е бил направо сътворен за тази работа, а също го правили истински и плодотворен оратор. Верни на францисканската школа, неговите учения били силно вкоренени в Светото писание и при това предавани с невероятна яснота на мисълта, както и с богата изразителност. Имаме много примери за обръщане, броят на които около него постоянно се увеличавал. Такива примери се появили също сред нехристияните, между другото и в Рим, където по заръка на Светия отец проповядвал Словото на евреите.

Лаврентий бързо бил призован към изпълняването на отговорни функции, свързани с управлението на ордена. През годините 1583 – 1586 изпълнявал функцията лектор, а през годините 1586 – 1589 бил настоятел на манастир и маестро на новициата. През 1590 год. бил избран за провинциал на Тоскания. През годините 1594 – 1597 станал венециански провинциал. През 1598 приел същата позиция в швейцарската провинция. Две години по-рано бил избран
за генерален съветник.

Фундаменталното дело на Лаврентий било разпространяване на ордена в Централна Европа. След като през 1593 год. основал манастир в Инсбрук, му било поверено да избере място за нов манастир в Залцбург, който бил основан три години по-късно.
На територията на империята бил основан още един манастир в Тренто (1597 год.). В отговор на натиска на пражкия епископ Збинек Берка фон Дуба, по време на генералния капитул през 1599 год. е взето решение за изпращане на капуцина от Бриндизи в столицата на Чехия начело на група от братя. Скоро след пристигането в Прага през ноември 1599 год. започнал борба с много трудности, зад които се криели в по-голяма степен хора с антикатолически убеждения, свързани с реформацията. Интензивната апостолска дейност, състояща се главно в проповядването на Словото, както и в отворения и братски диалог, допринесла плод във вид на основаването на манастир, както и до завръщането в католическата вяра на много хора, които също били склонени от аргументите на капуцина и славата на неговата святост. Следващите две капуцински места били основани от Лаврентий през 1600 год. във Виена и в Грац. От голямо значение било неговото участие в похода срещу турците, по време на който повдигал духа и мотивирал в борбата християнската армия. Благодарение на това, въпреки неспособността на пълководците, през октомври 1601 год. успява да се постигне важна победа при Албареале.

На генералния капитул на 24 май 1602 год. Лаврентий бил избран за генерал на ордена на капуцините. Този избор носел със себе си задължението да инспектира и посещава всички братя. По онези времена орденът бил разделен на 30 провинции и наброявал девет хиляди монаси, разпръснати по цяла Европа. Генералът трябвало да посети всички провинции и братя, със съвет и насърчение и давайки им смелост. Лаврентий пребродил пеша Италия, Швейцария, след това Франш-Конте и Лотарингия в Източна Франция. В средата на септември вече бил в Холандия. Зимата прекарал, посещавайки френските провинции Париж, Лион, Марсилия и Тулуза. В първата половина на 1603 год. достигнал до Испания, откъдето се върнал в Италия, като по пътя посетил Генуа, а после заминал на юг в Италия и към Сицилия. Въпреки невероятно изтощаващите пешеходни пътувания винаги вярно и строго спазвал монашеските правила, дългите пости и суровите лишения.

В четвъртата година от изпълняването на функцията генерал папа Павел V го изпратил в Бавария и Чехия. Освен апостолската дейност също там провеждал и деликатна дипломатическа дейност, като посредник между княза на Бавария Максимилиян от Вителсбах и властите на империята. Плод на тази негова мисия било отварянето на католически легион, който бил в състояние да се противопостави на свързания с лютераните и калвинистите евангелски съюз, чиято цел била да спечели териториални дивиденти чрез разделянето на католическите държави. Реализирайки своята мисия, Лаврентий многократно пътувал между Мюнхен и Прага. Стигнал до Испания, където успял да убеди Филип III да подкрепи дофинансирането на легиона. Ефектът от това бил, че през следващите три години (1610 – 1613) пребивавал в Мюнхен като представител на Светата столица. На генералния капитул през 1613 год. за трети път бил избран за генерален съветник на ордена и изпратен на инспекция в провинция Генуа. Там бил избран за провинциал. Чак след 1616 год. могъл
да се върне в своята венецианска провинция, където се посветил на съзерцание и молитва. Характерна черта на неговата типична францисканска и христоцентрична духовност било акцентирането върху култа към евхаристията и набожността към Мария. Светите меси, които отслужвал с голяма ангажираност и пламенност, се удължавали от един до два, а дори и до три часа, а след специална заповед на папа Павел V често и до осем, десет или дванайсет часа.
На Мария приписвал всякакви дарове и благодат и полагал всякакви старания да разпространява култа към Нея.

