Бл. Симфориан Дуцки
Благословията на мъченика
Родил са на 10 май 1888 год. във Варшава като син на Юлиан Дуцки и Мариана Ленарт. На кръщението, което се състояло на 27 май, получил името Феликс. В родната Варшава завършил основно училище.
Когато през 1918 год. капуцините се завърнали в своя манастир, който трябвало да напуснат поради царския декрет за неговото затваряне от 1864 год., Феликс се присъединил към тях, определяйки се като „аспирант от стара дата“. Най-напред като кандидат, а от юни 1918 год. като постулант (послушник преди новициата), бил нужен и успешен при нановото организиране на живота в манастира.
След две години изпитание на 19 май 1920 год. започнал новициат в Нове място над Пилица, получавайки името Симфориан. Завършил го на 20 май 1921 год., полагайки своите първи обети. След това изпълнявал братската служба в манастирите във Варшава, Ломжа и отново Варшава (от 27 май 1924) чак до вечните обети, които положил на 22 май 1925 год.
Във Варшава най-напред изпълнявал функцията просяк, посвещавайки се на събирането на милостиня за строежа на малката семинария „Св. Фиделис“, а след това бил назначен за прислужник на провинциалния министър. Имал скромно и приятелско настроение и държание. С голяма лекота печелел симпатия сред хората, както и нови приятели в ордена. Въпреки че водел много активен начин на живот сред хората, никога не изгубил духа на молитвата и набожността. Отличавал се с набожна и пламенна молитва. Бил много уважаван от жителите на столицата.
След избухването на войната се грижел нито на събратята, нито на нуждаещите се да липсва нещо. Така било до 27 юни 1941 год., когато Гестапо арестува 22 капуцини от варшавския манастир. В началото Симфориан се озовал в Павиак, а после бил отведен в Аушвиц. Бил едър на ръст мъж, затова бил чувствителен към глада и тормоза. Но всичко понасял в мълчание. Оскъдните мизерни порции, които разпределяли немците, не утолявали дори и 1/4 от нуждите на средностатистическия човек. След шест месеца бил осъден на бавна смърт.
Една вечер, когато немците започнали по зверски начин да убиват затворници, обезобразявайки техните глави с палки, Симфориан се приближил и направил върху им знака на кръста*. Свидетел очевидец, другар по затвор Чеслав Останкович разказва, че настъпило моментно учудване, след което била издадена заповед да бъде пребит с палки. Брат Симфориан бил ударен с палка по главата и паднал на земята, между немците и затворниците.
След малко се изправил и отново направил знака на кръста. В този момент бил убит. Това се случило на 11 април 1942 год. Смъртта на брат Симфориан възпряла жестоката екзекуция, благодарение на което около 15 затворници спасили живота си. С голямо уважение положили тялото на брат Симфориан заедно с другите на количка, с която било закарано до крематориума. Със своето мъченичество доказал голям героизъм, изповядал вярата в Светата Троица и спасил живота на много другари по неволя.
*„В името на Отца и Сина и на Светия Дух! На всички, които умират;
на всички вас, които се разкайвате за греховете, в името на Всемогъщия Бог давам опрощение.”