Макар че желаел да води скрит живот, по заповед на папата често трябвало да напуска своето скривалище. Повод за това били дипломатическите мисии, имащи за цел установяването на мир и съгласие, както между другото е било през 1614 год., когато договорил предаването на пиемонтците, обсадени в Онелия (днес Порто Маурицио), или през 1616 год., когато се намесва във връзка с примирието, сключено между Испания и Пиемонт в Кандиа Ломелина. През 1618 год. успява да постигне примирие между губернатора на Милано Петър ди Толедо и княза на Сабауди Карол Емануел I. Есента на 1618 год. се включил в опита за възвръщане на мира и съгласието в кралство Неапол, където агресивният и деспотичен вицекрал Педро Телез Джирон, княз на Осуна, допускал злоупотребяване и несправедливости.

Представители на благородниците и хората се обърнали към светия капуцин, който още веднъж трябвало да поеме на дълъг и мъчителен път до Мадрид. Когато разговорите започнали да допринасят позитивни ефекти, Лаврентий се разболял много сериозно. Трудностите и страданията толкова го изтощили, че въпреки грижите на кралските лекари умира на 22 юли 1619 год. на 60 години. Неговото тяло било откарано във Вилафранка дел Берцо (Галиция) и погребано в манастирската църква на сестрите боси францисканки.

Въпреки трудностите, свързани с ръководенето на ордена и интензивната дипломатическа дейност, Лаврентий от Бриндизи намирал време и за писателска дейност. Неговите многобройни писания са издадени като Opera omnia през годините 1928 – 1956. Може да бъдат разделени на четири групи. Най-много са свързаните с проповядването на Словото. Това са великопостни, адвентни и неделни проповеди. Също има и сбирка от проповеди по случай празниците на светците, както и сбирка от проповеди в чест на Мария, които представляват истински трактат в мариологията, представящ всички празници и всички привилегии на Божията Майка и Нейната роля в историята на спасението. Сред тях откриваме също и серия от проповеди, посветени на молитвите: „Радвай се Царице“, „Магнификат“ и „Радвай се, благодатна Марийо“. Втората група писания представлява егзегетични произведения, сред които трябва да се подчертае Explanatio in Genesim (обширен коментар на първите 11 глави на книга Битие), както и De numeris amorosis (произведение на тема мистичното и тайно значение на еврейското име на Бог).
Към третата група писания се нареждат произведения, посветени на разликите във вярата. Тук трябва да припомним всички, които били написани между 1607 – 1609 год., като трактат Luthranismi hypotyposis, насочен срещу проповедника от реформацията, протестанта Поликарп Лаисеро, съдържащ комплексно опровержение на лютеранското учение. Четвъртата група писания имат личностен и биографичен характер, към които принадлежи написаната по заръка от настоятелите брошура De rebus Austriae et Bohemiae, разказваща за събитията, на които станал свидетел в немските държави през годините 1599 – 1612.

Едва четири години след смъртта на Лаврентий от Бриндизи генералът на ордена Климент от Ното започнал процеса за канонизация. Този процес бил прекъснат най-напред поради известния декрет на Урбан VIII, а след това поради политическо-религиозни причини. Лаврентий бил беатифициран от папа Пий VI на 23 май 1783 год. Едва около сто години по-късно, на 8 декември, папа Лъв XIII го въвел в почитта на светците. След задълбочен анализ неговите произведения били признати за „истински съкровища на мъдростта“ и на 19 март 1959 год. папа Иван XXIII провъзгласил светеца от Бриндизи за църковен учител.

В иконографията му са включени мотиви, свързани с отслужването на Светата меса, както и с неговата писателска дейност (която посочва мъдростта на светеца). Третият вид мотиви, които можем да срещнем в неговата иконография, е свързан с битката с турците при Албареале. (Винченцо Крискуоло)